Успелите споделят

Една от най-големите фейсбук групи в България е „Забелязано в София“. Към момента тя има над 205 000 членове. В нея непрекъснато се публикуват снимки от събития в столицата, които помагат на останалите да се ориентират и информират. От катастрофи и проблеми, до каузи и решения. Надали обаче знаете, че неин основател е човек, който работи в сферата на седмото изкуство. Освен това е създал и управлява една от най-добрите стаи за бягство у нас – BrainwatchEscapeRooms. Представяме ви Петър Симов.

Петре, представи се с няколко думи кой си и какво правиш?

Казвам се Петър Симов, на 32 години, роден и обитаващ любимата ни столица, оператор съм в предаванията „Господари на ефира“, „Като две капки вода“, „X Factor” и доста други формати. Освен това съм и фотограф, администратор на групата „Забелязано в София“, а от известно време с най-близките ми приятели правим и ескейп стаи.

Тоест можем да кажем, че си човек на изкуството?

За добро или лошо от вече немалко години съм замесен в почти всички възможни изкуства – дали ще създавам аз нещо, или ще отразявам друго, ежедневието ми е силно обвързано с кино, телевизия, музика, театър, спорт.

Малко хора знаят, че ти си основател или създател на една от най-популярните фейсбук групи в България: „Забелязано в София“. Как ти хрумна идеята?

Групата създадохме с един мой приятел през лятото на 2016 година. И двамата сме фотографи, прекарвали доста време из различните кътчета на София. През повечето време въоръжени със снимачна техника. 

Затова решихме да създадем нещо като платформа, в която всеки, който забележи нещо впечатляващо и интересно от столицата, да може да го сподели с останалите хора. Нещо, което в такъв вид до този момент нямаше, което ясно си пролича и в последвалото бързи популяризиране на групата.

Към момента в групата има над 205000 членове. Какви са твоите наблюдения над нея?

Групата се разрасна изключително бързо, което дори и за нас беше изненада. В момента е почти два пъти по-голяма (като брой хора) от „Люлин“ и е своеобразно огледало на жителите на столицата ни – има представители от всички прослойки на обществото и това оформя пъстрия облик както на София, така и на „Забелязано в София“.

Не смяташ ли, че е малко опасно да си, да речем, начело на толкова много хора, казано в преносен смисъл? 

Съвсем сериозно заявявам, че наистина може да бъде опасно, ако е в грешните ръце, разбира се. Хората в интернет и конкретно във фейсбук много силно и сляпо вярват на една снимка и текст към нея, каквито и да са те. 

Можеш да си снимаш който и каквото искаш, да напишеш някакви лоши и неверни неща и така да навредиш на някого. Другото, което е по-скоро проблем за мен, отколкото някаква опасност, е контролът над толкова много хора. Засега успявам да се справям и с това между всичките си други задачи.

Каква всъщност е функцията на тази група такава, каквато я създаде? И промени ли се тя към днешна дата, заживя ли свой живот? 

Конкретната функция в началото беше забавление и нищо друго. Впоследствие групата плавно се трансформира в място, където можеш да се оплачеш от всякакви неправди, нередности, да си потърсиш загубени ключове, телефон, куче и т.н. 

Наложи се леко да се попроменят правилата за качване на постове, за да не се размива идеята на групата и да се ограничат публикации, различни от тези в идеята на групата, както и такива, за които има специализирани други групи, като например за загубени вещи, обществени проблеми и т.н. 

В момента основното, което се качва най-вече, са забавни и интересни снимки, красиви пейзажи, както и различни нередности. 

фотокредит: Lyubo Tsankov

Сама по себе си групата е много интересна поради това, че информира за всякакви събития на територията на София възможно най-бързо и от различни гледни точки. Помагала ли е досега тя истински на някого?

Помагала е, и то неведнъж. Още в самото начало, когато групата беше на 3 – 4 месеца живот, бяха публикувани две обяви за загубени кучета, които още в рамките на деня бяха намерени и върнати на собствениците им. 

Пак тогава потребители бяха снимали един дядо пред СУ, който продаваше кукли, за да може да си плати операцията. Един приятел видя публикацията, организира кампания, събраха парите и още на следващия ден му ги предадоха. 

Понякога в групата се публикуват различни произшествия, задръствания или някакви проблеми в движението, което пък помага на шофьорите.

Така че – да. Групата наистина помага.

Забелязвам, че доста често езикът на омразата преобладава сред дискусиите, но това е чест феномен, когато на едно място има много хора. Как се справяш с всичко това?

За жалост, това в последно време най-силно си проличава. Няма как да го избегнем, такава ни е народопсихологията – българинът е „компетентен“ по всички теми, обича да изказва мнение и не понася чуждото. Опитвам се, доколкото мога, да контролирам или да предотвратявам избухването на спорове в коментарите без, разбира се, да ме обвинят в цензура, което невинаги се получава обаче.

Смяташ ли тогава, че групата има потенциал да бъде инкубатор освен на проблеми, но и на решенията им?

Да, както споменах – неведнъж е помагала за разрешаването на различни проблеми. Просто идеята ѝ в началото не беше такава, така че може би на този етап не мисля, че групата може да бъде ползвана за някакъв сериозен коректив на проблемите у нас. Но не се знае, тя си живее собствен живот и ще видим какво ще става в бъдеще.

Защо реши да направиш стая за бягства? Разкажи ни повече за този проект?

Защото имах прекалено много свободно време, хаха! Шегата настрана, в началото бяхме отбор, който играе в такива стаи. Впоследствие със съотборниците, които също са замесени по различни начини с изкуства, решихме, че естественото продължение на играенето в ескейп стаи е да си направим наша. 

Въобще не знаехме в какво се забърквахме, започнахме огледи на помещения, после започна самият строеж, сценарии, загадки, декори, реквизити, механики, електроники, разрешителни, документи и още хиляди други дреболийки, спънки, трудности. 

Година и 2 – 3 месеца по-късно имаме вече една работеща на пълни обороти стая, друга почти готова и още 3 – 4 в главата ми. Изключително интересно забавление е това. Ако стаята е направена както трябва, изживяването може да бъде много реалистично. Друго много забавно е да наблюдаваш отборите, докато играят, защото всеки един играе по различен начин и непрекъснато откриваме различни и иновативни начини за решаване на загадките, които сме създали.

Какво научи в работата си в „Господари на ефира“? Все пак предаването разруши малко своя имидж в последно време?

Научих да съм изключително наблюдателен, защото, освен като оператор, работех и 5 години в мониторинга на предаването, където търсех гафове. Иначе предаването учи не само мен, а и надявам се много други хора на борбеност. Демонстрира, че с постоянство нещата се получават, понякога трудно, понякога не толкова. Да, имиджът на предаването беше разклатен заради една може би необмислена и емоционална постъпка на колега, но както се казва – доверието най-трудно се изгражда и най-лесно се руши. Затова казвам, че имиджът е разклатен, не разрушен. Трудно е да бутнеш нещо, което се строи 16 години с доверието на хората.

Какво искаш да ни кажеш или пожелаеш?

Пожелавам ви успешна и щастлива 2019 година! Пожелавам ви да не гледате, а да забелязвате, и то само хубавите неща около вас. И да дойдете да играете в ескейп стаята ни, хаха!