Успелите споделят

TaxiMe e мобилна услуга, която предоставя бърз достъп до подбрани таксиметрови шофьори в града. Компанията е един от най-успешните български стартап проекти. Тя предоставя услуга, която позволява бързо и сигурно придвижване с такси в градски условия. Клиентите хвалят приложението като едно от най-добре ориентираните към удобството им. Съоснователят, Христо Чернев ни разказа повече за това как се прави успешен бизнес с доволни клиенти. 

Как си подбирате шофьорите?

Качеството е в ДНК-то на TaxiMe и ние постоянно следим подбора. От една страна алгоритъм постоянно следи представянето на шофьорите, но и хора преглеждат, защото все пак машината винаги може да сбърка, ако нещо изглежда нередно, а то всъщност си е. Целта не е да казваме "ти не го правиш добре", а да им помогнем да разберат какво е добре и да разберат, че има смисъл. Това не е ситуация, в която единият се опитва да прецака другия. Всичко е добре, когато участниците в процеса са доволни. Някой наскоро се пошегува, че трябва да се направи TaxiMe за народното събрание, за да им се вдигне коефициента на полезно действие и морал. (смее се)

Наскоро въведохте и онлайн плащания...

Да, пролетта. Доста добре се представят. Особено за редовните ни потребители е много удобно. На излизане от колата не е нужно да правиш нищо. Всичко се случва автоматично. Получаваш детайлна разписка по мейл с часове на стигане и тръгване, изминати километри, платена сума, колко време си се возил и т.н. 

Какво следва?

Концентрирали сме се да работим по оптимизация и се опитваме да приближим услугата максимално до перфектност. Сега пуснахме възможност за хора с по-специални нужди, например майки с колички/хора с инвалидни такива или пък с домашни любимци да си поръчат подходящ автомобил, който може да ги превози удобно. 

Обмисляме и доставки на стока. В момента в най-добрия случай, като си поръчаш нещо онлайн, то идва на следващия ден. А какво ще кажеш да е при теб след час или по-бързо дори? Разбира се, че искаме да се развиваме и в други градове. Но не бързаме. Важното е да си свършим работата добре първо на едно място, преди да започнем да се разпиляваме. Само така можем да се разрастваме без да допускаме грешки. 

Само в София ли се използва приложението?

Основно да. Имаме над 3000 шофьора в София и в Пловдив се използва, но в останалите градове става по-бавно.

Откъде черпиш опит?

1999 работих в Xerox като продуктов специалист в началото и точно тогава навлизаха цифровите лещи, което промени цялата визия на компанията. Впоследствие, донякъде случайно, започнах да се занимавам с продажби. Аз обичам да работя с хора и тогава ме водеха с идеята да правя презентации и да демонстрирам качествата на продуктите. Все още ми е приятно, дори и в момента. (смее се)

Екипът?

Готини хора. Партьорът ми, Тишо, отговаря за по-техническата част от нещата, а аз съм по-бизнес ориентиран. Нещата се смесват в един момент. Аз покрай него научих много за програмирането, съответно и той за бизнеса. Нормално е. Ние двамата сме основателите. Останалите от екипа са разпределени в три направления: оперативна работа със шофьорите, работа с клиентите и съответно развитие на продукта.

Как се справяте с адреси, които Google GPS не засича?

Картата на Google се обновява и подобрява всеки ден. Вкарахме си малка наша иновацийка. По-новите телефони засичат по-точно GPS и дори и да мръднеш с 50 метра, ние виждаме това. Лично аз, когато бързам си нагласям сам точката малко пред мен, за да не се чакаме на неудобни места. Дори да си написал адрес, ние приоритетно гледаме точката. Тя показва реалното ти местоположение. 

Друго удобство е, че не се налага да имаш регистриран акаунт, за да ползваш приложението (освен ако няма да плащаш с карта). Не се сещам за много подобни примери в световен мащаб. И все пак ако имаш профил, ние ти пазим историята, и е по-лено да си общуваме. Но в никакъв случай не е задължително. За нас е важно да се возиш удобно. 

Колко време отне да видите плод от усилията си?

Беше си болезнен процес. Никога не съм бил с розвите очила, но определено се оказа около два-три пъти по-болезнено отколкото си представях в началото. Трудно е, рисково е. Много е важно да пробваш постоянно нови неща, да развиваш тези, които дават резултати и да загърбваш тези, които не работят. Това, че си измислил едно нещо не го прави номер 1, и когато се окаже, че пазара не мисли като теб, е добре да не си вложил всичко в там. Важното е да пускаш на полуготов етап и в процеса да шлифоваш, вземайки предвид обратната връзка на клиентите.

В предприемачеството вземаш нещо и започваш да го чоплиш малко по малко, докато го опознаеш и доведеш до ясен продукт. Важното е да си с отворени сетива и да чуваш какво казват хората. Не, че е задължително винаги да следваш казаното, все пак имаш цел, която следваш, но е полезно да знаеш каква е обратната връзка.  В корпоративното мислене пък е обратното. Там е въпрос по-скоро на адаптация на вече ясен продукт към съответния пазар. 

В момента се радваме на използването на много добри бизнес практики, процесите ни са много оптимизрани, свели сме средното време от поръчка до пристигане на шофьор на адреса на 3 минути. Стана така, че сме пример и много от тях използват нашите подходи.

Предният ни опит за бизнес с Тишо, за разлика от това, беше банка за сток снимки, гравюри, карти на историческа тематика. Фенове сме на историята и искахме да работим в тази насока. Проблемът беше, че световният пазар за такова съдържание е по-малък от таксиметровия пазар в София (смее се). Много е важно а работиш на пазар, който има голям потенциал. 

Клиентът плаща толкова, колкото би платил и без да използва приложението. Къде е вашата печалба?

Не работим на абонаментен план, защото това не би било адекватно на бройката клиенти, които даден шофьор би обсужил на месец. Интересите ни са в унисон с тези на шофьорите, получаваме малка комисионна след като вече сме му намерили клиент, пътуването е приключило и той е платил. 

Какво наблюдаваш в предприемачеството у нас?

Благодарение на eleven и launchhub нещата много живнаха. Mного хора са традицоналисти и не виждат смисъл да вървят по неотъпкани пътеки, но абсолютно всеки проблем е възможност. Нямаш какво да продадеш или създадеш, ако нямаш проблем за решаване. Ако щеш и TaxiMe съществува, за да направи предвижването в града по-удобно. Аз имам сравнително успешна корпоративна кариера, но когато напуснах, за да се занимавам с това, майка ми ме съветваше да си правя това, което искам, но и да работя нещо странично. Казах ѝ, че не очаквам да ме разбере, никога не съм бил мързеливец, но сега буквално си късам шортите от работа и не ми стига деня.

Важното е да концентрираш силите си в нещо достатъчно малко, което можеш да хванеш с ръцете си и в същото време да ти връща стойност. Трябва основата ти да е солидна, за да можеш да напредваш плътно. Дори в началото да не изглежда толкова впечатляващо, колкото си го представяш, че трябва да стане, важното е, че има накъде да расте. И лавината тръгва от една топка, не по-голяма от шепите ми. Само така мога да започна да я търкалям. :)

Много хора не могат да надскочат определено ниво на успех, заради психологически граници. Какво би ги посъветвал, за да се правят с проблема?

Това е много интересно. От моя опит, ние растем с нуждите на TaxiMe и смисъл от граници няма. Много хора си казват, "не мога да убедя човек да си инсталира приложението", например. Аз нямам проблем той да не може, защото някой друг може. Винаги имаш лимит, но той е субективен и си го слагаш сам. Често се обръщаш назад и виждаш, че си направил неща, които допреди година си смятал, че не можеш. Отиваш и го правиш. Като не стане по един начин, ще стане по втори, трети или четвърти. Важното е да търсиш начин. Моралът е единственото ограничение. За мен успех означава колкото се може повече хора да се чувстват по-добре. Всичко друго е ограбване. Трябва да създаваш стойност, не да отнемаш чужда.

Да имаш обективен поглед за истината е много важно, за да можеш да вникнеш в същността на проблема. Щом ще решаваш проблеми, значи трябва да разсъждаваш като лекар. Симптомите са на повърхността, проблемната болест е под тях и ти трябва да можеш да я разпознаваш. Ако имаш ограничения, които си си сожил, те до голяма степен е възможно да са там, защото се лъжеш сам за нещо. Лимитът е толкова от истината, колкото можем да понесем. Ако можеш да понесеш цялата истина верояно си Бог и нямаш ограничения. Дори да не си, си струва си да опиташ. ;)