Колко мило, "Колко славко": Да не пазим любимия сервиз за специални случаи (Част 3)
Любима история, която са ви разказвали родители, баби и дядовци?
Анита: Нашите са ми разказвали как са ходели на срещи тъкмо когато са започнали да излизат. Тъй като не са имали достатъчно пари, за да почерпи баща ми или майка ми да успее да плати своето, те си поръчвали едно кафе и една Кока-Кола. Докато майка ми пие кафето до половината, баща ми пие от колата и след това си ги разменят. Става ми много мило от тази история - въпреки трудностите хората пак са намерили начин за нещо по-добро.
Ана-Мария: Едната ми баба е учила пет години в университет в Москва. Една от любимите ми истории е за това, как се е учила да кара кола като студентка - само че не на лек автомобил, а на някакъв тип военен. Имало е и хора, които се возят отзад. Докато баба ми била на изпит с инструктора, много се е паникьосала и забила колата в някаква канавка заедно с хората отзад. За щастие, не е имало пострадали, но тогава баба ми се зарекла, че повече няма да седне зад волана.
Историята е интересна, защото баба непрекъснато разказва колко добре се е справяла в университета, как е завършила със златен медал и т.н., затова ми беше интересно да разкаже история за провала си в шофьорските опити. Затова и беше много горда, когато взех моя шофьорски курс - това дори беше подаръкът за бала ми от нея. Защото въпреки всичко не спира да ми повтаря как цял живот ѝ е било голямо съжаление, че не е преодоляла страха си след тази случка.
И ето, че дори баба, която е завършила със златен медал в Москва и винаги се е справяла толкова добре, може да се провали в нещо само защото я е страх.
Анна: Моята баба винаги ми е разказвала как постоянно е била заобиколена от разни обожатели, от които не харесвала никого. Не е била твърде заинтересована и ентусиазирана за тази част от живота си. Интересно ми е как тогава е харесала дядо ми - те се срещнали на работа и баба ми се впечатлила, защото дядо много пъргаво е скочил в някаква дупка, от която после е излязъл. Явно това е било нещото, което е накарало ледената кралица да реши, че това е човекът.
Калина: При мен пък е историята за запознанството на майка ми и баща ми - на един купон в университета. Заговорили се и баща ми споменал, че е от същия факултет като майка ми. Тя обаче никога не го била виждала, защото отначало той изобщо не ходил на лекции. Явно обаче я харесал, защото оттагава ходил на всяка лекция, макар и без това да е бил от най-добрите студенти в курса си. За съжаление, го късали на някои изпити само защото доказвал теориите по различен начин.
А най-ценен урок, научен от тях?
Ана-Мария: Че винаги има начин да се справиш. Рано или късно нещата се нареждат и не е нужно да задълбаваш прекалено много в даден провал и да се отдаваш на разни негативи. Просто продължаваш напред. Винаги това е била най-движещата мантра в семейството ми - опитваш нещо, ако не стане, поне си научил защо не се получава. И продължаваш напред по друг начин, намираш си нещо друго.
Анита: Каквото и да става, животът никога не спира. Не трябва да спираш и ти.
Анна: И за мен това е основно нещо. Има една фраза, която баба ми много често ми е казвала, когато нещо ме е тревожило: "И това ще мине." Това е изключително вярно както за хубавите, така и за лошите неща - наистина всичко минава и се оправя, а ако се провали – ще се оправи пак. Няма нищо константно в живота на човек и не трябва да си закован и отчаяно да стискаш неща, които не ти принадлежат или в момента те притесняват.
Това го виждаш постоянно, когато слушаш историите на по-възрастните – родители, баба, дядо – виждаш през колко много неща са минали и ти се струва, че е невъзможно човек да преживее подобни трудности.
Но ето ги тук, на 80 и няколко години, усмихват ти се и явно им е било по силите да го преживеят. Виждаш, че имат семейство, дом и в крайна сметка всичко се е наредило по един или друг начин.
За финал - какво ще пожелаете на нашите читатели?
Анна: Романтизирайте живота си по най-продуктивния начин, търсете красивото във всичко, което ви заобикаля и което ви се случва. Винаги ще има проблеми, винаги ще има грозота, винаги ще има неща, които не ни харесват. Разбира се, трябва да ги имаме предвид, не можем да ги игнорираме. Но трябва да се учим от тях и да попиваме полезните неща, за да се стремим към по-доброто и по-красивото.
Калина: Да са любопитни към това, което имат, и това, което ги заобикаля, към културата си. Да не се вглъбяват толкова много в неща, които са далече от тях, преди да са опознали това, което вече ги заобикаля. Да откриват щастие и самочувствие в собствената си идентичност.
Анита: Хубавият живот не е в нещата, които нямаш. Хубавият живот е тук и сега. Има неща, които не ни харесват, но колко му е да си направиш едни палачинки и те да изглеждат класно в старите чинийки на баба със златния кант и цветята? Това, че на теб ти харесват тези неща и си направил така, че да бъдеш доволен с тях, е твоя лична победа; стремеж да живееш с вкус към живота.
Анна: Да, аз винаги съм се чудила на хората, които си пазят хубавите сервизи за специален случай. Така че тук ще кажа - не си ги пазете!
Пийте си водата в кристалните чаши на баба и се радвайте по всеки начин, по който можете. Защото утре може да не се събудиш - тогава какъв е смисълът, че си пазил любимия си сервиз, който толкова ти харесва, когато не си го ползвал нито веднъж?
