Успелите споделят

Те са едно от младите лица на България на международната музикална сцена вече 9 години. Смело смесват автентични фолклорни мелодии и акустично изпълнени електронни стилове (дъбстеп, трап и дръм енд бейс). Резултатът – над 500 концерта, препълнени клубове, няколко европейски турнета, многохилядна публика на фестивали и верни фенове – както в България, така и из целия континент. 

Новият им албум Alter Ethno е напълно нова музикална вселена. Вече секстет, Оратница (Християн, Попа, Хорхе и Бъни) добавят към необичайната комбинация от инструменти (кахон, тъпан, диджериду, кавал и мелодика) и магическите женски фолклорни вокали на Ася (“Космическите гласове”) и Диана („Мистерия на българските гласове“).

Групата експериментира в още по-широк списък от музикални жанрове - фънк, джаз, афробийт, ембиънт и др., както и цяла палитра от фолклорни традиции – от аборигенски мотиви, през етиопски мелодии, до арабски елементи. Какво се е получило ще можем да видим на концерта премиера този петък (30 ноември) в Mixtape 5. А преди това Оратница ни разказаха за пътя до тук… 

Усетихме отсъствието ви от клубната сцена в последната година - какво правихте? 

Иван: Работихме по новия албум и всеки сам за своето лично осъвършвенстване. Открихме нови сцени - свирихме в "Арена Армеец" и започнахме да правим по-различна музика. 

Християн: Имахме нужда да спрем с клубните участия малко - последното европейско турне много ни измори.

Бъни: Но не сме спирали да свирим - само разнообразихме сцените.

Християн: Получихме нестандартни предложения и решихме да експериментираме. В последната година за първи път правихме музика в конкретен формат - за телевизионно предаване, а след това – и за голямо спортно събитие. Участвахме на откриването на Европредседателството - там задачата беше да представим с музикални тракове аспекти от наследството на България - култура, архитектура, религия. Направихме нещо като саундтрак за изложба с 3D Mapping.

Оттам дойде покана с подобна концепция - да направим саундтрак за гала спектакъла за закриване на Световното по художествена гимнастика в Арена Армеец в София. Създадохме нови аранжименти и инструментали и използвахме нестандартни за досегашната ни музика инструменти - цял симфоничен оркестър, синтезатори, китари, електроника и саунд дизайн заедно с композитора на филмова музика Георги Стрезов. Това беше нова територия за експерименти и допринесе много на звука на третия ни албум. 

Кои са феновете на Оратница?

Иван: Целият български народ.

Християн: Представям си, че са хора, които търсят интересна и малко по-алтернативна музика. Както и народна, защото нашата преди всичко е такава. 

Кой е най-големият ви успех? 

Бъни: Не е нещо конкретно - концерти или фестивали, или награди. 

Иван: Може би най-големият ни успех е, че след 10 години сме още заедно и продължаваме напред.

Бъни: Тепърва предстои вероятно!

Християн: И свирим музика на български език пред чужденци - това може би никой друг не го прави. 

Каква е мисията на Оратница?

Ася: Да популяризира фолклорната музика чрез един нов прочит, по модерен начин.

Бъни: Да е устойчива и успешна група. И да остане релевантна на духа на времето. И на себе си най-вече. 

Хорхе: Да станем комерсиални и популярни с това, което сме. А не с това, което някой иска от нас или ни налага.

Християн: Да направим още един албум без аутотюн. 

Иван: И да си правим кефа. Това е мисията. 

Християн: Мен все още ме кефи, когато някой дойде и каже: не се кефя на народна музика, но тази песен ми харесва и я знам наизуст. И аз разбирам, че той си е представял народната музика по грешен начин. Колкото повече хора има запалени по песните които правим, толкова по-добре. 

Разкажете ни за новия си албум - казвате, че ще бъде много различен от предишните два... 

Християн: Да, суперразличен. 

Иван: Абсолютно различна вселена.

Християн: Но и естествено продължение. 

Бъни: Различното е, че вече сме секстет и гласовете на Ася и Дияна допълват една съвсем различна картина. Имаме и участие на Калин Вельов, Митко Льолев и Стефан Цеков и те дават една съвсем нова джаз посока за нас. Този албум има и много ъпгрейди откъм ударната, вокалната и духовата секция. 

Иван: И духовната!

Християн: За първи път ползваме и аналогови синтезатори. Интересно беше как ще се върже с диджеридуто. Пробвахме плахо в началото, но в един момент тотално се отприщи и се получи много интересно според мен. Винаги сме казвали, че смесваме различни стилове. Досега дъбстеп, трап и дръм енд бейс. Но в този албум има парче с афробийт, има много фънки и джаз моменти, дори регетон и латино. Участието на Стефан Цеков доста си пролича, защото е музикант, който вирее в различни жанрови територии. 

Какво виждат чужденците, които не познават българския фолклор във вашата музика? 

Християн: Асоциации с малкото, което знаят за България. Примерно често ни казват "не знаех че диджеридуто е български инструмент", ха-ха! Може би някаква екзотика вкарана в жанра, който обичат да слушат. Аз нямам в главата си, че отивам някъде да популяризирам България. По-скоро представяме нашето изкуство. Казвам го, защото това е и името на албума. Фолклорът често е идентичност за българина. А пък ние го гледаме отстрани, със собствен поглед и затова и чужденците харесват тази музика. 

А какво не виждат?

Бъни: Самата история на песента и посланието. 

Християн: Често го обясняваме. Но те и българите не го чуват.

Бъни: Но поне го хващат - всеки чува, което иска да чуе. А чужденците просто се кефят на музиката.

Кой е най-ценният урок от тези 9 години?

Християн: Трудно е да отговоря - те са много уроци. Вероятно да не ни пука много, защото, когато правиш музика, естествено, постоянно се самоограничаваш - как ще се приеме нещо, как ще стане. А всъщност трябва да си позволиш да се впечатляваш от различни неща и смело да експериментираш. Само така се получават готини парчета.

Иван: Аз се научих да не смесвам бира с мастика. 

Хорхе: Може би да се доверяваме само на интуицията си.