Социално предприемачество и селски туризъм в България | Първа част
Добрите примери
Село Паламарца и къща „Дива мащерка“
Създадена от Крис Фентън-Томас и Клер Коултер. Къщата им за гости две поредни години е начело на класацията на сайта Tripadvisor за гостоприемство в България (2015 и 2016). В началото на своето пребиваване в страната двамата са насочили усилия да привличат чуждестранни туристи. Крис е археолог, а Клер рейки мастер. Някои от техните гости по-късно купуват къщи в селото или близката околност. В Паламарца сега живеят постоянно над 30 чуждестранни семейства от десет различни държави. Селото има 520 постоянни жители.
Въпреки, че селското училище е закрито (в момента сградата се ремонтира, за да бъде семеен хотел за селски туризъм), селото е живо и има много деца, които учат в близкия общински център Попово. Усилията на двамата предприемачи внасят нова енергия в социалния модел на селото, като обогатяват културната идентичност на местната капанска етнографска група с представители на чужди култури. Емблематичен е самодейният музикален състав на читалището, в който Крис се включва със своята цигулка в изпълненията на капански народни песни.
Село Козичино и работилницата за традиционна лимонада
Стопанисвана е от Пандура Радева. Тя е живата история на селото. В къщата ѝ е уредена богата етнографска сбирка от семейни ценности, свързани с местната етнографска група на ваяците. Производството на лимонада е стара семейна традиция, предавана през четири поколения. В момента тя е жива благодарение на туристите, които се качват на билото на планината през лятото.
Старото име на Козичино е Еркеч. То е било известно с многобройните си стада и големите фамилии. Между двете световни войни местното население наброява няколко хиляди човека. В момента в селото има 200 жители. Ролята на баба Пандура е симптоматична като последния стожер на традициите, които постепенно тя предава на по-младите членове на нейната фамилия, за да може занаята да бъде продължен. Шанс за това е селския туризъм, който се развива в последните години в община Поморие, което пък поддържа интереса към това интересно село, пазело подстъпите на Дюлинския проход.
Автор: Гавраил Гавраилов
Редовен докторант по социология в ПУ “Паисий Хилендарски“
Бел.ред. Материалът е съкратен от Венелин Добрев от екипа на Uspelite.bg