Успелите споделят

Росен Савков е творческа личност. Останалата на заден план негова любима фотография, сега е заменена с операторско майсторство. Има своя собствена компания за заснемане на видео продукция, както и галерия за алтернативно арт пространство. Тя дава поле за изява на млади и амбициозни творци, които не се страхуват да бъдат различни и да покажат изкуството си пред света. Скоро на Росен му предстои дипломиране от НАТФИЗ, а ние можем да му пожелаем само успех!

Разкажи ни накратко за себе си.

Казвам се Росен, завършил фотография, след това операторско майсторство в НАТФИЗ, с второто ми предстои да се дипломирам... ако/когато имам време (смее се). Имам своя компания от 4 години, с която работя и се развивам. Компанията се нарича Four Elements и се занимава с видео продукция ( кино, музикални видеа, реклама ) и постпродукция. Там сформирахме прекрасен екип от млади талантливи хора с една обща идея – да останем и да променим нещо.

Какво всъщност представлява Underground Gallery/Studio и как възникна идеята за арт пространство?

UNDERGROUND е първият успешен проект реализиран от компанията. Преди почти 4 години се зароди идеята да намерим пространство, което да позволи на артистите да се развиват необезпокоявани от външната среда, като финансови/стилови и чисто характерни ограничения, с които се сблъскват ежедневно. Звучи супер, но минахме през кошмарен период, докато успеем реално да приложим своята идея, впоследствие хората ни харесаха.

Връзката между нас и артистите  е повече човек с човек, отколкото артист – домакин. По-късно разширихме проекта, като добавихме още две големи пространства, където да репетират музикални групи и да правим звукозаписи. Това отдавна беше цел на компанията, но трябваше да мине доста време, докато съберем смелост да направим следващата крачка в развитието на проекта ни. Оттогава минаха вече почти две години. Сега проектът, както и компанията се развиват много добре, не говоря само за материалната ни база, но и за екипа. Предстоят ни следващите стъпки, но засега ще оставя останалото в тайна (усмихва се).

Събирате независими творци в това арт пространство „под земята”. Какво казва изкуството по-добре от хората?

Изкуството не може да говори, ако авторът няма нищо за казване. То не е претенциозно, няма нужда от хубави стени, джаз и вино, за да можеш да го приемеш. Ако ти самият не си отворен за него, колкото и подплатен със знания да си, никога няма да можеш да го разбереш. Изкуството е крехко и ранимо, същевременно е по-устойчиво от всички модни тенденции и сезонни преосмисляния. Това не означава да се ринем в боклук, докато не ни признаят за арт, а по-скоро, че Галерията е Там, където е изкуството (за протокола... това не изключва джаза и виното по наши изложби, разбира се).

Ти какво криеш „под земята” ?

Аз съм много обикновен човек. Имам ясна ценностна система, откровен съм и се стремя да бъда обкръжен от подобен тип хора. В този смисъл – не крия нищо. Винаги съм знаел какво искам и съм благодарен за това. Това толкова просто обстоятелство ми е помагало винаги да взимам бързо решения, дори и в най-стресовите ситуации. Липсва ми фотографията и писането на хартия. Също така и простите безгрижни моменти, когато бях малък.. вероятно един ден, ще живея в къща и ще си гледам животни и зеленчуци (това е тайна), но има още мнооого път до там!

Творчеството на младите често се подценява. Забелязваш ли някаква положителна промяна в отношението на хората към алтернативните изкуства и новите арт течения?

Не мисля, че се подценява, по-правилно е да се каже, че не може да се оцени достойно. Това се дължи на факта, че мисълта на младите артисти се формира по различен начин, живеят с различно темпо от това на техните по-опитни колеги, или дори просто на по-възрастните хора. Чувствителни са по различен начин. Промяна има, но тя е започнала далеч преди аз да се родя и да, сега я виждаме, но ще можем да я осмислим след още много години.

Как един творец намира вдъхновение в 21в. сред целия този технологичен напредък?

Повечето артисти са чувствителни към обкръжаващата ги среда, още повече алтернативните такива. Вдъхновението им обикновено не е възбудено от нещо обобщено като технологиите, здравето, бедността и т.н., а по-скоро от нещо конкретно... конкретен проблем, който са намерили за важен, нещо с което са се сблъскали, нещо малко, което е всъщност голямо, глобално. Това е съвременното алтернативно изкуство. Имаш first encounter с нещо, което те е докоснало като индивид, но има глобално значение и ти искаш хората да чуят за това, което имаш да им кажеш.

Сърцето или умът водят в света на артиста?

Първосигнално тръгвам да кажа "сърцето" – звучи романтично и като за филм. Но артистът освен талантлив, е и умен човек, смея да твърдя, че ако не беше, само той щеше да се любува на изкуството си. Всяко произведение идва от сърцето на човека, който стои зад него, но то в крайна сметка е създадено да бъде видяно, показано и евентуално разбрано. За целта артистите трябва да помислят и за това как да достигнат до своята аудитория. Мисля, че това е процес на узряване. Ние като хора на изкуството, също в началото се водехме само и единствено от сърцата си в този проект, но по трудния начин осъзнахме, че всъщност усилията ни ще бъдат напразни, ако не достигнат до някой. Тогава ни водеше повече умът!

Ако си представим, че България е бяло платно, какво би искал да видиш нарисувано на него?

Разбирам въпроса, но за да отговоря, бих перифразирал метафората от изящно, към по-съвременна форма на изкуството, без да се загуби смисълът. Ако България беше едно празно пространство, бих искал да видя един хубав пърформанс вътре. Натоварен със смисъл, който да има силата да свързва, достигащ до младите, до тези, които вече казват „вкъщи” докато всъщност говорят за друга държава. До по-възрастните, които изправени пред времето и промените, не са имали избор, освен да преглътнат, но вече са приели отрицанието като естествена реакция към всичко, което не разбират. Към тези, които реално могат да „говорят” – свободните хора, в главите си и чрез своето изкуство и към тези, които са загубили способността да „слушат”, а промяната зависи от тях.

Всичко останало, което бих искал да видя, го правя всеки ден, с помощта на своя екип!