Интервюта

ZaUtre е компания, основана през 2015 г., която от самото си начало разчита на модел, който е ориентиран към клиента. От фирмата казват, че са в бизнеса за развитие на електронна търговия, защото обичат предизвикателствата и да търсят решения на проблемите. И тъй като този бизнес е пълен със сложни казуси, ZaUtre се справя повече от успешно.

Базирани в България, те съчетават най-доброто от източната и западната цивилизация. Прецизни са към детайлите и обичат да разглобяват всеки проблем до съставните му части по западен модел, но също така използват холистичния подход на източната философия и така винаги гледат голямата картина, без да се губят в детайлите. Повече за E-Commerce решенията и как се прави бизнес в България ще научим от Димитър Пеев и Алекасандър Гайдарджиев - основатели на ZaUtre.

Защо решихте да създавате бизнес в България?

Димитър: Съвсем сериозно, не съм решавал да създавам бизнес. Не мисля, че съм типичният предприемач, защото имам склонност да премислям нещата прекалено надълбоко и да се тревожа от възможните лоши изходи. Но в онзи момент имаше нужда да се направи проект, който започнахме заедно със Сашо - и ето бизнес. Аз обичам да казвам че компанията ни е консервативна (което хвърля в паника маркетинг екипа ни). Влагам в това определение смисъла, че поемаме внимателно премерени рискове, не "горим" с последното ново нещо, появило се на хоризонта, и не експериментираме върху екипа и клиентите си. Благодарение на този си консерватизъм имаме стабилен и постоянен растеж независимо от ситуацията.

Клишетата са верни, нека ги отметнем: България има традиция в ИТ, произвеждаме продукт, който лесно се експортва, имаме ниски данъци. Освен тях, вярвам, че липсата на смекчаване на тона и склонността към негативизъм в голяма част от обществото (вкл. ИТ) прави общуването със специалисти от България по-удовлетворяващо. За голяма част от бизнеса, с който работим, критичното мислене и ясното изразяване на позиция е освежаваща новост. 

От 2008 насам започнахме да работим с платформа за онлайн търговия, наречена Demandware. Нашата експертиза през годините нарасна, а се оказа, че платформата също има успех. Днес, 14 години по-късно, България е световно разпознат център за разработка на е-комърс интеграции с наследникът на тази платформа - Salesforce Commerce Cloud.

България удобна бизнес дестинация ли е според Вас?

Димитър: Да, добър пример мисля, че е нашата компания - zautre.com. Не мога да си представя другаде възможност да стартираме чак толкова аскетично, колкото ние успяхме през 2015. Единствените необходими качества за започване на нашия бизнес бяха опит и умереност. Опит, защото още от самото начало можехме да предлагаме решения с висока стойност за клиентите си. И умереност, за да се предпазим от поемането на прекалено големи рискове (което ни помогна в трудни моменти). След стартирането ни беше лесно да намерим ядрото на един прекрасен екип. През годините постоянно успяваме да срещнем специалисти с различна степен на опитност, но винаги готови да се усъвършенстват. В същото време винаги сме получавали подкрепа от местните бизнеси в сферата, в която работим. Чувството за желание за общ успех винаги е витаело около нас.

Каква е рецептата, когато нещата не вървят по план?

Александър: Рецепта е силно казано, но упоритостта и постоянството са основни съставки, а не минава и без щедра щипка „без паника“. Аз започнах професионалния си път като учен (пълната програма – докторска степен, години научни изследвания и обучение и т.н.) и планът ми беше да се занимавам с приложна наука (лазерна физика) и преподавателска дейност до края на професионалния си път. Но в годините на обучение и работа разбрах, че ако искам да се занимавам системно с приложна наука, трябва да го правя извън България.

Аз избрах да остана тук и имах щастието да мога да разменя хобито и професията си (с много безсънни нощи и благодарение на инициативи като академията на Телерик). Така от физик с уклон към програмирането станах програмист с уклон към физиката. Започването на собствен бизнес беше просто естествено продължение на професионалния ми път. И когато този път е труден и изпълнен с неочаквани предизвикателства, „без паника“ е механизъм, който все още много ми помага.

Кои са трите най-важни ценности за Вас?

Александър: Честност, ефективност и оптимизъм. Честността е отлична основа за отношенията с другите, а и е много по-лесно и не напрягащо да се поддържа в дългосрочен план; ефективност – защото всеки трябва да се стреми да постига повече с по-малко ресурси (усилия), стимулирайки най-важното ни еволюционно предимство - мисълта. Накрая, но хич не маловажен - оптимистичния мироглед повлиява положително процеса на генериране на идеи, а и до известна степен този на вземане на решения. 

Как Вашият избор променя средата?

Димитър: Нашият HR - Неда, преди време ми каза, че човек трябва да разглежда деня си като цвете, което се разлиства и цъфти всеки ден. Сигурно го е прочела някъде, но за мен е нейна мисъл и много ми харесва. Та идеята е, че сутрин човек прави неща за себе си (фитнес, четене на новини, книжка), през дена за семейството си (работа, каране на деца на училище), и вечер за обществото (барбекю със съседите, курсове по програмиране за деца). И тази идея спокойно може да се приложи и към живота на човек. Когато сме подредили живота си правилно, можем, като станем на 40 като мен, да почваме да мислим какво да правим за обществото като станем на 50. И мисля че тук е мястото да обявя кандидатурата си за кмет на село Млечево за 2034-та година. (смее се)

Ако се върнем на темата промяна на средата, се водя от два цитата, единият от баща ми: “личният пример е най-важен”. И другия от един изключителен ментор, с който имах удоволствието да работя: “Един бизнес трябва да може да дава и изпълнява обещанията си.”

Какво НЕ бихте направили, ако бизнесът го налага и/или изисква?

Димитър: Не мисля че бизнесът може да бъде разделен от мен като човек. Дори и в случая, когато участват външни фактори, като кредитори или инвеститори (които ние нямаме), всички неща, които бизнесът налага, идват от мен или Сашо. Та за печалба (ако решим, че това е някаква детерминистична мерна единица) не бих направил нищо, което да се разминава с личния ми морален компас. 

Колело или кола?

Александър: Аз предпочитам да ходя пеша, помага ми да мисля и се разтоварвам. Все по-рядко ми се случва, за съжаление. Но когато ходя пеша, си избирам най-подходящия маршрут според настроението ми – дали през парк, ако искам да съм сам, или през по-шумни места, ако имам нужда от повече хора около мен (по-рядко).