Талантливите деца на България

Днес ще ви запозная с Виктор Колев, все още ученик в СМГ, който обаче е печелил множество награди за заниманията ви в сферата на изкуствения интелект. Освен това, Виктор ще бъде говорител на събитието Future Makers, където можете още по-детайлно да се запознаете с него и с работата му.

Разкажи ми малко повече за себе си - какви са твоите интереси, мечти…?

В момента съм дванадесетокласник в Софийската математическа гимназия. Както стереотипът подсказва, математиката ми е страст вече много години. От 3 години се занимавам с наука и изкуствен интелект. Как се стигна до това? Дълга история, но накратко, изкуственият интелект е почти изцяло неразбран – има толкова много какво да се изследва и какво да се открие, и това изключително много ме привлича. Цялостно обичам новото и го търся по всевъзможни начини, в науката и извън нея. 

Отвъд професионалните ми интереси, увличам се по политика, често държа обектив пред носа си, гледам да имам китара на най-много две ръце разстояние и от дъжд на вятър размахвам ракета на тенис корт. 

Мечтите ми са много, твърде много, за да се опишат в едно интервю, а може би и твърде много за един човешки живот. Една обаче се откроява като най-съществена: да побутна границата на познанието, да допринеса за човешкия прогрес, да оставя света една идея по-добър отколкото го намерих. Останалото са детайли. 

Какво те вдъхновява при работата с машините и изкуствения интелект?

Определено това, което най-много ме вдъхновява в изкуствения интелект, е колко рядко той работи както искаме. Има защо да наричат изкуствения интелект нова форма на изкуство. Преди 4 месеца участвах в школата в Мазечусетския Институт на технологиите “Research Science Institute”, където започнах последната си разработка за изкуствен интелект, която вече публикувах на една от най-престижните конференции в областта. Помня как една седмица преди края на школата нищо не работеше както трябва, а презентацията ми беше след броени дни. Трябваше ми чудо, за да може да представя нещо работещо. 

Чудото стана: след поне 41 неуспешни опита, 42-рият проработи. Еврика! Удовлетворението ми в този момент бе наистина неописуемо, така че няма и да се опитвам да го вербализирам. Резултатът обаче беше, че се върнах от школата с двете най-престижни отличия. 

Именно това удовлетворение ме вдъхновява: от превъзмогването на трудността; от осветяването на тъмнината, която е нашите познания в изкуствения интелект. Разбира се, това е само едно парче от пъзела – другото е, че изкуственият интелект, поне в следващите 400 години, няма да е напълно разбран и всеки решен въпрос ражда 7 нови. На пръв поглед това е проклятие, но за мен е като Рог на изобилието – неизчерпаем източник на храна за размисъл. 

Много ученици не харесват предмети като физика и математика. Какво според теб може да събуди интереса на младежите към тези дисциплини? 

Първо, не смятам, че непременно трябва всеки човек да има интерес към физиката, математиката или точните науки като цяло – както всичко, не са за всеки и напълно разбирам това. От друга страна обаче, математическата култура следва да е част от елементарните познания, които всеки човек трябва да притежава. 

Математиката не е решаване на квадратни уравнения, нито пък смятане наум. Математиката е нещо много по-красиво от това: един начин на гледане на света, който е изцяло плод на човешка мисъл; една формална, самодостатъчна система, с която описваме най-фундаменталните принципи на света. Математиката ни учи преди всичко да мислим, което според мен е и човешката квинтесенция.

Причината толкова много хора да не харесват математиката е просто защото не са видели красотата в нея. Тъй като в образованието прекалено много се набляга на това да прилагаме формули за дискриминанта, но много по-малко (даже изобщо не) се набляга на това да мислим. В СМГ съм разглезен в това отношение, но в рамките на учебната програма има пренебрежимо малко възможности за независим мисловен процес. Фактите се сервират готови, овкусени и дори сдъвкани, но по този начин се губи техният първоначален смисъл, а именно как сме достигнали до тях. Защото, подобно на едно пътешествие, ценното е в самия път, не в дестинацията. 

Ако не се интересувам от AI и машини, има ли смисъл да идвам на лекцията ти във Future Makers? Какво мога да науча от нея?

Дори и да не се интересувате от AI, предполагам че сте хора, а това означава, че няма по-добър начин да си прекарате съботата от FutureMakers! Макар моята лекция да се върти около AI, фокалната ѝ точка сме ние – хората – и как можем да станем по-добри, по-успешни и по-щастливи. 

Смяташ ли, че знанията, които получаваш в училище, са ти били полезни, за да стигнеш дотук?

Тук усещам някаква уловка. (усмихва се)

Разбира се, че знанията от училище са ми били полезни. Но също така, разбира се, че само с тях няма как дори и да започна. 

Като дванадесетокласник, не мисля, че имам достатъчна перспектива върху училищното образование, за да направя обективна оценка, но мога да кажа две неща със сигурност. Първо, много по-важна функция на училищата е да бъдат една положителна и градивна среда, която да изгради правилния манталитет, да насърчава любознателността, да осигури основата за бъдещото развитие на човека, и най-вече, да превърне всяко дете в отговорен и добър гражданин. В този ред на мисли, конкретните знания, които добиваме в час, са по-скоро второстепенни пред именно тази среда.

Второ, образователната система е нещо изключително комплексно – трябва едновременно да е достатъчно предизвикателна за по-академично настроените деца, но и постижима за тези, които срещат повече трудности; трябва както да дава достатъчно свобода за тези, които знаят какво искат да правят, така и да предоставя сигурен път за тези, които още не са открили това. Всички тези полярности трябва да бъдат еднакво фасилитирани от образованието. 

Радвам се, че българската образователна система е на такова ниво, че поне при мен, успява да отговори на това, което търся – имах достатъчно свобода, за да мога да преследвам странични дейности като наука и да мога да им отделя нужното време. Естествено обаче, има и неща, които бих подобрил. Като за начало, аз лично ценя високо извънкласните дейности и смятам, че те заслужават повече подкрепа. Също така, понякога учебната програма и изискванията от МОН са твърде ограничаващи и, макар да разбирам защо е така, трябва да се даде и малко повече свобода на учителите. 

Къде виждаш себе си след 1, 5, 10 години? 

След 1 се надявам да започвам бакалавъра си, след 5 - магистъра, а след 10 да завършвам докторантурата си. С други думи, очаква ме още доста учене. (усмихва се)