Орлин Димитров: Искам всеки да е щастлив от това, което прави
Орлин Димитров е на 25 години. Споделя, че животът му се върти около техниката и предполага, че тази страст ще остане завинаги. Учил е 8 години музика (пиано) в СОУ „Емилиян Станев“ в град Велико Търново, а след това се прехвърля в техническата гимназия в старопрестолния град.
От кога датира страстта ти към роботиката и как се запали по тази област?
В техническата гимназия срещнах страхотни преподаватели. Хора, които казваха, че къща не се строяла от покрива, но ако си в космоса няма такива работи! Завърших гимназията с голям зор и разправии. Като всеки подрастващ младеж си отстоявах мнението здраво. С течение на времето се случиха много неща... Едното от тях бе, че ме скъсаха 2 пъти на матура по математика и 3 пъти на кандидатстудентски изпит. Всички пари от бала отидоха за уроци по математика. Пълен фалит и пълен неуспех. Казах си ОК, с география ще е. Тъй де, взех си образованието (средното) и записах 13-ти клас. За около година се поуспокоих и пак събрах сили, но фалитът продължаваше. В 12-ти клас пуснах един робот, който бях откраднал преди 5 години от скрапа в индустриалната зона. Разглобих робота, почистих го. Направих му електрическа схема. Написах му нова програма с помощта на един съученик и той оживя. Публикувах всичко в интернет и започнаха да ми пишат разни хора. Да кажем, че кариерата ми започна така.
Кой е първият ти проект? Разкажи ни малко повече за него?
Именно това е първият робот, който пуснах - „Робко 01“ и до ден днешен проектът е жив. Има хранилища в интернет, които го държат. Интересното тук, е че толкова малък робот, донесе толкова много радост на толкова много хора. Поради тази причина още го държа жив. Докато тръгне робота извървях много дълъг път, но да кажем, че всичко е само и единствено за добро. Този робот ми позволи да вляза в научните среди, да вляза в университет, да придобия име и уважение от страшно много хора. Покрай този робот си намерих работа и скоро животът ми се стабилизира. След две години прекарани в ТУ-Габрово успяхме да направим отбор по роботика. Животът ми стана още по-бърз. Просперитетът и развитието вече бяха споделени с моите приятели от отбора.
Защо избра да останеш в България и да се реализираш тук?
Ха, тук преди бих отговорил като един истински родолюбец. Но сега 5 години по-късно ще отговоря като един истински „бизнес гай“, който обича това място по няколко причини:
- Тук е най-хубавата интернет връзка в Европа.
- Имаме най-богатият генофонд и съответно сме най-красиви.
- Тук индустрията - и особено електронната и машиностроителната - са слабо развити. Мисля, че има на къде да се работи още много, защото е празно - щом е празно, значи може да направиш всичко. За разлика от Германия например, където задължително работиш за някого.
- Тук има много млади хора, които можем да отгледаме до кадърни специалисти.
- Щом съм се родил тук, значи има по-висша сила, която знае защо съм тук. Аз вече съм направил своя избор, остава да разбера защо.
- Майка ми е тук.
- На много хубаво географско място сме, на кръстопът - от векове пътят за Азия минава през нас.
- Приятелката ми прави страхотна баница. Освен това твърди, че ме обича!
- Във Велико Търново всичко ти е на не повече от 300 км, това е удобно.
- Най-лесно е да избягаш!
Сподели ни за бъдещите планове на Орлин Димитров. Какво ти предстои?
Прибрах се във Велико Търново и с група приятели си направихме компания - „ПОЛИГОН Тийм“ ООД. Плановете ми са да остана тук и да направя академия за младежи. Дейността, която ще развивам е свързана с новите технологии и роботиката. Искам да продължа да пътувам из България и да чета лекции по роботика. Мисля, че имам какво да покажа на хората и задължително да науча нещо от тях.
През последните години си успял да реализираш още една своя мечта - да преподаваш. Кое е най-важното нещо, на което се опитваш да научиш децата?
Искам да ги подтикна да следват сърцето си. Не искам всички да са компютърджии или роботаджии. Част от моите ученици сега се занимават с журналистика и история. Искам всеки да е щастлив от това, което прави. Не просто да прави нещо. А да прави нещо, което обича. Сега ясно е, че има хора, които са безмълвни и сиви. Те просто имат нужда от подкрепа да намерят себе си. Нека не ги мразим, заради това, че не са активни или проактивни.
А кое би казал, че е най-важното нещо, което си научил от тях?
Да съм искрен. Няма по-хубаво от това да не лъжеш и да си искрен с хората. Виж каква хубава дума искрен, става и за име, като искрица. Аз си го обяснявам като искра светлина, познание. В крайна сметка съм доста саркастичен и често до болка искрен. Какво ще си затварям очите пред глупостта! Защо?
В каква България би искал да се родят и отраснат децата ти?
Чиста, да мирише хубаво, да не са счупени тротоарите. Да карат разсъдливо шофьорите. Искам да си остане такава с целият й колорит. Просто искам да ми е по-чистичко. Иначе не искам да я променям. Бих променил само нивото на тъпотата, бих го намалил. Сега като се замисля всъщност това би променило всичко.
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.
