Интервюта

Мария Стоева е консултант по организационно развитие, бизнес обучител и познат в България лектор на редица събития. Тя е съорганизатор и куратор на иновативното движение DisruptHR в България, и посланик на компанията за електронни трудови досиета HR One и изпълнителен директор на SISTEMMA.

SISTEMMA е компания за организационно развитие и бизнес успех. Компанията помага на организации в цяла Европа да трансформират сложните процеси в ясни стратегии, да изграждат култури на гъвкавост и иновации и да постигат устойчив успех. С екоSISTEMMA от доказани професионалисти екипът на Мария развива организации чрез обучения, менторство и вдъхновяващи събития, като създава среда, в която бизнесите процъфтяват.

Помага ли Ви България с бизнес средата си?

Върнах се в България по любов. 10 години и 2 деца по-късно вярвам, че взех правилното решение. Тук живея добре и, искрено казано, имам съмнения, че щях да живея толкова добре в друга страна. Освен да създам семейство и да споделям живота с близките си, успях да развия и потенциала си.

Тук имаме много „неразорана“ почва, голям пазар за иновации и най-вече –  много специални хора. Ние, българите, сме много адаптивни. Трудната ни история и предизвикателната реалност са ни направили по-силни, борещи се и корави хора. Отгоре на това, сме и много по-склонни да излизаме от „кутията“ и да намираме гъвкави решения за всяка ситуация.  

Първата ми година в Англия живях в споделен апартамент с още трима души. Една сутрин исках да си направя кафе. Кафе машината беше развалена и аз, разбира се, запретнах ръкави, за да я поправя. Или поне да опитам. Всички останали реагираха бурно с „не пипай в никакъв случай, ще чакаме техник“. Озадачена от реакцията им – та все пак вероятно беше нещо елементарно, като например да я почистим... – им казах, че искам да опитам. Спряха ме, защото „такъв е процесът“.

Пих кафе от Starbucks цели три дни, а когато техникът дойде, се оказа, че да – било е необходимо щателно почистване.

Ето това не би ни се случило в България. Ние сме свикнали да запрятаме ръкави. И така постъпваме и в ситуациите от личния си живот, и в тези от професионалния – търсим решения и имаме вярата, че можем да се справим.

Затова твърдя, че бизнес средата в България предлага уникална комбинация от таланти и гъвкавост, а освен това предлага отличен достъп до пазари. Българите сме иновативни, адаптивни и готови да мислим нестандартно, което прави лесно намирането на решения за какво ли не. Страната има бързо развиваща се технологична екосистема, която привлича инвестиции и създава благоприятна среда за растеж. Така че да, България ми помага с бизнес средата си.

Каква е рецептата, когато нещата не вървят по план?

Да се опитваме на всяка цена нещата да вървят по план е много опасна игра. Живеем в свят, в който твърдите планове не гарантират успех. Наричаме го VUCA свят – променлив, несигурен, сложен, двусмислен – и все повече BANI свят – крехък, тревожен, нелинеен и неразбираем. Тези рамки показват, че традиционните линейни подходи често се сриват под тежестта на непредвидимите обстоятелства.

През 2020 г. голяма верига магазини, с която работех, имаше идеален план за разширяване на физическите си обекти. Тогава удари пандемията – перфектната буря, отличен пример за VUCA и BANI. Планът им, идеален на хартия, стана неактуален от днес за утре.

Лидерите имаха две опции: да се придържат към детайлната си стратегия или да се адаптират и да прегърнат кризата (възможността). Те избраха второто. Като преминаха бързо към електронна търговия, фокусираха се върху дигитално взаимодействие с клиентите и включиха екипите в творческо решаване на проблеми, те не само оцеляха, но и постигнаха голям успех.

В свят, в който единствената константа е промяната, твърдото придържане към план може да се превърне във враг на прогреса. Планът трябва да бъде компас, а не клетка. Ключът е в адаптивната устойчивост – способността да се променяш, когато посоката на вятъра се изменя.

Бизнесът у нас разбира това и неслучайно то е и основната тема, над която работя с различни екипи у нас.

За да бъде една организация готова за това, са нужни най-общо три неща: яснота вместо сигурност – да разбираш целта, дори когато пътят се променя; сътрудничество – само разнообразните гледни точки водят до иновативни решения, и смелост – да признаеш, че даден план не работи, и да започнеш отначало, колкото и да се страхуваш.

Когато нещата не вървят по план, приемаме го като покана – не като заплаха – да преосмислим и рестартираме. В днешния свят оцеляват най-адаптивните, а успехът е за смелите.

Кои са трите най-важни ценности за Вас?

Почтеност, любопитство и устойчивост – това са моите три пътеводни звезди в поведението.

Много държа на почтеността. Вярвам, че доверието е валутата на взаимоотношенията и то се гради върху съответствието между думи и действия. Наскоро се изправих пред труден избор по време на проект, когато клиент поиска от мен да „премълча“ истината, за да се впише в тяхната версия на историята. Да кажа „не“ не беше лесно, но беше правилното нещо.

Почтеността може да усложни нещата в краткосрочен план, но създава несъмнено уважение в дългосрочен.

Работим успешно и до днес, като и аз, и организацията сме доволни от постигнатото досега. И спя спокойно.

Любопитството ме движи напред. В свят, който се променя всяка минута, да останеш на едно място е огромен риск, който не бих поела. Безкрайно ме вълнуват „защо“ и „как“ зад всяко нещо. Независимо дали става дума за ролята на AI в трансформацията на работата или за нови начини за насърчаване на сътрудничество, вярвам, че любопитството е искрата на иновацията. Любимите ми моменти са, когато успявам да насоча това любопитство към създаването на нещо значимо и ново. Веднага давам като пример форматът на събитията DisruptHR – никой не знаеше какво е това и има ли почва у нас, но ето – още първото събитие („HR-ът е мъртъв! Да живее HR-ът!“) беше разпознато по невероятен начин от аудиторията в България.

И накрая, устойчивостта е това, което подхранва моята решителност. Пътят рядко е гладък, но съм научила да приемам предизвикателствата като възможности за растеж.

Спомням си преди време, когато проект, в който бях вложила сърцето си, срещна сериозна корпоративна съпротива. Вместо да се откажа, се фокусирах върху нови подходи, нови съюзници и, в крайна сметка, нови решения. 

Устойчивостта ми показа, че препятствията са просто стъпала към успеха. Успяхме, да.

Тези ценности са моят компас в един непредвидим, но вълнуващ свят – водещи ме в това как да ръководя, уча и създавам връзки в екосистемата около мен.

Как Вашият избор променя средата?

Приемам това, което правя, като мисия: да помагам на организациите да развият начина, по който работят.

Най-често работя с големи или средни компании. Няма да е изненада като кажа, че виждам много ненужни, сложни процеси, които задушават креативността и продуктивността. Дълги срещи, без смисъл и със страшно много хора в тях – колко ли струват, ако сметнем часовите ставки; безкрайни имейли, които са без ясен край, и отговорности с 5 човека в „to“ и още 10 в „сс“; процеси, които никой не разбира и процедури, които никой не чете...

Работата ми в SISTEMMA, но също мисиите ми в Disrupt и HR One са насочени именно натам – да помогна на средата около мен да направи нещата по-прости, достъпни и ефективни, да говори по-малко, но да казва повече, дори да работи по-малко, но в пъти по-ефективно.

Това за мен е бизнес съвършенство. Светът се движи бързо и ако искаме да сме наистина добре, нямаме време за празни приказки, пропуснати ползи и безсмислени действия.

За мен промяната започва с начина, по който учим и споделяме. Всички можем да кажем повече с по-малко думи, да обясним сложното по прост начин, и най-вече – да действаме вместо да философстваме. Това е, което правя – помагам на организациите да изчистят излишното, да се адаптират и да бъдат готови да посрещнат несигурността с увереност.

Моите избори са в посока гъвкавост и развитие. Работя, за да изградя среди, които не се страхуват да се променят, които прегръщат еволюцията, вместо да се съпротивляват на нея. Всяка среща, всяка идея, всяка стъпка, която правим, е насочена към това – да направим света на работата по-умен, по-бърз и по-човешки.

Мит ли е, че предприемачите работят по 16+ часа на ден?

Абсолютен мит. Истината е точно обратната – успешното предприемачество не се мери в изработени часове, а в ефективност и резултати.

Да работиш по 16+ часа на ден означава само едно – нещо в системата ти не функционира. Може би се опитваш да правиш всичко сам, вместо да делегираш. Или пък гониш безкрайни задачи, които нямат реална стойност. Предприемачите, които остават в играта дълго, знаят, че не можеш да се изтощаваш до краен предел и да очакваш да бъдеш продуктивен и да се развиваш.

След като повече от 2 години работих на 4-дневна работна седмица, днес казвам, че уча по поне 20 часа на седмица, и работя също толкова.

Преди всичко държа да се погрижа за себе си, да имам достатъчно време за учене и развитие, а после да изчистя процесите. Фокусирам се върху важното. Ако една среща може да се проведе за 20 минути, тя няма да трае 2 часа. Ако една задача може да се автоматизира достатъчно добре, веднага ще я автоматизирам. Ако нещо не носи добавена стойност, просто не го правя.

Успехът не идва от това да работиш повече часове. Идва от това да работиш умно, да взимаш правилните решения и да създаваш стойност. В трите организации, с които съм се ангажирала, вярваме в този принцип – да бъдем гъвкави, ефективни и готови да се адаптираме. И това е нещо, което всеки предприемач може да приложи в живия живот.

Така че предлагам да сложим край на мита. Не е въпросът да броим часовете, а да броим успехите.

В началото всеки има нужда от помощ. Кога е моментът един предприемач да започне да помага на другите?

Моментът да започнеш да помагаш на другите не идва, когато всичко в твоя бизнес е "перфектно." Той идва, когато осъзнаеш, че си минал по път, който може да бъде ценен за някой друг.

Спомням си началото на моя път – моментите, в които всичко изглеждаше твърде голямо, твърде сложно. Тогава моя скъпа приятелка, по онова време и мой лидер, ми каза нещо, което остави следа в мен:

 „Не можеш да направиш всичко наведнъж. Давай стъпка по стъпка. Всеки ден на малки стъпки, но всеки ден.“

Тези думи ми дадоха сила и яснота тогава – да се фокусирам върху малките, но постоянни действия, които водят към големия успех. Ето така тя ми помогна, надали знае колко много ми помогна.

Истината е, че за помощта не са необходими години опит или успехи. Тя се мери в готовността ти да споделиш, да подкрепиш и да дадеш. Колкото по-рано започнеш да помагаш на другите, толкова по-силна общност изграждаш около себе си. А общността е сърцето на предприемачеството.

Така че, правилният момент е днес. Дори и да си само с няколко крачки напред, тези крачки могат да бъдат от огромна разлика за някой, който тепърва започва.

Колело или кола?

Зависи от пътя. Ако търсиш скорост, комфорт и сигурност – кола. Ако искаш да усетиш вятъра, да видиш света от различна перспектива и да стигнеш до места, където колите не могат – тогава колело.

Въпреки че съм влюбена в карането на кола, за мен животът по-скоро прилича на каране на колело. Започваш с колебливи стъпки, балансираш несигурно, падаш, ставаш и продължаваш. Колелото ти дава свободата да поемеш в посоки, които никой не е изследвал преди теб. Позволява ти да се движиш със собствения си ритъм, да спреш, когато ти решиш, и да усещаш всяко завъртане в пътуването.

Предприемачеството е точно такова – една безкрайна колоездачна обиколка. Понякога по гладък път, понякога по стръмни баири, а понякога под дъжд и вятър. Но всяко следващо завъртане на педалите те приближава към целта.

Да, колата може да е по-бърза, но понякога те изолира от истинския свят. А магията е в преживяванията, в грешките, в уроците, които научаваш, докато караш своето колело.

Така че моят избор е по-скоро колело. Защото не става въпрос само за това да стигнеш от точка А до точка Б, а за това какво виждаш, чувстваш и научаваш по пътя. Да, с кола може да стигнеш първи. Но с колело стигаш там, където другите дори не знаят, че могат да отидат. И току-виж, заедно с теб тръгнал цял пелетон от хора...