Успелите споделят

Владимир Джаркълов и Борислав Кирилов са братята основатели и главни треньори на СК Туистед Джу Джицу. Родени в София, след гимназията пътищата им се разделят – Владимир заминава за чужбина, където учи и работи 9 години. Животът събира братята отново на родна почва, за да създадат не просто спортен клуб, а дом на дисциплината, отдадеността, честта и самоусъвършенстването. За мечтите, нагласата, търпението и реализацията, почерпете вдъхновение в следващите редове.

Kои са някои от ценните неща, на които ви научи престоят ви в чужбина?

Владо: Възможността, човек да разшири кръгозора си, да се срещне с представители на друга култура и начин на мислене, е безценна. Всичко това действа едновременно мотивиращо, смиряващо и дисциплиниращо.

Владо, след години прекарани навън, много българи изпитват културен шок, когато се завръщат на родна земя. При теб този преход беше ли съпроводен с нещо подобно и в какво се изразяваше то?

Владо: Най-стресиращото нещо в началото бе липсата на каквато и да е предвидимост, изключително лошата организация на редица частни и обществени процеси, както и доминиращата роля на отношения от типа на родово-общинните, които до голяма степен стоят в основата на господстващата форма на обществена организация, която наричам „шуробаджанашки капитализъм”. От друга страна, този хаос изисква наличието на определени качества като гъвкавост, адаптивност, търпение, постоянство, комуникативност. Всичко това направи първите 2 години от повторния ми престой в родината доста предизвикателни.

Споделете за първата си среща с Джу-джицу. Какво ви плени?

Владо: В началото покрай мой много близък приятел отидох да пробвам няколко тренировки по смесени бойни изкуства (ММА), като това се случи около 2005 година. Играта на земята обаче ми допадна и намерих в нея изключителен чар, тъй като има невероятна систематичност и ми даваше възможност да съм конкурентен на хора с много по-сериозни физически възможности или опит в бойните спортове. Така постепенно започнах да се фокусирам единствено върху граплинг и Джу-джицу, в които интересите ми днес са по-сериозни от всякога, макар и да съм много далеч от възможности за активна състезателна кариера.

Боби: Аз пък не спирах да слушам от Влади за това Бойно изкуство, което е „открил“, и което е толкова интересно, че чак започна да си купува книги, DVD-та и да ходи по семинари. Впоследствие, къде на шега, къде наистина и аз бях запален.

По какъв начин промени Джу-джицу животът ви?

Владо и Боби: Джу джицу до голяма степен ни превърна в хората, които сме днес. Направи ни по-организирани, по-целеустремени, по-компетитивни и по-мотивирани. Джу джицу е начин на живот. Като се започне от спазването на разумен и здравословен хранителен режим, мине се през комплексната физическа активност и се стигне до постоянното желание за самоусъвършенстване и това да дадеш всичко от себе си, така че ние и всички около нас да можем да постигнем най-доброто, на което сме способни.

Какво ви мотивира да основете TWISTED JIU JITSU? 

Владо: Идеята се роди напълно естествено. Първоначално искахме просто да има къде да тренираме. С течение на времето, особено покрай все по-усиленото занимание с преподаване и подготовка на други хора, начинанието ни започна да излиза далеч извън тези граници. Това, което в момента представлява TWISTED JIU JITSU, по моему изисква много по-различна мотивация, но и много по-различна, по-сериозна отговорност. Всеки човек обича да се реализира, да се доказва, да получава признание. За мен в момента няма по-голямо удовлетворение и мотивация от това да видя как хората около нас успяват да се развиват, да постигат сериозни резултати и да мултиплицират и разпространяват добрия пример, който се опитваме да дадем.

Работата с роднина може да бъде нож с две остриета. Как разрешавате различията на гледни точки, ако има такива?

Владо: Хубавото при нас е, че ние имаме отлични взаимоотношения, изградени още от детска възраст, които успяхме да запазим и доизградим през по-зрелите си години. Изслушваме внимателно и приемаме спокойно позицията на другия, независимо дали се различава, или не. В рамките на този разумен и конструктивен начин на комуникация, и когато фактите и аргументите надделяват над емоциите, няма как да не се постига единомислие и разбирателство.

Боби: Понякога и не много спокойно приемаме позицията на другия, но още от деца сме разрешавали различията бързо. Наистина, много ключово и при двама ни е разумната аргументация. Ако не съществува, трудно се съгласяваме един с друг, което пък като обърнем логиката води до това, че избягваме да базираме мненията си на празни приказки или просто на емоции.

В TWISTED JIU JITSU се провеждат тренировки за деца и юноши. Менторството на подрастващи изисква подход и не е лека задача. Вас на какво ви учат децата, които посещават TWISTED JIU JITSU?

Владо: Заниманията с деца е едно от най-смислените и разумни неща, които сме стартирали и тепърва ще му отдадем основна част от енергията си. Да се тренират деца в наши дни е сериозно предизвикателство, особено ако човек иска наистина да им даде нещо. Това е призвание, което изисква сериозна отдаденост и търпение, както и желание постоянно да се усъвършенстваш, не само в спортно-техническо, но и в педагогическо, организационно и лидерско отношение. Това, което е много позитивно при нас е, че имаме сериозна подкрепа от част от нашите ученици, които виждат важността от работата с децата и това позволява да се работи още по-целенасочено в тази посока.

Боби: Общуването с децата, от друга страна, има изключително терапевтично въздействие, когато човек има търпението и желанието да му се отдаде. Децата ни припомнят това какви сме били преди и определено могат да ни насочат към това какви можем и трябва да бъдем. Те са неподправени, естествени и искрени, все неща, които са дефицит в наши дни.Тъй като и двамата вече сме родители, определено ни помагат да се учим на това да бъдем „родители“, защото човек не се ражда такъв, той се учи.​​​​​​​

Тази година на Европейското първенство по Джу-джицу в Рим TWISTED JIU JITSU си тръгва с 1 шампионска титла, 1 сребърен медал и 4 бронзови отличия. Какво си пожелавате за напред?

Владо и Боби: Подобни състезания винаги оставят сериозна следа в клубната ни история и са страхотна възможност за изява. Конкуренцията там всеки път е много сериозна, тъй като поради отворения формат обикновено вземат участие атлети от цял свят. Хубаво е човек да посещава такива турнири, за да си „свери часовника“. Общото ни впечатление затвърди усещането, че определено сме на правилен път, но и че късният старт ни задължава да работим два пъти по-усърдно, ако искаме да сме на върха. Това, което си пожелаваме е ние и нашите възпитаници да са здрави, енергични и все така отдадени на това, което правим.​​​​​​​

Какво е успехът за вас?

Владо: Успешни са хората, които могат да се изразяват свободно, да мотивират останалите да дават най-доброто от себе си и да постигат своя потенциал.​​​​​​​

Боби: Успехът може да се крие и в наглед малки и нематериални неща, като това, че все повече деца и техните родители виждат, че дори човек извън семейството може да помага в отглеждането и възпитанието на подрастващите.​​​​​​​

Каква е неговата цена?

Владо и Боби: Трудът и търпението, отделените стотици часове, независимо за кой ден от седмицата и коя част от денонощието става въпрос, това са нещата, с които човек трябва да свикне и да приеме. Не е лесно, но затова пък когато го приемеш и си фокусиран върху процеса, започва да действа като филтър и елиминира всевъзможни непродуктивни занимания, като всъщност по този начин човек започва да прекарва времето си много по-пълноценно и смислено.​​​​​​​

В интернет пространството е пълно със статии, описващи навиците на успелите личности. Кои са някои от вашите навици, които допринасят за успеха ви?

Владо и Боби: Никога не приемаме нещата, които сме постигнали в Туистед Джу Джицу за даденост. Работим всеки ден, за да заслужаваме доверието на всички наши ученици и приятели, което е и причината да развиваме устойчиво клуба. Не спираме да развиваме и себе си във всички възможни и релевантни за нас направления и най-вече - не спираме да мечтаем за нещо по-добро, независимо дали ще се случи или не. Гледаме да бъдем позитивни, но същевременно сме и закоравели реалисти и знаем, че дори когато нещата не се получават трябва се изправим и да продължим да опитваме без излишно вайкане и емоции. 

Какво ви кара да се усмихвате?

Владо и Боби: Карат ни да се усмихваме хората, които дават позитивен пример и се трудят здраво и с постоянство. Усмихваме се и когато сме с нашите семейства и деца, както и когато успеем да помогнем на някого да стане поне малко по-добър, независимо дали в спорта, или в друга сфера от живота. Радват ни успехите на хората наоколо, близки и далечни, това ни дава желание и мотивация да продължаваме все по-уверено по пътя си.​​​​​​​