Георги Линев - Kan Wakan: От световната сцена до пътя към дома
На Гергьовден ти разказваме една история, изпълнена с битки и победи, но не военни, а на волята и постоянството. Георги Линев е един от най-успешните български композитори и продуценти на световната музикална сцена. От няколко месеца той живее в София след повече от 15 години в САЩ.
Специално за Uspelite.bg той разказа невероятната си история от детството в София, през тийн годините в Айдахо, изкачването по всички стълби на музикалния бизнес в Лос Анджелис, до световните успехи и признание, присъствието на музиката му в Game of Thrones и сериалите на Netflix, успеха на дебютния и втория му албуми, работата по новия и бъдещето в България.
Началото
Роден съм в София и израснах между Попа и Зала България, където работеше чичо ми - диригентът Стефан Линев. По онова време често прекарвах време в концертната зала на неговите репетиции, но си мислех, че ще ставам футболист. Когато бях на 14 години, майка ми, която е художник и реставратор, реши да емигрира в САЩ. Преместихме се в Сън Вали в Айдахо - ски курорт, подобен на Аспен, в който почиват множество холивудски знаменитости. Там започнах да свиря на китара - първоначално се учех от видеа на Стиви Рей Вон, а по-късно си взех и учител. Започнах да свиря с местни пънк-рок групи, защото това беше доминиращият стил по онова време. В един момент започнах да свиря повече на бас, като малък бях учил и пиано, но реално не бях добър инструменталист. Но пък тези различни гледни точки постепенно ме насочиха към композирането, а по-късно - и продуцирането.
Тъй като и двамата ми родители са артисти, вече имах техния пример и в негативния, и в позитивния аспект и за себе си взех решение музиката да бъде моят основен път. Затова след гимназията не се насочих към университет, а директно заминах за Калифорния с малко багаж в една кола, която се развали на първия ден и ми я откраднаха.
Цената на успеха
Така започнаха следващите 5 години, които прекарах в Калифорния. Свирих в няколко проекта, докато работя най-различни неща, за да се издържам - от сервитьор и продавач, през таксиметров шофьор и доставки на храна, поддръжка на пътна инфраструктура, асистент продукция на снимачни площадки, сертифициран помощник-сестра в старчески дом и рецепционист в стоматологичен кабинет в Бевърли Хилс. Винаги ми правеше впечатление, че когато пристигнат на работното място, хората включват радиото и така започва денят им. Интересното е, че в този тип професии има много заровени мечти и беше иронично, че тогава моите родители изобщо не ме подкрепяха да продължавам да преследвам музиката, докато колегите ми винаги ме окуражаваха.
Нова глава
След години между оцеляването и работата като инструменталист по чужди проекти реших, че трябва кардинална промяна далеч от Лос Анджелис. Познавах един човек в Англия, отидох на гости за 1-2 седмици и реших да се преместя. Там се фокусирах 100% върху композиция и продуциране на музика - направих си импровизирано студио с китара, бас и синтезатор в стаята. Започнах да изграждам моя стил, паралелно работех като асистент на уличен музикант - оперна певица, и живеех в малък хостел, където не плащах наем срещу това да сервирам закуската.
В един момент и този етап свърши, поканиха ме да се включа в една доста нашумяла група в Ориндж Каунти и се върнах в САЩ. След това се преместих в LA, където бях съквартирант на китариста на Puddle of Mud и с него започнахме нов проект, в който той пееше, заедно с Ана Лий (съпругата на Хенри Томас от “Шесто чувство”), а барабанистка беше Ейми Ууд, която току-що взе Грами с Фиона Епъл.
Kan Wakan
Една година след това в свободното си време продължавах да композирам и бях записал 3-4 инструментални идеи за парчета за мой личен проект. В един момент вече беше време да действам и изцяло насочих времето си към него.
Събрах музиканти, започнахме репетиции и след смени на 5 барабанисти, няколко вокалиста и многократно преаранжиране и презаписване на първото демо, бяхме готови да направим официален дебют. Дотогава не бях се занимавал с менажиране и просто раздадох няколко диска на близки приятели. Един от тях беше пратил записа на KCRW - една от най-слушаните радиостанции за алтернативна музика в САЩ.
Водещият на предаването Morning Becomes Eclectic Джейсън Бентли толкова се изкефи на Forever Found - едно от парчетата, че почна да го върти всеки ден - нещо, което никога не беше правил с друг артист. И тогава всички големи лейбъли и медии в Лос Анджелис разбраха кои сме, имаше голям интерес, бързо наех екип от хора, започнахме да работим с тур мениджъра на Lorde и активно да свирим на живо. След това бившият мениджър на Radiohead Фил Костело ни помогна, LA Weekly ни наредиха сред десетте най-обещаващи групи на инди сцената и в топ 10 на най-обещаващите млади композитори. И така стигнах до договора с Universal Verve и Virgin UK за първия албум.
Аз бях композитор и продуцент, а освен с музикантите в проекта, за студио записите работихме с барабаниста на Atoms for Peace, Beck и R.E.M. Джоуи Уоронкър, инженер беше Деръл Торп - носител на 9 награди Грами, а микса направи Том Елмхърст, който има 16 Грами. През всички години до този момент единствената подкрепа от семейството ми идваше от чичо ми Стефан Линев и съм супер щастлив, че в първия албум той беше диригент на струнните записи.
Нагоре, нагоре
Впоследствие Moving On стана първият български албум, който влезе в Tоp100 класацията на Билборд под номер 37, свирихме на фестивалите South by Southwest (Остин, Тексас), The Great Escape (Брайтън, UK), Ecopark Rising (Лос Анджелис), Noise Pop в Сан Франциско, CMJ в Ню Йорк и подгрявахме американските турнета на Arctic Mоnkeys и Royal Blood в САЩ.
Покрай целия този процес по създаването на първия ми албум вече знаех какво искам и как да го направя и постепенно започнах да работя с нови артисти. Сред тях беше и един от най-известните световни съвременни соул изпълнители - Moses Sumney. Свирихме заедно на фестивал, на който той дебютира, а ние бяхме хедлайнер. Скоро след това започнахме да работим заедно и 2 от парчетата, ко-композирани и продуцирани от мен, влязоха в дебютния му албум, а по-късно и в класацията на Pitchfork и сериала Queen Sugar по телевизията на Опра Уинфри.
По това време ми се обадиха продуцентите на Game Of Thrones и включиха едно от парчетата ни в трейлъра на сериала, последва го сериалът State of Affairs. През 2015-а композирах музиката към първия си пълнометражен филм Dead Draw, а след броени дни, този май, обложка на мой албум ще се появи във финала на Netflix сериала The Kominsky Method. Намирам за забавно, че всички определят музиката ми като кинематографична и без да работя в тази посока, тя намира път в сериали и кино.
Обратно към сърцето
От около 4-5 години започнах редовно да идвам в България и да организирам тук различни събития. Постепенно установих, че когато съм там, ми липсва бавният ритъм на живот и възможността да създаваш и поддържаш връзки и взаимоотношения, които са отвъд социалния натиск за професионален нетуъркинг и култа към индивидуалността. В Лос Анджелис имаш усещането, че ако се срещаш с някого, тонът е приятелски, но маскира обща цел за конкретен професионален резултат. А в България мога просто да звънна на приятел, да изпием по кафе и да проведем случайни разговори по случайни теми.
Когато осъзнах това, дойде пандемията и все едно рестартира всичко и направи решението да се върна по-смислено. Последва и договорът с новия ми лейбъл, който е в Бристъл и логистично работата с него е по-удобна от Европа. Реално всичко се подреди в тази посока.
Още когато започнах да си идвам редовно за по няколко месеца започнах да организирам концерти на Kan Wakan и постепенно да запознавам хората с моята музика. С течение на времето се запознах с много млади таланти в тази сфера и ми дойде идеята да работя с нови български таланти и да допринасям за развитието на българската алтернативна музикална сцена.
Следващата стъпка беше организирането на фестивала Outlier, както и продуцирането на албумите на Иво Димчев и Рут Колева. Щастлив съм че в момента новият сингъл на Рут Saltie, на който съм ко-композитор и продуцент, е най-слушаната песен в българския радио ефир.
Поглед напред
Сега работя по издаването на третия ми албум Phantasmagoria 2, който се очаква да излезе през лятото, и върху проекти с други български изпълнители. Планирам и новото издание на фестивала.
Мисля, че една добра мисия е да донеса всичко, което съм научил, тук.