Успелите споделят

Те са двама от най-младите учители у нас. Георги и Кирил Станеви са от София, и двамата завършват специалността "История" в Софийския университет. Не са планирали учителската професия да бъде тяхна съдба. Дълго време се занимават професионално със спорт. Георги попада пръв в 18 СУ "Уилям Гладстон" в София, само година по-късно с конкурс и отново без да бъде планирано - Кирил също започва да работи там.

Кое накара двама млади и атрактивни мъже да потърсят призванието си именно в учителската професия?

Георги: Не бих казал, че е детска мечта, в никакъв случай. Аз съм завършил история, отделно – публична администрация, а в момента вече уча и право. Работата в училище излезе като възможност за мен и ето, че вече втора година работя в 18-то СУ.

Кирил: И за мен не беше детска мечта, но историята ми беше любим предмет. Това влязох и в университета, това ме мотивира и да продължа да се занимавам след това с професия, която има общо с този предмет. Какво по-хубаво от това самият аз да го преподавам?

Как гледат учениците на вас - сигурно за подрастващите е интересно, че учителите им са двама близнаци? Различно ли е поведението им спрямо вас? 

Георги: Мисля, че отношението към двамата е еднакво. В началото децата се изумиха малко, разбира се, беше им интересно, после свикнаха. Аз попаднах пръв в училище и в професията, мисля, че за една година доказах, че съм сериозен човек и че искам да продължа развитието си. Когато търсехме отново хора, споменах, че имам брат близнак и че той е завършил същото. Той кандидатства, одобриха го и така се озовахме на едно работно място. В никакъв случай не сме го планирали предварително.

И двамата сте класни ръководители на 8 клас – има ли съревнование между класовете ви?

Георги: Мисля, че моят определено е по-дисциплиниран, понеже са с профил немски език (смее се). Германска дисциплина все пак …

Кирил: Не бих ги сравнявал въобще. Мисля, че всеки клас е отражение на своя ръководител. Ако учителят е дисциплиниран и добър човек, сериозен лидер, целият клас ще бъде такъв. В нашето училище не мисля, че има лош клас.

Към Кирил – на теб трудно ли ти беше да се докажеш, след като дойде при него?

Кирил: Аз се доказвам всеки ден. Не само защото съм дошъл при брат ми, а защото да бъдеш учител е огромна отговорност. Всеки ден се доказвам и пред себе си, и пред колегите си, и пред децата. Да застана пред толкова ученици, да им бъда възпитател, учител, едновременно с това – приятел, е много трудно. Всеки ден се сблъсквам с различни ситуации, с родители, с настроения и емоции.

Кое в отношението към учителите – от страна на държавата, на родителите, на обществото, трябва да се промени?

Кирил: Само преди век и половина, учителят, лекарят, свещеникът са били на почит. В 21 век този имидж избледнява все повече и не разбирам защо. Всички ни гледат с уважение, но сякаш е все по-странно за обществото, че за един млад човек е приоритет да бъде учител и това е професията, с която иска да си изкарва хляба. Съответно, отношението и на държавата не е достатъчно уважително и добро. Иска ми се, както управляващите, така и обществото да разбере, че ние не толкова се нуждаем от финансово обезпечение - всеки, който преподавател е наясно, че няма да стане милионер. Ние искаме да се почувстваме полезни и тачени от държавата. Например, както учениците и студентите имат привилегии в градския транспорт – защо няма такива облекчения и за учителите?

Като заговорихме за финансово обезпечение, планирано е ново увеличение на заплатите - отново с 10%. Това все пак не ви ли радва? 

Георги: С всички удръжки няма да има кой знае каква разлика. Няма да усетим голямо увеличение. За това говори и брат ми, уж ни увеличават заплатите, обявяват го публично, а после за нас има минимална разлика. Аз също не разбирам защо уважението към учителите не е приоритет. Всеки от нас е благодарен поне на един свой преподавател, за всеки това са първите стъпки.

Щом продължавате да практикувате, явно откривате смисъл. Кое е най-ценното във вашата професия?

Георги: Любовта на децата е едно от най-ценните неща, които усещам и виждам. Радостта им, когато са поощрени за нещо, когато им даваш криле. Всяко дете има своите проблеми в семейството, ролята на учителя е да му обясни, че всичко е поправимо, че когато е в училище може да се усъвършенства. Това е най-важното за нас - знаеш, че даваш на децата силен старт и спасение, когато имат нужда.

А вие на какво се научихте от децата в клас?

Кирил: Аз уча доста, най-вече житейски уроци. Децата днес нямат общо с моите съученици или с мен, когато съм бил на техните години. Те се държат много по-свободно, дори с мен, с другите си учители. Аз не съм си и помислял, че мога да се държа така освободено. Според мен, това не е лошо, те имат вътрешно усещане за свобода заради отворения свят, в който са родени и порастват. Те по начало вярват, че са свободни. Дано средата, в която пораснат не изкриви това тяхно усещане в нещо грешно или неправилно. Харесва ми, че са много първични, невинни, имат смелостта да завързват приятелства.

Георги: Донякъде съм съгласен, но мисля, че всичко зависи и от подхода на учителя. Ние трябва да сме много добре подготвени и като знания, и като умения. Мисля, че един от най-големите проблеми в образователната ни система е, че има много добре подготвени кадри, които не могат да преподават на децата. Приятелското отношение трябва да бъде балансирано, особено при по-малките. Все още са деца, бунтари са, непрекъснато търсят емоция, ти трябва да овладееш до съвършенство емоциите им, след това да прокарваш знанията между тези различни емоции.

Споменахте, че децата днес са различни от децата преди години. Вие за какво сте благодарни на вашите учители или на по-възрастните си колеги, от които черпите опит?

Георги: Само да ги виждаш как преподават е достатъчно. Благодарен съм им, че са посветили живота си на тази професия.

Кирил: Аз им благодаря за шанса да се учим от тях. Според мен трябва всички да се научим да бъдем по-гъвкави в мисленето си, да се съобразяваме с времето, в което живеем и преподаваме. И ние, и по-опитните ни колеги.

В какво е облечен успехът за вас днес? 

Кирил: В усмивките на децата. Аз не си поставям цели, за мен е важен настоящият момент. Всеки ден е предизвикателство, мисля, че ако продължим да си вършим съвестно работата, всичко се нарежда по най-добрия начин.

Георги: Лично аз се чувствам успял. Това, което съм постигнал до момента не е малко, особено предвид лишенията, които съм преживял. Виждам, че има смисъл. На това се опитвам да науча и децата – ако подценяваш себе си, и животът ще те подцени. Ако мислиш, че това, което правиш е значимо, всички ще го приемат за значимо.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.