Успелите споделят

За седма поредна година през октомври в София ще се проведе музикалният фестивал “Пиано Екстраваганца” - едно от най-значимите музикални фестивални събития в България и Източна Европа. Освен артистичен директор, маестро Людмил Ангелов е негов основател и куратор на съдържанието. Фестивалът е печелил престижни отличия, като наградата “Музикален проект на годината” в годишните награди на предаването “Алегро Виваче” на БНР за 2016 г. и признанието на ЮНЕСКО за опазване на световното музикално наследство.

Маестро Ангелов, Вие организирате за поредна година есенния фестивал “Пиано Екстраваганца”, разкажете ни повече за целите на проекта, какво постигнахте с него през годините?

Фестивалът бе създаден през 2011, като моя идея и концепция, които имат за основна цел възстановяване и запазване на световното музикално наследство. От повече от 15 години се занимавам с нещо средно между хоби и професионално увлечение – колекциониране на партитури на музикални произведения, които, независимо от високата си художествена стойност, са останали в сянката на общопризнатите от музиканти и публика шедьоври на музиката. След тези години на събиране на такъв нотен материал, в един момент си зададох въпроса: “е, добре, и какво от това, че разполагам с тази колекция, след като публиката не може да чуе тези произведения изпълнени на концертния подиум?”.

Така се роди идеята за един специален музикален фестивал – форум, на който да се изпълняват главно подобни произведения, с цел те да бъдат върнати към “сценичен живот” и публиката да има шанс да се запознае с тях, вместо да слуша с години винаги едни и същи концертни програми. От първото издание на фестивала през 2011, той е представил над 50 български премиери и няколко световни премиери на клавирни пиеси, камерни творби и песни, всичко с участието на пианото като главно действащо лице – не случайно то е считано за цар на музикалните инструменти!

Предполагам следите как се развиват българските изпълнители и инструменталисти в последните години. Кой привлича погледа ви и подпомагате ли българското музикално образование?

Да, правя го, макар и да живея извън страната. Аз съм често в България, защото от 2013 съм почетен професор в НБУ и преподавам там, така че имам поглед върху младото поколение български изпълнители. Радва ме фактът, че у нас има все още много талантливи млади инструменталисти, независимо от трудните времена за културата и образованието в последните години от прехода насам. Фактът, че съм често в родината, за да преподавам и помагам на тези млади таланти е важен за мен, тъй като във всяко изкуство приемствеността е приоритет. Без нея няма как да съществува едно професионално изкуство, нито може да се поддържа една културна традиция и политиките за нея.

Конкретно казано, най-вече се опитвам да помагам на подрастващите млади музиканти, чрез моята преподавателска дейност в НБУ и създадения от мен Ден на отворени врати “Приятели на пианото”, който се проведе с голям успех за първи път миналата година, в рамките на фестивала “Пиано Екстраваганца”.

Като всеки българин, носещ имиджа на страната ни по света и популяризиращ с добро името на България и културата ни, имате ли наблюдения как се променя възприятието за нея? Мислите ли, че сега имаме по-позитивен имидж от преди и защо?

България и нейната култура винаги е била представяна по света от своите големи творци. В миналото пред повечето от тях стоеше трудният избор: да бъдат артисти на света, емигрирайки зад граница, или да останат зад желязната завесa. Сега нещата са много по-лесни по отношение на свободното пътуване, но и много по-трудни предвид огромната конкуренция в сферата на класическата музика. Щастлив съм, че имам възможността да представям нашата музикална култура на престижни световни сцени и да бъда част от традицията, създадена от големите български музиканти от миналото – те са създателите на позитивния имидж, а ние, настоящите и бъдещите, имаме огромното задължение да го запазим.

За какво мечтае един успял голям музикант, какви са следващите Ви проекти и накъде ви водят мечтите?

О, проекти не ми липсват – както се казва в една хубава българска поговорка “луд умора няма” …. Извън шегата, наистина много са проектите и мечтите, но това, което е малко е времето да ги осъществим. Преди 3 години, във връзка с моята страст да изследвам дебрите на клавирния репертоар, в една парижките библиотеки открих манускрипт на считан за загубен клавирен концерт от големия полски пианист-композитор Мориц Мошковски.

Заедно с диригента Владимир Кираджиев успяхме да издадем тази партитура, като публикация на едно френско издателство и да изпълним концерта за първи път в Националната филхармония във Варшава. Впоследствие творбата беше записана на компактдиск, в наше изпълнение със Scottish BBC Symphony Orchestra, от големия британски лейбъл за класическа музика Hyperion. В момента планираме първи изпълнения на този концерт в няколко европейски държави и в САЩ.

Серията от събития от 26 септември до 6 октомври е част от Културния календар на Столична община и се организира от Фондация „Пиано Екстраваганца“, с подкрепата на Министерство на отбраната на България, Столична Община, Фондация “Америка за България”, Софийски университет и др. В ключови локации на София, сред които Централният военен клуб, Националната опера, Аулата на Софийски университет, меломаните ще могат да се насладят на уникални рецитали, камерни концерти и песенни вечери.

Фокусът, разбира се, е върху пиано музиката, а една от звездите-инструменти на събитието е закупеният от фондациите “Пиано Екстраваганца” и “Културни перспективи” роял, който ще може да бъде ползван, както за обучение на млади български пианисти, така и за концертите от фестивалната
програма. Вижте пълната програма и не пропускайте да ѝ се насладите тук.

Интервюто е осъществено благодарение на Innovation Starter Box.