Интервюта

Имате ли пряк досег с хората, които се включват в инициативата от Близкия изток? Какво ви прави впечатление в техните лични истории, има ли някоя емблематична?

Най-отблизо работим с екипа тук, в България. В другите страни най-вече местните организации общуват с хората, които работят за нас. Общо взето, ситуациите на хората в различните страни са много различни. В Сирия например работим с доста студенти, които се опитват да се реализират, но няма толкова възможности пред тях. В България работим с жени с малки деца, които си търсят работа и им е трудно да си намерят такава, която им позволява едновременно с това да се грижат за децата си.

В други страни също работим с младежи и способни хора, които нямат пред себе си много възможности за развитие.

Една от най-силните истории, с които се сблъскахме напоследък, дойде от Афганистан, където тъкмо бяхме започнали партньорство с местната организация Bright Point, която работи в сферата на предприемачеството. Но когато талибаните дойдоха на власт, директорът на организацията и някои от членовете ѝ се почувстваха застрашени от възможните последици и взеха тежкото решение да напуснат страната. 

Беше много тъжно, тъй като самата организация е много активна, има развити контакти и дори собствено co-working пространство. Заради политическата ситуация обаче се наложи да изостави всичко. Има много хора, които останаха в Афганистан, и в момента им е много трудно, тъй като са загубили голяма част от приходите на организацията. Има и рестрикции върху движението на жените и възможността им да работят наравно с мъжете.

Самият директор на организацията обаче остава позитивен и вече е започнал да планира нови предприемачески инициативи за хора, които са презаселени от едно място на друго.

За хора като него това е призванието и където и да са, те продължават да работят много активно и да допринасят към екосистемата си. Така че очакваме да видим какво ще се случи.

Откакто темата е наболяла в цял свят, има доста сериозна стигма по отношение на бежанците и имигрантите и в България. Какъв е общественият отзвук към това, с което ти се занимаваш, и има ли според теб рецепта за преодоляване на тази стигма, за да можем да живеем в едно по-толерантно и мирно общество?

За съжаление, темата е наистина много политическа и много често се играе с животите на хората за постигане на политически цели. Това, което в момента виждаме в Русия и Беларус на границата с Полша, е всъщност отново част от тази политическа игра, в която се използват мигрантите като начин за оказване на натиск върху една или друга държава. Същото се случва в Турция.

Много е тъжно, тъй като това са човешки животи, хора, които преминават през толкова много трудности с някаква надежда да стигнат към обетования Европейски съюз, който дори не е чак толкова благосклонен към тях, щом пристигнат.

Има толкова много политически интереси, влияния и фактори и за съжаление, не мисля, че в момента има рецепта за тяхното преодоляване.

В едно интервю споменаваш, че вместо да се изкачваш по корпоративната стълбица в САЩ си предпочела да създадеш нещо свое. Какво изисква тази смела крачка и какво би посъветвала хората, които тепърва тръгват по този път?

Бих ги посъветвала да се ориентират какво има наоколо. Какви други организации се занимават с подобни идеи или мисии, с каквито те се отъждествяват. За да започнеш нещо свое, трябва да имаш силен интерес или страст към някоя тема. Затова е добре да се ориентираш кои са хората, които работят в тази сфера, какво има на пазара в България и в чужбина и къде самият ти би могъл да се впишеш.

Много често пречката пред тези от нас, които искаме да създадем нещо ново, е че се опитваме да открием топлата вода, при положение че тя отдавна е била измислена.

Много по-добре е една организация да започне дейността си в партньорство с други подобни, да запълни някаква дупка, която вече съществува, вместо да създава конкурентна услуга или програма на неща, които вече съществуват. Това според мен ще допринесе много, за да може самият човек също да се ориентира и да си създаде добри контакти с хора, които следват същата мисия. И ако види, че има организация, която вече прави това, от което той или тя се интересува, може просто да се присъедини.

Често искаме да имаме нещо свое, а понякога е много по-хубаво да се присъединим към екип, който в момента си търси хора и има нужда от съотборници и нови колеги. Особено когато става въпрос за социално предприятие.

Според мен тази ориентиация в екосистемата е много важна, за да може самият човек да прецени с какви хора може да си партнира и дали могат заедно да започнат нещо друго. Това, което аз направих, беше да започна цялата организация сама, което беше доста трудно. Така че ако имате някой човек, с когото можете да работите заедно, това би бил идеалният случай.

Какво те вдъхновява да продължаваш да работиш в тази сфера?

В момента много ме вдъхновява възможността за международно разрастване на нашата организация, тъй като виждам толкова много нужди в различни места, общности и страни, на които ние можем да отговорим. Мотивират ме също нуждите на пазара и това, че ние можем да играем една много важна роля точно в предоставянето на такъв тип мониторинг от страна на истински хора, които идват от разнообразни общности и страни. Те могат да допринесат и да донесат допълнителна стойност на подобни организации и компании, които развиват изкуствен интелект.

Много ме вдъхновява и разрастването на самата индустрия, начините, по които ние можем да се впишем в нея, как да останем конкурентни.

Предприемачеството е такава сфера, в която се учиш в крачка, непрекъснато излизат нови и нови проблеми, които трябва да се разрешат. Научаваш по малко от всичко. И най-хубавото е, че има толкова много възможности за учене и себеразвитие.

Какво послание ти се иска Humans in the Loop да отправи към обществото?

Ние не сме създадени с мисия да влияем на българското общество, тъй като това е доста голям залък за нашата уста. Толкова е непредвидимо как ще се повлияят обществените нагласи и мнения и има много по-силни организации с повече ресурси, програми и цели за промяна на обществото, с които ние просто не можем да се конкурираме.

Това, което е важно за нас, е да подкрепим хората, с които работим, без да се притесняваме от това, какво ще си помислят другите.

В обществото съществуват сериозни предразсъдъци и стигми и ако ние се опитваме да ги премахнем, това изцяло би променило нашия модел. Има много организации в България, които се занимават с медии, общество, защита на човешките права, създаване на по-голяма информираност и разбиране по тези теми, но те боравят с много по-различни техники и методи.

За нас важното е просто хората, с които работим, да могат да се развиват, да се издържат и да вървят по своя път.

Снимки: Ива Гумнишка; Humans in the Loop