Интервюта

Има подобна идея и тя се дължи на факта, че „Дългата разходка“ всъщност има доста по-задълбочена история отвъд рамките на този нов проект, на подкаста, който сега създаваме. „Дългата разходка“ е една дългогодишна рубрика на „Програмата“, която съществува вече повече от 20 години като медия, и всъщност културните събития, инициативи и мероприятия, които хората могат да открият на нашия уебсайт, са отвъд пределите на София и включват градове като Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора.

Така че ако си позволим да помечтаем, защо не в един обозрим или по-далечен хоризонт „Дългата разходка“ да не изследва и Капана в Пловдив или пък великотърновската Самоводска чаршия?

Кое е най-ценното, което слушателите ще могат да получат от „Дългата разходка“?

Аз вярвам, че наистина ценното е на първо място доверието в това, да последваш нечий чужд глас, някого, когото не виждаш, в ролята му на пътеводител, за да откриеш места, които могат да ти подарят нещо непреживяно досега. Или пък да изградят коренно различен поглед поне към мъничка част от града, която преди това си считал за по-непретенциозна.

Също така „Дългата разходка“ би могла да бъде споделяна. Аз бих бил заинтригуван от перспективата на две различни личности, поели по начертаните от нас пътища, и начина, по който те са ги възприели.

Как се е променил взорът им за самия град и това, което той може да предложи като локация, като емоция, като атмосфера, като преживяване.

Нерядко ние сами не успяваме да си позволим да опознаем и обикнем София по начина, по който тя заслужава, и това се дължи на много прости структурни фактори като натоварения и забързан делник, постоянния стрес, начина на придвижване в града ни, който невинаги е най-безопасен и не ти дава непременната възможност да отваряш очите си за красоти и специални места, пръснати наоколо.

А те всъщност не са никак малко, просто понякога ограничителните рамки са много тесни, за да погледнем отвъд. Ето това е най-ценното на „Дългата разходка“, защото тя разчупва този Рубикон и ни позволява да опознаем и обикнем града си завинаги.

Ти си израснал в София, нали?

Аз съм роден и израснал в София, но съм прекарал една шеста от живота си извън България. Едва при завръщането ми в София след пет години в чужбина усетих града си по различен начин. Докато учех, работех и пребивавах на чужда територия, цялостно ми направи впечатление, че в общността ни, в хората, които са част от София по един или друг начин, дори да не са понастоящем тук и сега, се е зародила тази любов към столичния ни град, който през годините е бил оплюван, характеризиран с какви ли не негативни епитети, понякога много несправедливо недолюбван от жители на други градове из страната.

Всъщност София е една голяма магия, една изконна притегателна сила, която най-често опознаваме тогава, когато ни залипсва. Или тогава, когато сме далеч от нея.

Така че да, аз имам специално отношение към града си и съм много щастлив да го виждам и в очите на десетки хиляди чужденци, които посещават града ни закратко, но се влюбват в него и мечтаят да се върнат отново. Това нещо наистина съм го виждал с очите си вече поне четири години.

През тези няколко години обаче доста добре си опознал столицата. Какво те вдъхновява да продължаваш да я изследваш и да споделяш това познание с другите?

Това, че винаги има нещо ново. Това, че София постоянно се променя въпреки всички обективни предизвикателства и недостатъци на града ни – структурни и управленски такива. И тази промяна е за добро именно заради хората съзидатели, заради хората предприемачи, заради хората, които обвързват своето творчество, своето изкуство, своя личен и професионален принос с града ни, с неговата история и с неговите хора.

И когато целият този пъзел се подреди, се получава картина, която дори най-талантливият художник не би могъл да си въобрази, камо ли да я изобрази.

Споменаваш отношението човек-град, което още преди век е занимавало хората на изкуството у нас. Смирненски например, който е известен с интерпретацията си на противоречията между тези две страни, има паметник точно в Лозенец. Напоследък наблюдаваме подобна тенденция на своеобразен конфликт, на отдръпване на хората от града, особено с възможностите за дистанционна работа. В този смисъл - как според теб изглежда връзката човек-град в съвременния контекст и как тя може да се адресира с проект като „Дългата разходка“?

Градската среда сама по себе си е околна за нас, защото ни заобикаля. Много често ние забравяме, че същият дълг, който имаме към природата – а именно да я опазваме така, че да просъществува за поколенията след нас – в немалка степен важи за града ни, за неговото културно, архитектурно, историческо наследство. За всичко, завещано от предците ни, което, за съжаление, част от децата ни може и да не видят.

Това стои в основата на връзката между града и човека – грижата за споделеното пространство, отговорността за тези преди нас и за тези след нас.

Много рядко осъзнаваме важността на тази връзка, но колкото и смачкани, изтерзани, забързани, задъхани и дори задушени да се чувстваме понякога, София е град, който може да ни позволи да си поемем въздух, стига да го поискаме, да го потърсим и да поемем тази живителна глътка.

Но за да вземем от града си, всеки от нас на първо място има какво да му даде.

Отвъд тези по-философски размисли - вярвам, че и в бъдеще все повече хора ще се запътват отвъд града, обратно към връзката си с природата, към по-малки общности и живописни населени места, включително към високопланински изолирани такива, избирайки живот в някоя отдалечена хижа. Това е тенденция, която дистанционният режим на работа все по-често ще позволява поне на част от обществото ни.

Да, но в този контекст какво ще се случи в бъдеще с отношението на човека към града, което се опитвате да развиете чрез „Дългата разходка“?

Аз вярвам, че градът винаги ще запази своето специално място в човешката история. Неслучайно част от науките, които изучаваме, носят лексикалната пъпна връв именно на думата „град“, на думата „полис“.

Защото градът е пространството на общността, на споделената отговорност и разбиране за всеобщо, повсеместно развитие напред.

И ако ние успяваме да се ангажираме с изграждането на устойчиви градове, на чисти, приветливи градове, които създават адекватни възможности за образование, култура, за малък и среден бизнес, за цялостно развитие на всеки един човек спрямо интересите му, то в бъдеще ще можем да живеем в една много по-прекрасна и по-привлекателна София.

Подкастът е посветен на смелите и любознателните, за които един час разходка по улиците на града не е изгубено време. Какво искаш да им пожелаеш?

Искам да им пожелая да следват модела на „Дългата разходка“ из София навсякъде, където отидат. Защото човек може да бъде откривател дори в собствения си заден двор, дори в търсене на някоя ниша или къртича дупка из почвата. Ние винаги имаме какво и как да преоткриваме, стига да създаваме и култивираме, да съхраняваме този дух у себе си.

Най-добрият антидот срещу скуката и сивотата на ежедневието е смелостта на откривателите.

Снимки: Иван Шишиев // Етюд-и-те на София