Талантливите деца на България

Надежда Димитрова е на 19 години и е един от „Скритите таланти на България“ – менторска програма за младежи в нужда към „Операция: Плюшено мече“. Младото момиче е първа година студентка във факултета по Обществено здраве към Медицински университет, София. Тя се е насочила към специализация за медицинска сестра. През свободното си време обича да чете книги и да гледа филми. До този момент работи в обществена пералня и се е фокусирала главно върху своето обучение, като с нетърпение очаква да започне втората ѝ година в университета. Ето какво разказва за себе си това талантливо и амбициозно момиче.

По какъв начин се включи в Програмата?

За включването ми в „Операция: Плюшено мече“ заслуга има директора на Преходно жилище, гр. Бяла Слатина, а именно г-жа Искра Диловска.

По какъв начин Програмата успя да те подкрепи?

Когато преди 3 години реших твърдо с какво искам да се занимавам, а именно сферата на медицината, бях леко отчаяна, защото не знаех как ще се справя сама освен психически и финансово, и чисто емоционално. Да отидеш в голям град, когато тръгваш от малък, е огромен скок. Тогава екипът на „Операция: Плюшено мече“ ми подадоха ръка и освен финансовата помощ, която беше под формата на частни уроци за моята подготовка, ми дадоха стимул, надежда и опора. Именно тази психическа подкрепа, разбиране и дълги разговори ми дадоха крилете, с които дори все още се уча да летя. Вече трета година продължават да подкрепят всяка моя цел и ми помагат да открия най-доброто решение.

             Снимка на Надежда и нейната менторка Анна Даниелова, направена от фотографа Марио Шуманов 

Защо избра да учиш медицина?

Избрах медицината поради лична история, която остави следа в мен. Знам, че за да помогнеш на някого е нужно истински да се докоснеш до него и усещането, че си спасил или дори си дал надежда на някого в най-тъмните му дни ме прави щастлива.

Как успяваш да съчетаваш ученето с работа?

Няма да лъжа, наистина трудно. На този въпрос мисля, че не може да се развиват теории, а отговорът е прост – има ли желание, има и начин!

Обичаш да четеш, би ли споделила книгата, която е оставила следа в теб?

О, обожавам този въпрос, защото отговорът винаги е един и същ – „Вината в нашите звезди“. Това е единственият роман, който така успя да ме докосне и наистина да го усетя с цялото си същество. Ако някой все още не се е срещал с него, определено с две ръце го препоръчвам на всеки.

Ако беше създател на благотворителна кауза, каква щеше да е тя?

Със сигурност щях по всички възможни начини да помагам на деца в неравностойно положение! Аз самата бях такова дете и наистина, когато имаш подкрепата на някого и знаеш, че този човек вярва в теб, в каквото и положение да си, можеш да направиш чудеса. Силата на подкрепата е нещо невероятно!