Успелите споделят

Инна Минкова и Бояна Петкова са от Фондация „Нашите недоносени деца”, които тази година кандидатстват със своята кауза за "Промяната".

Фондацията е първата неправителствена организация, създадена в подкрепа на недоносените деца и техните семейства. На делото са се посветили няколко силни дами с лична мотивация и история. Заедно те стават основен двигател на "Нашите недоносени деца".

Първата част с интервюто може да прочетеш ТУК, а сега виж и останалото от интересния ни разговор.

Докъде се простират възможностите на вашата фондация?

Инна:

Това е въпрос, който предстои да разберем, но истината е, че гоним мечтите си. С много труд, постоянство и търпение се надяваме и възможностите ни да помагаме на повече хора, да нарастват.

Бояна: Дотам, където опираме в нуждата от системна промяна. Работа с институции. Разпознаване на значимостта на проблема. В България 10% от бременностите завършват с преждевременно раждане. Това са 6000 деца годишно в риск - риск от трайни увреждания, риск от изоставане в развитието, проблеми с концентрацията, паметта, сензорната интеграция, социалната интеграция… изобщо деца в риск да не достигнат пълния си потенциал. И семейства, които живеят в непрекъснат страх и стрес - първо ще оцелее ли детето им, после как ще се развива, ще има ли проблеми, къде да търсят помощ…

Системата не предвижда нищо за тях, веднъж напуснали неонатологичното отделение. Няма никаква проследяваща програма, никой не носи отговорност, родителите са оставени сами в грижите за детето. Спасяват се поединично, който има възможност да финансира услуги и терапии, ранна детска интервенция, го прави. Но какво правим за семействата, които нямат тази възможност или живеят някъде, където няма специалисти? Как помагаме на техните деца да развият потенциала си? Ето тук се чупят нещата. Въпреки че “Национална програма за подобряване на майчиното и детското здравеопазване 2014-2020” предвижда Национална програма за проследяване на недоносените деца.

В най-скоро време ще влезем в контакт с Министерството на здравеопазването и медицинските специалисти, за да инициираме работна група, това наистина е от ключово значение. За Световния ден на недоносените деца - 17 ноември - ще открием първия в страната Семеен център за недоносени деца и техните родители. Ужасно се вълнуваме, за нас това е огромна крачка напред. Но си даваме сметка, че няма как на този етап да обхванем всички недоносени.

Как хората могат да бъдат полезни, за да се разрасне идеята?

Инна: Хората могат да разпространяват информация за фондацията и семейния център, да се включват в доброволческите ни инициативи или да даряват средства.

Страшно много хора са лично докоснати от темата по някакъв начин и с вълнение и готовност подкрепят каузата.

Бояна: Като ни следят и подкрепят - не само финансово.

Много е важно обществото да знае за спецификите на недоносените деца, да ги приема, но и също така преждевременното раждане да се проблематизира, да се търсят начини за превенция. Защото ако една жена е добре информирана, знае как трябва да си проследява бременността, какви рискове има, това е от ключово значение. Повечето неща, които правим, за съжаление са скъпи. Но за някои се иска основно промяна в нагласите. Например родителите да са информирани какви права имат, когато детето им е в болницата, например правото да го виждат, да бъдат с него, да вземат информирани решения за неговото здраве, да получават изчерпателна информация. Всичко това става бавно, с натрупване.

Мястото на родителите е до бебето, но това ще стане реалност, когато го приемем като общество. Засега все още приемаме, че мястото на бебето е в болницата, че то е повече на болницата, отколкото на своите родители…

Всякакъв принос е добре дошъл - финансов, разбира се, но и доброволчество. Имаме голяма група доброволци, които плетат и шият, които се включват в организацията на различни инициативи, които стават наши посланици пред обществото. Благодарим им от сърце, не можем без тях (усмихва се).

Предприемате много и различни инициативи за подпомагане недоносените деца и техните семейства. Разкажете ни малко за тях.

Инна: Да, изграждаме семейни стаи в отделенията, защото вярваме, че семейната грижа на ниво неонатология е от изключително значение за благополучието на семейството и за развитието на детето. В тези стаи родителите имат възможност да участват в ежедневните грижи за детето си и да изграждат емоционална връзка с него.

Една от най-многобройните ни инициативи се нарича „Да плетем и шием за недоносените бебета”, в нея са участвали над 500 доброволци, които изработват меки играчки и покривала за кувьози с цел да редуцират сетивната свръхстимулация на бебета по време на болничния им престой.

Бояна: Издаваме и разпространяваме "Наръчника", различни кампании. Например тази година за пръв път отбелязахме Световния ден на кенгуру-грижата, даряваме на отделенията не само апаратура, но и неща, които да повишат комфорта на бебетата - столове за гушкане и за кърмене, покривала за кувьози, плетени октоподи и медузи, които предотвратяват дърпането на кабелите и тръбичките, защото бебетата се хващат за пипалата им… Миналата година организирахме конференция с международно участие. Следим добрите практики и се опитваме да ги въвеждаме, колкото и да е трудно.

Планираме за догодина голямо обучение по кенгуру-грижа за професионалисти.

Центърът е единствен по рода си в България.

С него се опитваме в известна степен да “запълним” дупката с проследяването на недоносените деца, като предлагаме комплексна оценка и интервенция там, където е нужно в сферата на логопедията, ерготерапията, психологията - предлагаме индивидуална работа с деца и родители, но и просто защитено пространство за срещи и общност, както и занимания за децата с изкуство, театър, група за адаптация в детската градина...

Какво искате да промените в България с вашата кауза?

Инна:

Искаме да дадем шанс на всяко едно семейство с дете, което се ражда по-рано, да има оптимално качество на живот.

За целта смятаме, че е необходимо подкрепата да започне още на ниво неонатология, където родителите да бъдат придружени в травматичните си преживявания около раждането, за да могат да продължат напред с нови ресурси, да преоткрият родителската си роля, тъй като след раждането тя често е съпътствана с много вина и безсилие.

За целта вярваме, че е наложително да има подготвени специалисти, клинични психолози и психотерапевти във всяко отделение, които, следвайки темпото и нуждите на конкретното семейство, да подкрепят връзката на родителите с бебето.Така всъщност започва ранната психо-социална интервенция за детето. Впоследствие продължаваме с проследяване и стимулиране на развитието на детето във всички области – фина и груба моторика, познавателни процеси, емоционално и социално развитие, комуникативни умения.

Разбира се, оставаме на разположение за цялото семейство, нерядко родителите имат потребност от по-продължителна работа с психолог/психотерапевт.

Бояна: Искаме да помогнем на колкото можем повече деца да преодолеят последствията от преждевременното раждане и да реализират пълния си потенциал, какъвто и да е той. Искаме да им осигурим адекватни медицински и развитийни грижи от самото начало, за да намалим щетите от дългия болничен престой.

Но и искаме да помогнем на родителите им да преодолеят травмата и да бъдат уверени в своите родителски умения и компетенции, за да изпитват и радост от ролята си на родители, не само тревога.

Инна Минкова и Бояна Петкова са участници в Акселератора на ПРОМЯНАТА 2017/2018, заедно с още 12 стартиращи социални предприемачи, които са намерили решение на проблеми на децата в България. Акселераторът е двумесечна интензивна обучителна програма, базирана на специализирани безплатни обучения и индивидуални консултации, които помагат на социалните предприемачи да подобрят своите решения и своя бизнес план. Той е част от процеса на селекция в ПРОМЯНАТА - най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп, която се осъществява в партньорство с фондация "Reach for Change България".