Успелите споделят

Успехите ви през последните години са доказателство, че освен силни индивидуални играчи вие сте и много добър отбор. Как се постига това - има ли рецепта за успешен отбор?

И тук важи това, че психологическата страна е много важна, както спортно-техническата. Ако го няма колектива и ако я няма целта, която да обединява отбора и която всеки поотделно да осмисля - тогава е много трудно да постигнеш успех. Много са компонентите за успех и между тях трябва да има хармония - в успеха например почти винаги има и доза късмет. Така че може би там някъде се върти рецептата.

Кой е най-ценният урок, който си научила от волейболната си кариера до този момент?

Каквато съм на игрището, такава съм и извън игрището, в живота.

Може би най-ценен за мен е урокът на перфекционизма – ако правиш нещо, го прави със 100% от възможностите си, без никакво спестяване.

Това не се отнася само до волейбола, а до всичко, с което се захващаш. Просто да го изпълняваш докрай и по възможно най-перфектния начин.

А кой е моментът, с който най-много се гордееш?

Влизането в групите на Шампионска лига беше нещо, което няма да забравя цял живот. За да влезем в групите, имахме квалификации срещу един много силен руски отбор и играхме два мача – едно домакинство в Пловдив и едно в Русия. На първото домакинство в Пловдив загубихме с 3:2. Тогава отидохме в Русия и просто трябваше да спечелим.

И там обаче губехме с 2:0, но успяхме да обърнем резултата на 3:2. След това трябваше да спечелим златния гейм, който е до 15 точки. Никога няма да забравя как с последни сили спечелихме и се класирахме за Шампионска лига, а това все пак е най-силният европейски турнир във волейбола. Това беше проект на "Марица", за който се борихме 2-3 години. И абсолютно мога да кажа, че надскочихме възможностите си.

Друг емоционален момент е първата шампионска титла с "Марица" преди 6 или 7 години. Оттогава ние сме шампиони всяка година, но първата победа беше най-сладка.

Споменаваш, че съдбата те е поставила на позицията на либерото. Искало ли ти се е да играеш и на някой друг пост през годините?

Аз съм либеро, защото съдбата така е избрала - висока съм 1.66-1.67. Разбира се, на всяко дете му се иска да прави най-атрактивната част от волейбола - тоест да забива. И аз това исках, когато бях малка. На 16 всеки ден вдигах ръката на стената вкъщи и мерех дали съм пораснала, за да мога да забивам. Но това и до ден днешен не се е случило.

Така че се примирих и виждам, че съм доста добра в моя пост и имам рефлекс, който ми помага. Това не се тренира, рефлексът е вроден и аз се научих да го ценя.

Кои са твоите основни вдъхновители – от света на спорта, но и не само?

Основно ме мотивира фактът, че никога не правя нищо на всяка цена. Знам, че ако не беше волейболът, щях да бъда добра в нещо друго. Може би това ми е помагало да се отърся психически, да няма такова напрежение върху мен по време на тренировките и мачовете. Никога не съм правила нищо на всяка цена, тоест не съм била толкова натоварена от очакванията.

Извън това, мой любим състезател във волейбола е Серджио от бразилския национален отбор, който вече не се състезава, но винаги ми е бил за пример. Също така много ми допада като игра и Моника де Дженаро - либерото на италианския национален отбор. За мен най-добрите либера, от една страна, трябва да спазват техническите показания и позициите си. Но техниката винаги се усъвършенства.

Най-добрите либера са най-добри, защото имат усещането къде нападателят ще забие топката, какво ще направи той. Либерото трябва да е един ход пред нападателя, да може да предугади ситуацията.

Друго интересно нещо, което ме вдъхновява, е театърът. През свободното си време много обичам да ходя на театър и човек, който ме вдъхновява в тези среди, е театралният режисьор Александър Морфов. Любима ми е постановката "На ръба", както и "Животът е прекрасен" - нея съм гледала три или четири пъти. Страхотно се потапяш в театъра, той ти дава храна за размисъл.

Харесвам също Теди Москов и Мая Новоселска - за мен тя е женската версия на Чарли Чаплин.

Очевидно много обичаш театъра. Обмисляла ли си да се развиваш и в някое направление на изкуството?

Не, реално не ми се отдават подобни неща, не умея да говоря пред много хора. По-скоро ще си остана само от другата страна. Човек трябва винаги да бъде реалист, също и да не се подценява. Това е нещо, което харесвам в себе си - че съм реалист.

Планираш ли да продължиш развитието си в чужбина, или предпочиташ да останеш в България?

Когато приключи Европейското първенство, заминавам за Украйна. Там получих една оферта от клубния отбор "Прометей". Имам вече желанието и вътрешното чувство, че имам нужда от промяна, така че това ще бъде следваща стъпка в моето развитие. Надявам се да съм здрава дотогава и всичко да е наред.

Настройваш ли се как ще възприемеш тази промяна след толкова години в "Марица" (Пловдив) и националния отбор?

Да, трудно ще бъде. Свикнала съм тук - около близките, около приятелите ми, в една по-комфортна зона. Но не е много добре да се държиш дълго в комфортната си зона. Просто ми е нужна тази стъпка от моето развитие. Така че съм щастлива, че това следва. Ще бъде трудно със сигурност, но всички минават през тези етапи. Освен това ще има и други българи с мен в отбора. Мисля, че ще се справя.

Какво би посъветвала някое младо момиче, което тепърва навлиза в света на спорта?

Бих дала съвет от моята гледна точка, когато съм била малка. Аз съм си избрала това, което ме е правило най-щастлива. Казала съм си, че ще играя волейбол, докато това ме прави щастлива. Разбира се, през годините е имало и трудни моменти, искало ми се е да се откажа много пъти, защото имаш много малко лично време и много неща остават на заден план.

Но щастието винаги е било над тези неща. Бих им дала съвет да изберат това, което ги прави щастливи.