Успелите споделят

Ако си срещал скучни предмети по улицата, на които някой е сложил очички и ги е направил безкрайно забавни и интересни, днес ще те запознаем Ваню Кръстев - човека зад проекта Eyebombing в България. Той се занимава основно с видеомонтаж и описва интереса си към писането и видеото като "арт-нещица", които публикува в личен блог. В момента работи и като редактор в медии, в областта на информационните технологии. Обича семейството и двете си деца. Какво друго? Виж в следващите редове.

Какво е Eyebombing?

Eyebombing e форма на улично изкуство, при което върху обекти от обкръжаващата ни среда се поставят очички. Така могат да се получат невероятно ефектни физиономии, изразяващи различни емоции.

Творецът, разбира се, е много доволен от цялата тази работа, защото е успял да посъживи даден предмет, оспорил е формата му, предал му е друг смисъл и значение, забавлявал се е.

При минувачите, тези които забелязват айбомбинга, е същото.

Какво те подтикна да направиш тази инициатива?

Вдъхнових се от първосъздателите на идеята - двама датчани и от сайта eyebombing.com. Пробвах, увлякох се, реших да споделя.

Какво е Googly eyes или Jiggly eyes?

Това са малки пластмасови очички с мърдащи зеници. Има ги във всякакви форми и цветове, самозалепващи или не. Виждали сме ги навсякъде - най-вече по ръчно изработените кукли. Те са нещо като консуматив и се намират из разни арт-магазинчета за художествени материали или мъниста.

Смяташ ли, че хората са загубили истинския смисъл на живота, погълнати от “сивото ежедневие”?

Криза на смисъла има, да. Май все повече боледуваме от липса на смисъл в това, което правим. И все по-актуални са въпроси от рода: "Защо правя това, което правя?" и "Ако не искам вече да го правя, как мога да се измъкна?". Или още по-лошо - правим нещо, но не си задаваме простия въпрос "Защо?". Само натискаме и натискаме, може би защото нас ни натискат. Продължаваме напред неудовлетворени, може би често страдаме от ниска самооценка, никой не ни харесва, а света около нас обратно - изглежда да става все по-пъстър, уж всичко се пръска от любов (да оставим настрани езика на омразата)...

Гледаш, благодарение на социалните мрежи, че хората около теб правят вълнуващи неща, прекрачват граници, рискуват, а пък ти - нищо. И пак въпрос: "Откъде да черпя удовлетворение от живота, който живея?"

Пробваме да живеем чужди животи буквално с "copy-paste" и да се задоволяваме с натрапен, илюзорен смисъл.

Аз също си задавам подобни въпроси, боря се с подобни проблеми, няма как. Може би малко повече мислене чрез другите, малко повече "харесвам ви", по-малко егоизъм. Но, разбира се, може и да не съм прав (усмихва се).

Защо е важно да се смеем?

Предполагам лекува. И да плачем е важно - и това лекува.

Къде може да срещнем тези “приятелчета”?

Айбомбигът е сравнително нетраен. Очичките се дяват някъде, не се задържат.

И може би не е идеята да търсим къде има айбомбинг, а да го мернем случайно. Гледайки - да видим.

Ако успееш да забележиш айбомбинг в този живот на скорост, който водим, значи не си се напрегнал чак толкова. Правя айбомбинг навсякъде, където пътувам, но най-вече в столицата.

Могат ли и други хора да се включат в инициативата? Как виждаш нейното продължение?

Аз се вдъхнових от други хора. Надявам се да вдъхновя други хора. Създадох "Очовечи света", освен за да показвам снимки на айбомбинг, да разпространявам идеята из социалните медии. Някой може би има нужда от това. Всеки може да се включи. Може да се родят други идеи, нещо да се доразвие. Как виждам продължението на инициативата? Да виждам айбомбинг из улиците, който не съм правил аз.

Как според теб хората могат да виждат своя свят по-цветен и по-малко сив?

​Може би като за начало е добре хората да престанат да влизат в ежедневни ситуации с "рогата" напред.

Около нас не се движат хора, а малки буренца с барут. Леко, нещо да стане и ... бум, всичко се оплесква със сажди.

Ако влезеш в ситуацията с ведрина и спокойствие, има шанс светът ти да стане по-цветен, защото ще виждаш само руменина по лицата на хората, а не обезцветяване от яд или страх.

И друго - ако човек има потребност да твори, да променя, да създава, е добре да упражнява тази своя потребност. Всеки ден, върху всичко около себе си. Иначе бива изтласкана, погребана, не пораства. И тогава пак стигаш до въпроса: "Откъде да черпя удовлетворение от живота, който живея?

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.