Успелите споделят

Meszecsinka – групата, която през 2018 г. спечели престижната награда „Фонограм” (унгарското Grammy) за най-добър етно албум, се завръща в България за два концерта - на 18 май в София (Mixtape 5) и на 19 май в Пловдив (бар "Конюшните").

Страната ни ще бъде първата, в която тя ще представи чисто новия си албум Stand Into The Deep – емоционално и психеделично пътешествие в света на сънищата. 

Основател на групата е един от най-популярните български музиканти в чужбина – мултиинструменталистът и композитор Емил Билярски, а членове са унгарската певица, танцьорка и музикант Анамари Ола (вокал, саз), Ференц Шомоди (бас, контрабас) и Давид Кроликовски (барабани, перкусии).

Дни преди завръщането на групата у нас си говорим с Емил…

"Месечинка" вече е на 10 години - разкажи ни за пътя до тук. Знаем, че той тръгва още по-отдавна от други две формации - Korai Öröm и "Фокателеп"... 

Историята може да се погледне от интересен ъгъл: 12-членната Korai Öröm, от която се отделя 6-членният "Фокателеп", от който се отделя 4-членната "Месечинка", а преди две години издадох соло албум “Само Сам Знам“. (усмихва се)

Но всъщност формациите съществуват не във, а извън времето. Музиката, която създадохме например с Korai Öröm и българските певици Влада и Невена през 2005-а, не е спомен, а нещо съществуващо сега, способно да въздейства на тези, които го слушат, независимо от времето. 

Korai Öröm свиреше нещо, което на Запад наричаха унгарска психеделична вълна, без ние да знаем, че ни познават. Беше абсолютно алтернативна група, но ѝ се случваха неща, нетипични за ъндърграунда - например когато Prodigy, поканени през 1997 за хедлайнери на Сигет, отмениха концерта няколко дни преди фестивала, позовавайки се на страх от войната в съседна Сърбия, организаторите викнаха за заместник Korai Öröm, а не някоя унгарска или международна звезда.

Между 1998 и 2006 г. редовно свирихме в България и макар че повечето от концертите по различни причини бяха повече скандални, отколкото добри, имаме силни спомени: Биологическият факултет през 1998, “Слънце и Луна“ в Триград... "Фокателеп" точно преди 10 години издаде първия си албум. Същата година се роди Meszecsinka. Няма да стигне мястото в сървъра ви да разкажа подробно всичко. Но с удоволствие сме готови да си говорим с всеки след концертите ни в София и Пловдив.

Как се озова в Унгария? Защо избра да живееш там?

Избирах два пъти и двата под натиска на обстоятелствата. Първият беше когато родителите ми бяха пратени да работят в Будапеща, а аз бях на 17 и още нямах много право на избор. Вторият е когато завърших Института, беше 1991 и положението в България съвсем не беше за връщане.

"Месечинка" е мултинационална банда и въпреки че звукът ви много се развива, винаги има това усещане за космополитност, но през кода на различни идентичности. Как изживявате различните си корени, докато пишете музика?

В репертоара ни има наши песни и свободни обработки на чужди, предимно народни. Първите са предимно на унгарски, Ана-Мари пише текстовете. Чрез испанските, българските, циганските мотиви Ана-Мари изживява различни свои страни, показва различни свои лица. Но това е минало, последните два албума са само на унгарски и вече не правим обработки, имаме достатъчно свои песни. 

Новият албум е психеделично пътуване през сънища, на границата на живота и смъртта. Как избрахте тази тема? Мрачна ли е тя за вас? 

По-скоро темите ни избират. Текстовете ги пише Ана-Мари, макар че доста си говорим и заедно стигаме до определени неща. Тя е свръхчувствителна, затова има изживявания и на други нива, които на нашето превеждаме като сънища. Например преди години, когато спахме в хижа на Рилските езера, ѝ се случи сън наяве, описан в тази песен (в описанието има превод на английски).

Новият сингъл “Гледам смъртта си“ от предстоящия албум сравнява смъртта с раждането. В момента снимаме клип по друга песен от новия албум, в който Ана-Мари с древни танцови и дихателни техники се брани от нападението на нещо, което няма име, но всички сме се срещали с него. Клипът ще излезе през юни, следете ни във Фейсбук или Инстаграм, за да го видите - отсега съм сигурен, че ще е най-силният ни клип.

България е първата страна, в която ще го представите. Какво още можем да очакваме от двата концерта? 

Нови песни. Интересна визия, представена от Максим Билярски (bimaxim.com). Предлагам ви да видите и неговата интерактивна мултимедийна инсталация между 14 и 19 май в Пловдив.

В едно интервю казваш, че свиренето тук някакси е значимо за теб и това може би е усещането ти за родината. Как още присъства България в живота ти?

Родината е усещане, а не държава. Присъства сигурно така, както присъстват родителите - не случайно коренът е същият. Чувството, което изпитвам например на Иракли, не може да се сравни с чувството, предизвикано от което и да е друго море. Интересното е, че това не е само субективна оценка - Ана-Мари например изпитва подобни неща и има доста хора, преселили се в България от по-богати страни заради фийлинга тук.

Миналата година получихте най-престижната музикална награда в Унгария. Това ли е успехът за вас? В какво го измервате? 

Не, това не е успех, а едно изречение, което леко повдига рейтинга ни в очите на журналистите, хаха. Разбира се, радваме се, че ни забелязаха и там, където раздават тези награди, но успехът е нещо вътрешно. Когато направим нещо, за което усещаме със сигурност, че е яко и сериозно, това е успех. Както след завършването на предишния албум “Наяве насън“, така е и сега, имам предчувствие за успех и с клипа, над който работим сега. Приятно е, когато и публиката оценява тези неща, но това е вторият, а не първият признак на успеха.

Какъв съвет бихте дали на младите групи тук, в България, които тепърва тръгват по пътя си на международната сцена?

Напред! Граници няма! И, за бога, не копирайте това, което вече са направили други.