Спасителен пояс за българските медии. Радио „Свободна Европа“ се завръща в България
Главната цел на радиостанциите е не само да информират слушателите си за актуалните събития, но и да провокират либерализирането на т.нар. сателитни страни и да предизвикат естествената смърт на комунистическата система. В името на тази цел радиостанциите се предоставят алтернатива на контролираните и обсебени от комунистическата партия средства за масова информация.
От 1977 г. в българската редакция на РСЕ работи Владимир Костов. В края на юни 1977 г. той е кореспондент на Българското радио и телевизия в Париж, където иска политическо убежище. Става международен скандал. Българските власти твърдят, че той е отвлечен, но скоро се разбира, че Костов доброволно е избрал да остане във Франция. На 26 август 1978 г. срещу него е извършено покушение с чадър, при което Костов оцелява.
От 1978 г. българския писател Георги Марков чете по „Свободна Европа“ своите „Задочни репортажи за България“, в които остро критикува управлението на Тодор Живков в България. Той работи в Би Би Си – Лондон от 1972 г., сътрудничи още и с „Дойче Веле“. На 7 септември 1978 г. Марков е ранен с изстреляна от чадър отровна капсула, от което няколко дни по-късно умира. Случаят става известен като „Български чадър“. Има всички основания да се смята, че загадъчната смърт на българския писател дисидент Георги Марков е свързана с дейността му в радио „Свободна Европа“, преценяват наблюдателите в Лондон.
Няма никакво съмнение, заявява ръководителят на предаванията на Би Би Си за Източна Европа Питър Френкел, че политическите предавания на Марков за чужди радиостанции са обезпокоили значително някои български ръководители. Той става много популярен в България със седмичните си коментари, в които осъждаше корупцията на българските ръководители. „Фактът, че познаваше интимния живот на някои от тях, им предаваше особена достоверност. На вълните на радио „Свободна Европа“ и „Дойче Веле“ той звучеше изцяло антикомунистически.“
През 1982 г. в българската редакция в Мюнхен започва работа известният журналист Румяна Узунова. През 1988 – 1989 г. тя прави близо 400 интервюта с представители на зараждащата в България се опозиция. През тези две паметни за най-новата българска история години тя става един от катализаторите на политическите процеси всред опозиционно настроените българи.
