Общество

Неуморна е със стотиците си интервюта и репортажи, отличаващи се с професионализъм и експресивност. Издирва десетки дейци на антикомунистическата съпротива, някои от тях излизащи от затвора, дава думата в предаванията си на създателите и активистите на новопоявяващите се неформални организации – на Независимото дружество за защита правата на човека, Движението за права и свободи, клуб „Екогласност“, КТ „Подкрепа“, Клуб за защита на гласността и преустройството, както и на представителите на възстановяваните една подир друга стари политически партии и на модерните либерални политически клубове. 

В доклад на Шесто управление на Държавна сигурност Румяна Узунова е описана като „най-настойчива“ от всички в „Свободна Европа“, и още: „Освен вземане на информация и подготовка на дискредитиращи страната ни предавания, тя насочва и завършва по същество „вербовъчна“ дейност спрямо някои дейци на клуба“. 

Независимо от опасността да бъде арестувана от комунистическите власти, Румяна Узунова идва в България през 1989 г. за да отрази международния екофорум в София. Тя използва статута си на чуждестранен журналист, за да бъде не само отразяващ пристрастно събитията свидетел, но и участник и организатор. 

Българският поет Дамян Дамянов я определя в „Литературен фронт“ като „една безродница със род, но оплют от нейните уста“. Блага Димитрова я описва като „много добра журналистка – оперативна, със сърце, настойчиво търси и взема интервюта от активистите“. От 1991 г. Узунова ръководи българското бюро на „Свободна Европа“.

На 18 март 1991 г. за първи път на вълните на РСЕ е излъчено „Студио България“ от София. През 90-те в редакцията работят журналистите Георги Стойчев, Милен Минчев, Георги Коритаров, Екатерина Бончева, Иво Инджев, Красимир Лаков, Татяна Ваксберг, Диана Иванова, Стояна Георгиева, Румяна Червенкова, Асен Гешаков, Антони Георгиев, Васил Чобанов и други. 

Никола Кръстев води от Ню Йорк предаванията „Студио Манхатън“ и „Верижна реакция“, водещи на обедното предаване „Светът в 13“ са Емилиян Лилов и Георги Папакочев.

През септември 1992 г., Временния съвет за радиочестоти и телевизионни канали издава на Радио „Свободна Европа“ лицензии за излъчване на УКВ в големите градове в България, като благодарност за огромната ѝ роля за осъществяване на демократичните промени в страната. 

Българският предприемач Красимир Гергов твърди в своята биографията си, че е бил съсобственик на „първото частно национално радио“, заедно с Радио „Свободна Европа“. Вероятно става въпрос за „Класик ФМ радио“, което излъчва от края на 1994 г. на УКВ честотите на „Свободна Европа“, в свободното от политически програми време.

През 1995 г. централата на Радио „Свободна Европа“ е преместена от Мюнхен в Прага. До 2000 г. оригиналната българска програма на РСЕ е по 6 часа дневно, след това е намалена наполовина. Предавания на „Свободна Европа“ се излъчват съвместно с bTV – „Блиц“ на Георги Коритаров и „Студио България“ по ТВ Европа.

През 2003 г. Американския конгрес решава да прекрати финансирането на 10-те езикови редакции на страните, които ще бъдат приети в НАТО за сметка на програми за други, по-размирни части на света. От 2004 г. Радио „Свободна Европа“ прекратява излъчване на български език, а на УКВ честотите в България стартира Радио „Нова Европа“.