Успелите споделят

Какви бяха критериите ти при избор на нова професия?

Вярвам, че човек не може да избяга от природата си. Все по-често се замислях какво да е следващото предизвикателство, което ми предстои. За разлика от предишното това решение ми отне 5 години. Интересното е, че сега мислите ми вървяха в друга посока. Виждах с какви темпове навлизат в живота ни новите технологии и започнах да мисля в тази посока. Критериите вече бяха:

• Да използвам придобития житейски, трудов и социален опит;

• Добро логическо мислене;

• Търсене на нещо извън масовите професии;

• Да бъде свързано с новите технологии. 

Така се очерта една пътека с първи порив програмиране. Първи опит за промяна – 2015 г. Първи Basic курсове по програмиране в Бургас от Телерик. Минах няколко занятия и си казах: "Тези хора ни говорят с часове, но аз нищо не разбирам. Продължавам да правя ключове и да монтирам заключващи системи". Е, да, ама ме чоплеше. Що пък да не мога?

Започнах да чета книги, когато мога, гледах учебни видеа, записвах се на безплатни курсове. На един от Пловдивските панаири си закупих платформа за електронен магазин с хостинг на промоция и вече пътеката започна да се отъпква. 

В края на 2016 г. се появи Цялостната програма за дигитален маркетинг към Софтуни, записах се и започнах. Усетих, че това знание ме вълнува и е много близо до принципа на „Черната кутия”. Освен това дигиталният свят е динамична система, която постоянно се обновява и променя пътеката, по която вървиш. Докато пътят изглежда равен и просторен, изведнъж трябва да търсиш мост или брод, за да продължиш. Често това, което си знаел, вече е променено и трябва да продължиш да учиш. Е, какво по-хубаво от това да имаш задачи за решаване и едно постоянно предизвикателство! 

Когато дойде ред на модула по SEO, усетих, че тази материя ми е много близка до инженерното мислене. След края на програмата записах и Advanced курса по SEO. След него вече бях убеден, че това е нещо, което ще работя с удоволствие. Дотук добре, но... 

Вече бях навършил 50 г., все по-малко ме свърташе в работилницата и повече гледах да се занимавам с моя сайт и това, което бях научил. Опитах се да си намеря работа в Бургас към дигитална агенция или дистанционно, но не успях. Тогава реших пак да опитам с курсовете по програмиране.

Започнах с основи на C#, когато мой приятел програмист ме посъветва да се насоча към Java, пък той ще помага. Да, обаче след време изчезна. С усилен труд, много лекции и решени задачи се справих сам.

Как започна работа като SEO-специалист?

Във фейсбук се появи обява от Виктор Иванов от CreateX с думите: „Търсим човек за SEO. Аз ще го обучавам лично”. Изпратих CV и през август 2018 г. започнах като стажант дистанционно. След шестия месец ми казаха, че искат да ме задържат и да продължим да работим. 

От лятото на 2019 г. вече съвсем не ме свърташе в ателието. Исках да работя по проектите, а и бях записал Java Advanced, който издържах с оценка за сертификат. Взех решение да приключа със заключващите системи и на 30 декември 2019 г. освободих помещението. Така от началото на тази година започнах своя нов професионален път към CreateX. 

Невинаги е лесно, понякога не се спи, но е интересно. Благодарен съм на колегите ми Виктор Иванов, на Симеон Спасов и на Александър Иванов, че ми дадоха шанс. Тяхната подкрепа ми позволи да осъществя една своя мечта и ми помогна да променя естеството на работа в съответствие с новите измерения на живота.

Какво би посъветвал читателите, които усещат, че имат нужда от промяна, но не я предприемат?

Мога да споделя нещо, което казвам на децата си:

Не правете моята грешка 25 години да работите една и съща работа. Това не е актуално. Опитвайте се да сменяте посоката си на развитие на всеки 5 години. Ако имате собствен бизнес, до третата година ще е ясно дали е работещ, ако е работещ.

През следващите две години направете така, че да може да го ръководите, и се ориентирайте да развивате това, което се задава. То е ново и само трябва да го изучите, дори и на принципа 20 – 80 (тези 20%, които ще ти донесат 80% успех).

Намираме се в необичайна социална и икономическа обстановка, в която много бизнеси предприемат своите първи стъпки към дигиталния свят. Какво смяташ за процеса на адаптация към виртуалното пространство?

Относно настоящата ситуация мисля, че никой, чийто бизнес се е сринал, не трябва да се кахъри (точно тази дума!). Един мой възрастен чичо казва: „Болен става, но кахърен не става”, т.е. изход винаги има. Вероятно ще е трудно, но ако е здрав човек, винаги може да предприеме действия за решаване на проблемите.

Мисля, че истината е по средата между дигиталния бизнес и бизнеса на живо. Не ни е в природата да контактуваме само в мрежата. Ами, ако и в мрежата се появи „мрежовият коронавирус”, какво ще се случи? Колкото и да навлиза дигитализацията, всичко се създава от човека - той трябва да го измисли, проектира, поддържа, развива и да напише инструкция за спазване.

А какво би променил в новия дигитален свят?

Макар да съм щастлив с настоящата си професия, не всичко от дигиталната индустрия ми харесва. Да вземем смартфона - осъзнавам възможностите, които предоставя, но не харесвам ангажираността и нетърпението, което се създава у хората да погледнат кой е почукал на екрана на телефона. Вероятно, ако някой изчисли колко време отделя на смартфона си, сигурно с изненада ще установи, че това време може да е достатъчно да овладее някое ново знание. 

Имам идея за промяна в посока 4-часов работен ден:

Представете си свят, в който един работник работи пряката си работа 4 часа, а през следващите 4 часа поема работа, която му е интересна, с цел да изучи и други професии.

Така, ако установи, че друг тип работа му е по-интересна, ще може да се преквалифицира без сътресения и ще опитва нови предизвикателства. Много е вероятно за неговия тип работа да се намери друг, който да прояви интерес. Реално всеки служител ще продължи да бъде зает 8 часа, но едната половина от работния му ден ще бъде свързана с трупане на нови знания. Заплащане ще получава от двете места. 

Наясно съм, че за такава практика е нужен много добър правен регламент, но ми се вижда реално изпълнимо. Идеята се появи след неуспех да защитя проект по програма “Промяната” за Reach for Change, на който идеята беше децата от 3 – 7 г. да се запознават с реални професии и така да направят собствен аргументиран избор какво да учат след 4. клас и с какво да продължат след 7. клас. Вярвам, че подобно нововъведение има потенциала да улесни професионалния път за много хора!

Благодарим на Иво за интервюто и си пожелаваме неговата смелост и хъс за успех!