Успелите споделят

Част си и от Българската асоциация на независимите художници и аниматори „Пройко Пройков“. Едно от последните ви начинания е издаването на каталог с работата на български аниматори и илюстратори. Може ли да ни разкажеш повече за това и като цяло за дейността и идеята на асоциацията?

Каталогът е резултат от 8-месечната работа на цял екип; включиха се МОН и Министерството на културата, за което сме им много благодарни. В 128 страници на английски събрахме портфолиото на голяма част от нашите 236 членове. Каталогът може да се свали от сайта на асоциацията, като предстои и българска версия. Премиерата му беше тази година на кинофестивала Берлинале и няма друга българска творческа гилдия, която скоро да е представяла подобно луксозно издание.

Основната ни цел в международен план е да създадем база за разговори и срещи, така че да идва повече качествена и добре платена работа за аниматори в България. От друга страна, искаме да покажем каталога пред няколко хиляди ученици в над 15 града в страната и да им разкажем за възможностите в творческите професии и за българските аниматори, които винаги са били на световно ниво, но много малко се знае и говори за техните постижения. Това ще стане преди и след тазгодишния международен фестивал на анимационния филм „Златен Кукер”, който ще обиколи цялата страна.

Според теб каква е първата стъпка към по-добра ситуация и у нас?

Ключово е да дадем приоритет на образованието и културата. Всяко дете трябва да знае, че тези две неща са единственият му шанс да бъде част от глобалното съвременно общество и че учениците днес ще станат вдъхновяващи и можещи учители утре. До пет години финансирането в тези области трябва да се увеличи двойно спрямо % от БВП и да се индексира всяка година. И това трябва да е надпартиен ангажимент. Да, знам, че ако въздухът е токсичен, нямаме правосъдие или качествен медицински персонал, пак няма да остане никой, но хората с адекватно образование и висока култура могат да намерят решение на всичко.

За финал ни опиши България на своите мечти

Родината, в която си горд, че си останал да се развиваш и си спокоен, че има ясни факти за историята, а паметта за миналото и неговите уроци са осъзнати и явни за поколенията напред. Мястото, където всяко дете бива подкрепяно и насърчавано дори след грешките си, за да може да израстне духовно и физически така, както се усеща, за да намери и развива своите най-силни страни. Татковината, където талантите във всички аспекти на обществото се оценяват и развиват според реалния им принос. Страната, където националната идентичност, традиции и култура са част от бита на всяко семейство. Знам, че искам много, но не мисля, че е невъзможно.