Успелите споделят

След години на усещане за липса на качествена музика в България, спокойно можем да си кажем, че вече такава има. Тя звучи съвременно, западно, алтернативно и стилно. Част от тази вълна са и „Bears and Hunters”, които правят зверски добра музика. „Мечоците“ станаха вторите изпълнители в проекта Urban Tapes acoustic sessions, записвайки видео с новата си песен „Run, run, run””. Запознайте се с Виктор (бас, вокали), Петър (китара) и Антони (барабани). А те достигат до нас, благодарение на партньорството ни със страхотния проект Urban Tapes. Заедно ще ви запознаваме с още много страхотни млади музикални таланти. 

Как започнахте да се занимавате с музика?

Виктор: Чух „Smells like teen spirit” по телевизията, сигурно съм бил на 13. И усетих как се надига нуждата да мога да го изсвиря. Изтичах при баща ми, защото той също се е занимавал с музика, и го накарах да ми я покаже на китара. Всичко след това е история, макар и тъжна.

Пепи: Баба ме записа на уроци по акордеон, когато бях на 6. Доста време след това открих китарата и така планетите се наредиха в права линия по време на пълно слънчево затъмнение. 

Тони: На 16 официално се сдобих с първите си истински барабани, учтиво закупени от майка ми, след доста убедително настояване от моя страна. В 4-ти клас имах съприкосновение с китарата, но бе малко по-неуспешно от това с баскетбола (смее се). 

Кои са основните групи/музиканти, които са изградили музикалния ви вкус и стил?

Виктор: Музиканти като Dave Grohl, Josh Homme и Casey Crescenzo, винаги са имали влияние върху мен и музиката, която правя.

Пепи: Като се започне с Led Zeppelin, Pink Floyd и мине през надграждане с доста от творците на 90`s като Pearl Jam, Nirvana и по-сегашни неща като Foals, The Last Shadow Puppets, Queens of the Stone Age, Beirut, Radiohead.

Тони: Може би трябва да ги деля на етапи от живота ми. В началото (4-5-6 годишен) това бяха Led Zeppelin, Queen, Peter Gabriel, U2, Rod Steward, Pink Floyd, солови неща на Robert Plant. Благодарение на баща ми бях буквално закърмен с тези имена. После дойде пубертетът и нещата загрубяха. Ще се лиша от изброяване на трудни или неприлични за изговаряне имена на нелицеприятни банди. Може би от арт съставите, с които се сблъсках на съзнателни години, все пак бих дръзнал да спомена отново шведите Katatonia. Ако има идеална депресия, то това са те!

Опишете ни какво е да правиш музика в България?

Виктор: Трудно, и същевременно, сладко.

Пепи: Като да имаш малък магазин за хляб разположен точно между Кауфланд и Била.

Тони: Каквото е навсякъде по света, предполагам! Днес е предизвикателство, където и да се намираш. Предизвикателство е да дръзнеш да покажеш себе си и какво ти е в главата. Да имаш самочувствие и убеденост, рутина и опит, че да си смел в морето от конкуренция. Дори мисля, че тук е по-лесно, отколкото на Запад.

Кой е най-добрият концерт, на който сте били?

Виктор: Сещам се за два концерта. Първият е на Rammstein в София, мисля че 2010. Вторият, Editors на Spirit of Bourgas, 2013. Не съм фен на Editors и до днес, но на самия концерт имаше невероятна емоция и няма да го забравя скоро.

Пепи: Примавера 2016, което е фестивал. Текоха сълзи.

Тони: Няколко са. The Wall by Roger Waters (2013), Dream Theater (2003), Steve Vai (2000), Steven Willson (2016) и две много лични за мен, и не дотам известни банди - Evergrey (2006, 2009) и Riverside (2010)

Има ли музикант/изпълнител, с когото бихте искали да работите?

Виктор: Casey Crescenzo или Josh Homme, но най-вероятно те ще работят, а аз ще се уча и ще се правя, че разбирам термините, които използват.

Пепи: Искам да работя с Джеймс Форд, който е продуцирал едни от любимите ми албуми.

Тони: Пф, жестокост е числото от имена, с които бих искал поне една репетиция или съвместен концерт. Бих застанал зад гърба на Steve Hogart (Marillion) поне за едно парче. Същото важи и за Боно (U2). Иначе бих бил част от състава на група като Katatonia до финален пулс на сърцето ми.

Разкажете ни за първите си участия?

Виктор: Първото ми участие с група беше през далечната 2008 година. Свирихме в актовата зала на СОУ „Луи Брайл“. Трябваше да изсвирим 4 песни и си спомням как целият треперех преди да се качим на сцената. Сега също треперя понякога.

Пепи: В едно читалище в Плевен, с акордеончето ми. С китарата пак беше в едно читалище в Плевен.

Тони: Бе странно (може би като всяко първо участие) и бе по повод празник на София. Публиката се състоеше от скачащи деца и гонещи ги баби. Но аз бях герой в моите очи, разбира се!

Защо решихте да вземете участие в Urban Tapes?

Виктор: Защото всяко едно начинание, което разпространява музика и помага на артистите, заслужава внимание. Особено, когато е подхранено с правилен подход и добра идея.

Пепи: Харесва ми концепцията за градска обстановка, а пък и всеки такъв проект стимулира разрастването на музикалната сцена.

Тони: Защото е прекрасно, когато млади хора развиват нещо, въпреки трудностите и перипетиите. Urban Tapes е сериозен повод да се замислим, че тук все пак някой се опитва да затвори кръга артист- публика по интересен начин. Харесаха ни и като хора, което не е на последно място.

Какво ви предстои?

Виктор: В момента работим по няколко песни, 4 от които ще изберем, за дебютното ни ЕР. Ако всичко върви по план, тази есен ще изкараме CD и още интересни работи. 

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.