На кафе, на бар или на люлка в офиса на Despark
Стоян Дипчиков е на 32 г., роден и израснал във Варна. След като завършва бакалавър (Компютърни системи и технологии в ТУ-Варна) се премества да живее в София, за да продължи образованието си със специалност "Мобилни технологии" в СУ и да разкрие възможностите, които столицата може да му предложи.
Обича да прекарва времето си с приятели, както и с други интересни хора. Описва се като социален човек, който не обича да бъде сам или да си стои вкъщи. Харесва всичко свързано с морето и спорта. Мрази егоцентризма и демонстративното поведение. В професионално отношение Стоян е технически директор в Despark – дигитална агенция за създаване на приложения, която превръща идеите в реалност.
Какво е Despark през Вашите очи?
Деспарк за мен е група готини и любопитни хора, които правят неща, имащи потенциала да оставят смислена следа в дигиталния свят. В моите очи това са близки и отговорни приятели – част от едно по-голямо и нестандартно семейство. (Усмихва се.)
Какво e много вероятно да видим, ако надзърнем зад вратите на офиса Ви?
Хора работещи на компютри. (Усмихва се.) Колеги, които пият кафе и си говорят на бара или дете, което се люлее на люлка. Според мен интересното в офиса на Деспарк не може да се види, ако се надзърне зад вратите – това е атмосферата, енергията и културата ни – те трябва да се усетят и изживеят.
Според Вас, кой е най-сложният момент при създаването на едно приложение?
Трудно е да се каже точно кога е най-сложния момент от product development life-cycle-a (извинявам се за чуждицата). Всеки един момент от първите срещи, на които се уточняват функционалности, през вземане на UX решения, до самата разработка са ключови моменти и едно недообмислено решение може да застраши проекта. Все пак, ако трябва да отговоря на въпроса еднозначно, бих казал, че първоначалното изясняване на това каква е целта на приложението и какво искат да постигнат създателите с него, е много, много ключова. На база на тези решения ще се определят краткосрочните и дългосрочни цели, спрямо които пък ще се вземат бъдещите решения.
Коя е най-голямата грешка, която виждате при планиране на стартъпи?
Най-голямата грешка е когато основателите се опитват да включат всяка една функционалност, която им хрумне или някой им е предложил, още преди реално да имат продукт, и забавят първите версии заради това. Проблемът тук е, че все още не се знае какво точно търсят клиентите им, което пък от своя страна се разбира донякъде с първоначално проучване, както и основно с реално анализиране на резултатите от работата на самия продукт.
Какво Ви мотивира да ставате сутрин с енергия и да започвате задачите си?
Като цяло обичам работата си, това мисля, че е достатъчен стимул. Естествено присъствието на готини хора в обкръжението ти не е за подценяване, защото споделените успехи са най-зареждащи..
В какво вярвате?
В приятелството и семейството.