Успелите споделят

Емануил А. Видински е български поет, писател, музикант и редактор на българското издание на „Дойче веле“. Автор е четири книги, сред които  сборника с разкази „Картографии на бягството“ и романа „Места за дишане“. Носител е на наградата „Рашко Сугарев“ за разказа си „4 октомври“. След завръщането си от Германия през пролетта на 2013 година, Видински създава групата „Par Avion Band“, в която е основен композитор, вокалист и китарист. 

Какво е успехът за Вас – личен и професионален?

Нещо, към което от една страна се стремиш, но от друга отбягваш. Твърде хлъзгаво понятие е успехът, с неочертани контури. Ако правиш това, което искаш, успехът си е в теб. Външните му проявления по-често пречат, отколкото да мотивират.

Някога преследвал ли сте го или той Ви открива? С кое свое постижение се гордеете най-много?

Гордостта е глупаво състояние, което избягвам. Обикновено създава проблеми, особено когато някой се гордее за нещо, за което няма ни най-малка заслуга. Например, къде се е родил или че има сини очи, висок ръст и т.н.  По отношение на успеха – когато влагаш много в дадена дейност е добре да виждаш, че има резултат. Въпреки че в сферата на изкуството това е малко по-сложен случай. 

Но ако единствената ти цел е успехът и се смяташ за творец - объркал си се. Като обобщение мога да кажа, че успехът е хубаво нещо, но не е или не би трябвало да бъде повод и единствена мотивация.

Как съчетавате толкова дейности едновременно – пишете, редактор сте, музикант също?

Трудно, честно казано. (усмихва се)
Но щом съм се захванал с всички тези дейности, значи всяко едно от тях ми дава по нещо. И писането, и музиката, и издателската или преподавателската дейност – всички тези неща имат донякъде общи характеристики и поне при мен произлизат от едно и също място. А именно - от необходимостта да създавам - песни, художествени светове, герои или просто да подпомагам един чужд текст да стане по-добър.

Къде усещате повече себе си – в музиката или в поезията?

В различни периоди - различно. И музиката, и литературата винаги са били много важна част от живота ми още от детска възраст. Започнах да пиша разкази като дете. Първата си книга издадох през 2005 година, но след една стихосбирка и един роман явно усетих нужда от друг тип съзидателност и почти изцяло се отдадох на музициране. Няколко години по-късно с групата ми Par Avion Band вече имаме издадени два сингъла и един миниалбум. Миналата година издадох отново книга с проза. Понякога е възможно нещата да вървят паралелно. Хубаво е човек да се вслушва в себе си и да действа по същия начин. 

Като редактор на „Дойче веле” – кои са журналистическите стандарти, на които не бива да изменя един репортер или редактор?

Журналистическата етика е известна на всеки, тръгнал да работи в тази сфера. Има набор от правила и закони, които са задължителни. Проблемът на българската журналистика не е, че тези етични норми не се знаят. Проблемът е, че не са важни никому, а и за спазването им никой не следи. Тези норми не са някаква професионална тайна, за която трябва да се учи. Те са в сферата на всекидневното дори.

Не изменяш на истината, не обявяваш за истина нещо, което не си проверил най-малко от три източника, не прибързваш, не взимаш страна, освен ако не пишеш коментарен текст, грамотен си, имаш достойснтво и то не се продава, съвестен си... това са наистина елементарни неща. Но спазването им очевидно е сложно нещо. 

Какво е България за Вас?

България е страната, в която избрах да се върна.

А какво са младите българи за страната си?

Каквото са за всяка една страна - бъдеще.

Какво е Вашето послание към тях?

Правете каквото ви се прави, но го правете добре. Независимо къде.

Какви са личните Ви цели, които все още не сте постигнали, но не се отказвате да достигнете у нас?

Целите ми не са обвързани локално, те не произхождат от мястото, на което съм или искам да бъда, а обратното – мястото съобразявам с желанията си. Искам да пиша, да правя музика и всички онези неща, които ме изпълват. Така погледнато е съвсем просто, нали? (усмихва се)

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.