Октаново число

Съществува магическа формула, с която изоставено пространство, като бившето кино „Македония“ в София например или софийската Централна минерална баня, парното помещение на Младежкия театър „Н. Бинев“ или необятната „черна кутия“ на Софийската опера и балет, може да се превърне в поглъщаща зрителя „театрална сцена“. Алхимикът, който успешно забърква невинаги благородни места и метали, за да ги превърне във философски камък на всяко театрално преживяване, с което се захване, е Елена Шопова – сценограф, художник, костюмограф, дизайнер и пътешественик. 

Когато не лети, гребе или катери, се занимава с проекти в сферата на сценографията, продуктовия и графичния дизайн за телевизии, големи сцени и малки нетрадиционни пространства. За това какви са тайните съставки в работата с различни типове аудитория, кои са предстоящите ѝ начинания, както и за песъчинките на Западна Сахара попитахме Ели Шопова, докато си представяме следващите причудливи места, които тя ще преобрази. 

Завършваш сценография в Националната художествена академия в София, а две години по-късно и програмата „Дигитална сценография и анимация“ към същата специалност. Защо ги предпочете пред другите специалности в Академията, а и в други университети? Т.е. знаеше ли каква искаш да станеш, като пораснеш?

О, това ми се струва, че е било в друг живот. Всъщност този въпрос ме подсеща за това колко вълшебни времена бяха тогава. Ако имах машина на времето, със сигурност бих си поживяла отново като студент на Краси Вълканов в Академията. Магистърската програма записах, защото изобщо не ми се завършваше.

Не знам дали тя все още съществува, след като той вече не преподава, но според мен е много нужна, защото дигиталните сетове се използват много в театъра днес, дават много възможности и е хубаво да се изследват в академична среда. След като завърших, дълго време сънувах, че съм записала втора магистратура. Това беше сън с продължение – като втора реалност, хаха. А каква искам да стана като порасна, май все още не знам.

Човек може да те срещне насред пустинята, по най-различни планински върхове, в каяк или лодка по водата, както и в небето на парапланер. Къде се чувстваш най-удобно и уютно?

Много добре се чувствам на непознати места. Когато попаднах сред дюните на Западна Сахара, много се учудих как може всички песъчинки да са с еднакъв размер. Сега съм горд незаконен притежател на бутилка пясък и честичко я отварям, за да разглеждам тези песъчинки. Изобщо в чуден свят живеем и няма как да не му обръщаме внимание.

Неизбежно е да те питаме къде на картата на света си сложила кръгче, отбелязващо мечтаното пътуване или пък съвсем реална следваща дестинация?

Ще кажа само, че късметът ми от новогодишната баница бе „Ще целунеш крокодил от реката Нил“. 

Приключенията на различни надморски височини те отвеждат и към следващото ти начинание – Vagabond Home, разкажи ни повече за него. Какво е това?

В един момент заедно със Здравко Дойчев (инженер) започнахме да проучваме палатки за горен багажник за кола, защото са чуден начин за пътуване и къмпингуване – пести се време от разпъване и събиране на палатка и същевременно носи комфорта на личното ти легло. А сравнявайки тези палатки с кемпер или каравана, този начин на къмпингуване е много по-бърз, проходим и пътешественически.

Оказа се, че палатките на пазара са еднослойни и не издържат проливни дъждове. Така ни хрумна да създадем продукт, в които да вложим личен опит и познания. Много добре проучихме материали и технологии. Направихме дизайна на палатката, модел, матрица и прототип, които тестваме и сега. Имахме една неуспешна краудфъндинг кампания, покрай която захранихме много добре сайт и фейсбук група.

Идеята ни беше да наберем средства, за да започнем независимо производство, но в един момент се уморихме и спряхме. През пролетта обаче, по време на локдауна, от изобщо неподържаните ни фейсбук група и сайт, започнаха да валят запитвания за палатката. И понеже се освободи време покрай затварянето на театрите и всичко останало, бързо решихме да организираме производство. Сега с радост можем да кажем: „Пригответе джапанките, вагабонти, напролет ще имате топли, топли къщи!“. 

Занимаваш се със сценография, продуктов и графичен дизайн и си автор на дизайна на Племения съвет на „Сървайвър Камбоджа“ например, но и на спектакъла „Праехидно“ на „36 Маймуни“, поставен през 2011 г. на едно необичайно място – студио за осветителен дизайн. Двата проекта са напълно различни както в мащаба, така и в съдържанието си. Как успяваш да не се изгубиш именно сред подобна разнородност и да оперираш едновременно в двете равнини – на широката публика и на по-тесен кръг ангажирана аудитория? 

Всъщност най-ценното, което Академията ми даде, е методология на работа, която работи независимо от мащабите – избиране на подход към поставените задачи, проучване, анализ, избор на решение, проектиране и т.н. Този работен процес много лесно се прилага при различно съдържание и мащаб, даже в сфери извън сценографията. След това стига да имам търпение и проектът да ми е „на сърце“.

Името ти е свързано с емблематични за съвременната изпълнителска сцена проекти, инициирани както от независимата сцена, така и от големите културни институти като Софийската опера и балет. С какво е различен дизайнът за тези две сфери?

В независимата сцена ролята на сценографа е „и сам воинът е воин“. Много често ми се случва да отивам на репетиция едновременно с ютия и бормашина в чантата. Луксът на институционалния театър са изпълнителските ателиета, като и подготовката за тях е по-старателна.

Те получават скици, 3D проект, макети, чертежи, сториборд за промените на декора и т.н. Чарът на независимия театър е, че открива много нестандартни пространства и там работата е специфична спрямо пространството. Дори се случва пространството да прави драматургични връзки. Едни от любимите ми проекти са site-specific, т.е. създадени за конкретно пространство – като откривател се чувствам в тях.

Ти си един от създателите на Организацията за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“. От 2007 г. насам заедно реализирате повече от 20 продукции, голяма част от които са номинирани или отличени с театрални награди. Знаейки колко крехка е независимата сцена у нас, какво те провокира да продължаваш да си част от нея така посветено? 

Много се радвам, че животът ме срещна с „36 маймуни“. Създаденият „маймунски“ вихър от нови текстове и толкова ценни и талантливи хора винаги е бил много провокиращ и зареждащ. Маймуните запълниха една ниша на софийската сцена, която е много необходима, и успяха да развият нова публика. Имам няколко много ентусиазирани приятели, които чакат новите представления. Първо казаха: „О, много яко, аз на такъв театър не съм ходил!“, а после питат: „Има ли нещо ново?“. 

По какво работиш в момента? 

Подготвям една изложба от осем светлинни инсталации – опит за сценографски пътепис. Изложбата се казва „Сенки под лупа“. Това са сенките на осем животни и фрагментарни истории за различни места, които ще разкажат какво ме учуди и какво ме натъжи в тези срещи.

За съжаление, реалността не е точно такава, каквато искаме да бъде, а за мен най-смисленото днес е да бъдем шумни по отношение на баланса човек-природа, защото той се променя екстремно бързо. Дори и кратките проучвания, които се правят в последните години, показват как в рамките на един човешки живот разрушаваме много и ценни екосистеми. Изложбата ще е в уютното ателие „Пластелин“, в края на месец март т.г.

А кой са най-незабравимите ти проекти?

Най-интересните проекти са тези, по които работя сега. Не мога да номинирам най-хубав минал проект или да си представя перфектния бъдещ. Като цяло всичко настоящо ми е много по-интересно, а другото е наистина като в минал живот.

Може ли да се каже, че има тенденции в сценографията и какви са те в момента в сферите, в които ти работиш?

Тенденции има във всичко, разбира се! Какви са те, е много дълъг разговор. Хубавото на сценографията е, че един от похватите ѝ е да използва различните жанрове за целите си. Много е хубаво разнообразието, може да гледаш представление с магически реалистична сценография, като „Дете“ на белгийската компания за танцов театър Peeping Tom например, и скоро след това „Въображението мъртво си представете“ на Явор Костов, където виждаш само това, което може да си представиш. За мен и двете представления бяха много визуални.

А как им се отрази пандемията? 

Финансовите механизми за пореден път показаха, че не познават секторите, за които са предназначени. На пръв поглед безработни се почуствахме всички. Но все пак толкова голяма тема, социална, икономическа, политическа, като пандемията, няма как да бъде подмината от изкуството. Естествено, тя го провокира и започнаха да се създават и изпробват форми, като онлайн театрални и музикални проекти, интерактивни лекции, платформи за дигитални изложби и разходки. И някак целият свят, като че ли се сближи в търсенето на решения. 

На какъв тип културни събития можем да те срещнем най-често, какво харесваш като зрител?

Нали всяко нещо с времето си, затова сега често ходя на куклен театър с тригодишната Евка.

Каква е връзката между екстремните спортове и заниманията с изкуство? Как се съотнасят нивата на адреналин, които носят? 

По един и същи начин ми думка сърцето. Например в театъра, когато в последния момент изникне проблем, а публиката вече влиза; същото е, когато летя и ми свършва височината, а подходящо място за кацане няма... 

Uspelite.bg и Културна фондация А25 стартираме рубриката „Октаново число Култура“ като пресечна точка на представите ни за хора, упорито променящи средата със средствата на културата, правейки по този начин общото ни бъдеще възможно по-добро. В продължение на година всяка трета седмица от месеца ще ви разказваме за личности, за които да подобряват нашия общ контекст не е кауза, благотворителна акция или извънредна проява на емпатия, а просто нормалност, ежедневие и начин на живот. 

Те са преводачи, изследователи, мениджъри, журналисти, артисти, но и хора, за които съвременната българска култура не е задължително професия, но със сигурност е любов. Всички тях, рядко или никога, няма да видите в прайм тайма на масовите медии не защото нямат какво да кажат, а защото имат гориво вместо рейтинг във вените. Селекцията на участници в рубриката ще бъде изцяло субективна и поради това още по-лична.

Интервюто се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“. 

Негов автор е Кремена Христова

СНИМКИ Личен архив и Здравко Йончев