Интервюта

Какво е да бъдеш жена поет в 21 век? Каква е ролята на твоята поезия в днешния суров и същевременно тъй привлекателен свят?

В по-добре звучащата част, е магнетично, освобождаващо и смислено да си жена поет в 21 век. Помага ти да се почувстваш разбран, доколкото е възможно друг човек да те разбере изобщо. В не толкова добре звучащата част, е неблагодарно, скъпо, самотно и деструктивно занимание, от което не можеш да се откажеш, защото това е твоята страст и не можеш да живееш без нея.

И без моята поезия светът щеше да си е същият. Но се надявам, че съм вдъхновила поне няколко души да покажат творчеството си, да бъдат по-искрени в чувствата си или да се почувстват по-малко самотни.

Довърши изреченията:

Aз съм… един наивен човек, на когото много му се иска всички да си помагаме и да се обичаме, но същевременно тъжен поет, който осъзнава причинно-следствените връзки в психологическите казуси на битието.

Търся... спокойствие. А то така обича да ме избягва.

Щастието е… 

“Щастието винаги е
на няколко сантиметра от мен.
Но ръката на нещастието
е точно толкова по-дълга от моята…”

Искам да… си кажа скоро “Ох, всички мъки свършиха най-после! Всичко е наред - хората започнаха пак да се карат само за глупости.”

Събуждам се…без аларма и с цялата тежест на рутината.

Заспивам… влюбена.

Ако бях чувство, щях да бъда… силна, дълбока и всепоглъщаща обич.

Често си мисля за...всички грешки, които съм допуснала. Животът в мен не е лесен.

Забравих… и преживях много хора. Те просто не оставиха дълбока диря в мен.

Какво искаш да разкажеш на света чрез твоите стихове? 

Искам да разкажа на света една история за едно малко момиче, което не иска да бъде жертва на миналото си и да се оправдава с него. А е избрало пътя на изкуството, чрез което сублимира болката си и се опитва да покани други изгубени да се присъединят в тази дълга разходка.

Смяташ ли, че поетите имате социалната сила да променяте настоящето?

Да, смятам, че и всички имаме социална сила да променяме настоящето си. Ние, поетите, го променяме, когато каним читателите в душите си, споделяме им какво ни мъчи и накрая си тръгват с чувството, че не са сами.

Редом с писането, в последните две години се отдаваш и на едно друго любопитно начинание – създаването и управлението на онлайн бранд. Разкажи ни за второто си амплоа – “Компоти”?

“Компоти” е олицетворение на по-веселата част от мен. Бранд за смели хора, които не се страхуват да изразяват себе си. Идеята е да ни стимулира да бъдем по-искрени, по-социални и по-емпатични. Част от продуктите пристигат в буркани. А всяка покупка осигурява 1 безплатен обяд на възрастен човек от Северозападна България (“Фонд Нашите Родители”, BCause).

Как се създава бизнес по време на пандемия и какво ти коства тази смелост?

Създадох го сама, с 0 лева капитал и с малко лудост. Бих го сравнила с влизане в бурно море през януари. Тази смелост ми костваше самотно ежедневие, много напрежение, несигурност и прекалено дълги работни дни. Все пак ми даде досег със супер готини хора, чувство на удовлетвореност и още по-голяма потребност да помагам.

По какъв начин се преплитат поезията и предприемачеството в битието ти и извън него? Взаимно свързани ли са и помагат ли си помежду си?

Преплитат се в моите ценности и мироглед, които за щастие се припокриват с ценностите и мирогледа на други стойностни хора, които откривам чрез поезията и предприемачеството. Те не искат просто да съществуват, а да творят, дават и допринасят. 

Свързани са и си помагат помежду си от гледна точка на емоционалния баланс в мен.

Фобии

Страхът от самотата си отива,

когато я заобичаш.

Страхът от високо изчезва,

когато се покачиш върху егото си

и си готов да скочиш.

Страхът от открити пространства

се преодолява, когато отвориш всички врати

към себе си.

Страхът от смъртта те напуска,

когато започнеш да умираш всеки ден.

2021 година ти донесе и първата официална награда. Отличена си на второ място в конкурса за поезия “Тази приказка - Живот” със стихотворението си “Фобии”. Какво си пожелаваш за сегашната 2022 г. и какви са творческите и житейските ти планове за тази година?

Много съм щастлива, че получих това отличие и то значи много за мен. 

За 2022-ра желанията ми са за всички ни - мир, физическо и психическо здраве и сплотеност. 

Предвид всички последни събития, за съжаление, не смея да си правя каквито и да е смели  житейски и творчески планове. Надявам се, когато всичко приключи, да направя професионален завой към психологията и да използвам креативността си в създаването на нови вълнуващи проекти, които ще добавят стойност за обществото.

И за финал: какво е твоето послание към нашите читатели?

Самоанализирайте се, ходете на психолог и трансформирайте емоциите си в градивни начинания. Всичко ще бъде наред.