Интервюта

А да очакваме ли романа скоро?

Човек никога не знае с издаването на книги. По-добре да се надява, отколкото надеждата да го изостави насред път. Аз имам един от най-верните приятели в живота си – Божана Апостолова, издателката на “Жанет 45”. За мене тя е не просто издател, тя е по-голямата ми сестра, по-умната, по-опитната. Наистина е такава. Красимир Лозанов е един човек с хубаво чувство към думите. Внимателно следи причинно-следствените връзки.

Вече признах – пиша, когато имам време, или през нощта, или много рано сутрин, докато другите вкъщи спят. Поглеждам какво е времето навън и то отива в романа, а пък книгата я пишеш две-три години. Не е възможно действието вчера да се е развивало през пролетта, а днес изведнъж е дошла есента. Красимир Лозанов забелязва всичко това. Много достоен редактор.

Предизвикателство ли е да сте председател на ПЕН – Център България? Съвсем скоро, в навечерието на 95-годишния юбилей на центъра, беше публикувана антологията „Гласове от българския ПЕН“, какви други задачи сте си поставили като председател?

Първо да кажем, че дейността ни в ПЕН – Център България се основава изцяло на доброволни начела. Не разполагаме с финансиране, никой от членовете на ПЕН не получава каквото и да било възнаграждение за членството си в нашия Център – нито председателят, нито пък мощният двигател на нашето обединение, Анжела Димчева, секретарят на ПЕН България.

Тя работи с огромна жар и носи много от ежедневното натоварване на нашата дейност. Работим с всички членове на ПЕН, които са много талантливи хора, творци с различни гледни точки, различни политически убеждения и различна насоченост на техния духовен строй. Това е и мащабно предизвикателство, но и искряща радост.

Никога не е скучно на събранията на ПЕН. Във всеки момент всички членове на нашата организация са осведомени за постиженията на своите колеги – кой коя нова книга е издал, каква литературна награда е спечелил. Радвахме се, когато Георги Господинов получи наградата „Стрега“. Информация за публикациите в различни страни на книги, написани от наши членове, в рамките на секунди стига до всеки един от нас. Знаем кой какво е постигнал. Онова, което ни прави общност, е възможността да се радваме на постиженията на другия.

Наистина, една от основните задачи на ПЕН е да превръщаме литературата в единна обменна валута в цял свят. Да се радваме на постиженията на писателите от петте континента.

От друга страна, еднаква по тежест и стойност задача на ПЕН е да се бори за хора на перото –- поети, писатели, журналисти, които са преследвани заради техните възгледи от различни институции, от правителствата на различни държави. Нашият стремеж е да работим активно в тези две посоки и занапред.

Вече празнувахме 95-та годишнина от създаването на ПЕН – Център България. Той е създаден през 1926 година от професор Иван Шишманов, само 5 години след създаването на ПЕН Интернешънъл в Лондон през 1921 година с председател Джон Голсуърти. Така че има за какво да работим и се гордеем, че към ПЕН Център България се проявява висок интерес. Хора с утвърдени имена, вдъхновени от дейността ни, се обръщат за членство при нас.

Това не може да не ни радва. Радват ни и контактите, които имаме с различни ПЕН центрове от света. Щастливи сме с нашата Антология, посветена на 95-годишнината, която се казва „Гласове на българския ПЕН“, в нея участват 48 от нашите членове. Така че наистина имаме и радост, и сме изправени пред предизвикателства, понякога и разногласия между нас. 

Те полека се превръщат в гориво, позволяващо ни да постигнем единомислие по наистина важните въпроси. Възприели сме принципа – никой не се крие зад логото на ПЕН – когато пишем декларация в подкрепа на някой писател, каквато беше декларацията в подкрепа на Навални, всеки застана открито с името и подписа под текста на декларацията. Ние бяхме първият ПЕН Център от 102 ПЕН центъра в света, който изпрати такава декларация. Впоследствие получихме благодарност от Централата на ПЕН Интернешънъл в Лондон.

Финансирането на ПЕН – Центъра от кого зависи?

Във всяка една от страните, където има ПЕН центрове, финансирането е организирано по различни начини. Сега разговарях с колегите от ПЕН центъра в Хърватия, те споделиха, че получават финансиране от община Загреб, както и от Министерството на културата. Но това не е огромно по мащаби финансиране, то просто е достатъчно добро финансиране в рамките на всеки месец, така че те могат често да организират литературни прояви.

Ние също организираме представяния в България, когато все още не се бе разпространила пандемията. И сега, до октомври 2021 г. имахме 7 представяния. Тук бихме искали да кажем едно голямо и светло „Благодаря!“ на Софийска градска библиотека и специално на нейния директор г-жа Цинзова, която винаги безплатно ни предоставя зали за провеждането на нашите събития.

На наше разположение беше и American Corner, където проведохме честването на 95-ата годишнина от основаването на ПЕН България и направихме представянето на антологията „Гласове от Българския ПЕН“. Получихме 4000 лева финансова подкрепа от Министерството на културата, в лицето на зам.-министър г-жа Амелия Гешева. Тази сума оползотворихме напълно прозрачно – колко струва самото публикуване, редакцията, съставителството – всичко е отчетено до стотинка.

Какво ще пожелаете на читателите ни?

В тези наистина трудни и изпълнени с предизвикателства времена пожелавам на всички хора по света, на всички хора в България и на близките, и на познатите си, и на тези, които не познавам, на първо място да бъдат здрави!

Нека здравето е стабилната основа, върху която да изграждаме своето лично щастие, да намираме в себе си съчувствие към онези, които не са така честити като нас, да можем да си подаваме ръка в трудните мигове. И нека здравето е оная пътека, по която България ще достигне до по-щедро бъдеще, по-спокойни дни и достоен живот.

Заглавна снимка: студио КАРЕ за dir.bg

Снимка в статия: duma.bg