Интервюта

Как изглежда България на твоите мечти?

В България, за която мечтая, няма бездомни и страдащи домашни кучета на вериги. В моята мечтана България не съществуват и всички тези ферми за животни, в които най-чистите души биват малтретирани и убивани по изключително жесток начин... Никой човек не би издържал и ден така, а това е целият живот на тези клети животинки!  

България е презастроена, а използваните жилища в страната са едва 70%. Всичко останало е напълно неизползваемо и излишно. Представям си градовете с много повече зеленина, паркове, площадки и поддържани зелени площи между постройките, които правят повечето градове мрачни.

Как можем да помогнем за една по-честна и по-хуманна за животинките България?

Абсолютно всеки може да помогне на българските страдалчета, стига да има желание. При намиране на животинка в нужда всеки може да подаде сигнал до съответните отговорни институции. Общината, БАБХ, ОДБХ. Също и всеки може да подпише петиция, когато излезе такава за забрана за добив на ценни кожи и всякакви подобни инициативи.

В училището ти говори ли се достатъчно (или въобще) за правата на животните?

Не, категорично в училищата не допринасят по никакъв начин за благосъстоянието на всички тези изстрадали души. И тук искам да кажа, че в обикновените училища се обсъждат безброй безсмислени теми, като липсват едни от най-важните, които ще подготвят децата за истинския свят и живота след училище.

Разкажи някоя от най-вдъхновяващите трансформации на животинка, на които си ставала свидетел! :)

Преди година и половина поех куче, което беше брутално блъснато от кола. Едното ѝ краче беше тотален аут, а като за капак беше и с 3 от най-смъртоносните и гадни болести по кучетата, при това в напреднал стадий. Първо се заех с излекуването на болестите, само едната от които беше достатъчна, за да я убие, както се случи с много други кученца, въпреки грижите и всеотдайността.

За отрицателно време опашатката пребори болестите и тогава се наложи и ампутация на предното краче, след като видяхме, че просто няма шанс да се спаси… цялото потрошено, без никаква чувствотелност. Днес същото това кученце тича и играе наравно с другите. Човек трябва да се загледа по време на играта им, за да види, че всъщност ѝ липсва едно краче.

От какво имаш най-голяма нужда, за да продължиш да спасяваш животинки? 

Честно казано не мога да кажа от какво имам най-голяма нужда, за да спасявам повече животинки.

Може би най-важното е хората да разберат, че е от огромно значение при всяка нередност и бездомно куче да подават сигнали, да си искат входящи номера и да следят случая и какво се случва след сигналите им, защото ако накараме институциите ни да работят, няма да има бездомни кучета в страната, или ако има, те ще бъдат единици тук и там и ще можем да ги спасяваме като всеки доброволец прибере и намери дом на по 1-2 кученца за няколко месеца, а не всички приюти и организации да са пълни със стотици, а някои дори с хиляди кучета…

В момента най-важното ми е да намеря място, което да използвам и където да позиционирам първия си хотел, защото това е пътят към създаването на приют, в който ще мога да обгрижвам съвсем спокойно бездомните, които имат нужда. Дотогава се надявам заедно с общи усилия да сме успели да намалим популацията на бездомните страдалчета.

Има ли нещо, което би искала да добавиш, но не съм те попитала? 

Искам да споделя, че благодарение на прекрасните четириноги и каузата ми, се запознах с най-близките си хора в момента, включително и с приятеля ми, добре познатия на всички с безкрайната си доброта и всеотдайност, Хаки Кан, с когото споделяме общи цели и който всъщност беше до мен, когато бях на ръба да се откажа от всичко това, защото повярвайте ми, никак не е лесно. Поемайки по този лесен път обаче, със сигурност нямаше да бъда щастлива, даже напротив. Затова съм му безкрайно благодарна, че беше с мен през най-трудните ми моменти! 

Когато поемах по 40 кучета, това ми беше може би най-тежката година изпълнена със сякаш безброй безсънни нощи, притеснение, напрежение, постоянни обаждания и молби за спешна помощ, на които няма как да откликна. Беше наистина много тежък момент за мен, но съм щастлива, че имах човек до себе си, който не ми позволи да се откажа, макар и да не е било умишлено, защото не исках да призная пред никого, дори и пред самата себе си, че нямам сили вече и искам да оставя всичко това.