Успелите споделят

Ивелин Тодоров е роден в Бургас, където продължава да живее и работи и до днес. Описва ранните си детски спомени като години, през които нищо тийнейджърско и комсомолско не му е било чуждо (с изключение на пушенето на цигари). За останалата част от живота му ще научите в следващите редове.

Позволяваме си да публикуваме една дълга история, в която всяка дума си струва пълното читателско внимание. Запознайте се с Иво и неговия път – интересен, изпълнен с лутане между различни професии и постоянно търсене на нови предизвикателства. 

Иво, ти извървяваш интересен професионален път. Твоите колеги в CreateX те описват като вдъхновение и мотивация за целия екип. Как един ключар решава да остави всичко и да стане SEO-специалист?

Мисля, че всеки човек е наясно с основния път – кръговрата на живота, и така, движейки се във всеобщия вселенски поток, преди 35 години всичко започна, когато завърших специалност “Електротехника” в Бургас. Тогава електротехниката и радиотехниката бяха сред модерните специалности и “кръжоци”. Падах си по тези науки и с приятели в свободното време изработвахме различни устройства, които не се намираха по магазините и бяха много скъпи - цветомузика, бягащи светлини, любителски усилватели, късовълнов приемник-предавател – като уоки-токи за подсказване по време на контролни...

Така, в игри и закачки, се срещнах с първата любов, после с втората и вятърът на промяната ме отвя в казармата. Не знам колко сте слушали за това дивно приключение, но аз бях много доволен. Не беше лесно, но изкарах една вълнуваща военна служба сред природата – бях граничар на българо-турската граница в Странджа планина. Естествено, отговарях за техническите съоръжения на заставата. Бойният дух беше висок, защото с всеки изминал ден уволнението приближаваше, и така през декември 1986 г. отново бях в Бургас. След новогодишните празници започнах работа като електротехник. 

Какво те накара да напуснеш току-що усвоената си професия електротехник?

Причината беше, че съвсем скоро разбрах, че тази професия за мен вече не е предизвикателство. Не че няма развитие, но основите и законите, на които се подчинява, са изведени преди повече от 200 години и са валидни и сега.

Видях и че много хора могат да я работят, което ми показа, че това е нещо лесно и вече не ме вълнуваше.

Тази пътека ме отведе в Техническия университет в София, където завърших специалността „Биотехника”.

Студентството вървеше с песни, танци, карти до зори, студентски бригади и много щастливи моменти. През това време със студентската си любов станахме семейство и ни се роди първият син. Но духна поредният вятър на промяната. Завършихме, но перспективата пред биотехнологията в България изчезна. Реших да усвоявам нова професия. Да, ама каква? 

Работих какво ли не, докато си определя критериите за новата професия. Бил съм от продавач на канцеларски материали на площад „Славейков” до строител на вила в Бистрица. И така, в един момент реших: новата работа трябва да дава продукт, който да не е много скъп, да е масов, да не зависи от сезон, да е оборотен и да не е изцяло търговия. Като поставих тези критерии, се появи ключарството.

Защо избра да се занимаваш с ключарство?

Ключарството се оказа много добра професия, която много ми пасна. Това, което силно ме привличаше, е, че трябва да разрешиш проблем с външни белези, но без възможността да го разгледаш отвътре. Нужно е да си представиш каква е механиката на системата и с помощни средства да я отключиш. Това е т.нар. “принцип на черната кутия” – трябва да разбереш какво се случва в кутията, за да намериш точния изход.

Със собствена фирма започнах самостоятелно да работя от 1995 г. до декември 2019 г. В един момент обаче загубих интерес към занаята, навлязох в рутина. Предизвикателствата започнаха рязко да намаляват и вече мислех за критериите, на които да отговаря новата работа. От друга страна, финансовите ми отговорности вече бяха нараснали. През това време ни се родиха вторият и третият син, имах фирмен кредит и много-много гледах да не мисля за смяна на работата, а как да повиша дохода.