Интервюта

Мария Петров-Колинс е адвокат по публично право и човешки права в британската правна кантора Duncan Lewis Solicitors. Тя представлява клиенти, сред които попадат едни от най-уязвимите хора в обществото. А това са именно бежанци, кандидат-бежанци и жертви на трафик и домашно насилие  Завършила е в Queen Mary University, в Лондон, където разбира, че нейното призвание е дава глас на безгласните.

След като посещава различни части на света, сред които са Индия и Китай, Петрова-Колинс осъзнава, че всичко, за което е учила, е повече от истина. Тя говори с Успелите, за да сподели своята история.

Как започнахте да се занимавате с право и по-скоро да се фокусирате върху тази група от уязвими хора?

Не бих казала, че беше детска мечта за мен да стана адвокат. По-скоро това е нещо, което само намери мен.  Още от малка бях социално ангажирана и участвах в програми и проекти в България и чужбина, които ме научиха да имам критично мислене, да уважавам различността и човешкото достойнство. Винаги съм била водена от желанието си да търся справедливостта и да защитавам истината. С течение на времето, осъзнах, че хората в развиващите се страни имат различни видове проблеми, които ние не можем да разберем и често намираме за странни, тъй като не сме израстнали в тази култура.

Докато пътувах, видях със собствените си очи всичко това, за което съм учила и осъзнах, че то е вярно и изисква спешни мерки. Приех за собствена мисия да помагам на хората, осмелили се да се опълчат и избягат от несправедливостите в техните родни държави. Тъй като бях решила, че искам да остана във Великобритания, най-нормалният път, който можех да избера от тук нататък беше да помагам на хората, които са дошли тук с идеята да търсят закрила и убежище. Това и предопредели избора ми да стана адвокат по човешки права.

Именно и с това се занимавам в момента - да помагам на хора, които са избягали от държавите си на произход поради опасност за живота си и се опитват да построят по-добър такъв във Великобритания.

Какви са били трудностите, пред които сте се изправяли като защитник на човешките права?

Трудностите са много и те най-вече произлизат от политиките на Министерството на вътрешните работи във Великобритания. Повечето дела са срещу Министъра на вътрешните работи, тъй като именно това министерство си е задало за цел през последните години да направи живота на имигрантите и най-вече кандидат бежанците във Великобритания ужасяващ, нехуманен, та дори невъзможен.

Повечето хора имат нереалистична представа относно какво се случва с един кандидат-бежанец, когато пристигне в европейска държава. Животът му става наистина труден. Във Великобритания например, когато кандидат-бежанец бъде идентифициран от полицията и след това от Министерството на вътрешните работи, той бива задържан в бежански лагер, който по всичко наподобява истински затвор.

Ако успее да излезе на свобода по време на цялата процедура по кандидатстване за бежански статут, той дълго време след това няма право да работи. В повечето случаи, кандидат-бежанците нямат право да кандидатстват за шофьорски книжки, да отварят банкови сметки или да живеят под наем. Тъй като повечето от тях не познават никого във Великобритания, техният единствен шанс за оцеляване е да се оставят в ръцете на държавата, която им предлага условия за живот, които често не покриват и минималните стандарти. През цялото това време, от тези хора се очаква да сложат живота си на пауза и да спрат да се развиват, което в повечето случаи оставя дълбока следа на психическото им състояние.

Това са само част от трудностите,  които аз и моят екип се опитваме да преборваме всекидневно чрез различните видове стратегически дела, които завеждаме срещу Министерството на вътрешните работи и други държавни институции. Наша мисия е да осигурим достъп до правосъдие за нашите клиенти в ситуации, в които такъв е труднодостъпен, и да се уверим, че техните човешки права и достойнство биват защитени пред институциите.

Как решавате проблемите, които току-що ми обяснихте?

Ако се занимаваме с имиграционни казуси, тоест да представляваме кандидат-бежанци пред Министерството на вътрешните работи във връзка с бежанския им статут, тогава им помагаме с това те да получат бежански статут и да останат в Англия. Но това, за което говорех и което е може би по-интересната част от работата ми, са случаите,  произлизащи от публичното право. Чрез тях завеждаме дела срещу Министерството на вътрешните работи с цел да променим конкретни политики, заради които правата на нашите клиенти биват потъпквани.

Проблемите, които изброих по-горе, афектират не само моите клиенти, но и всички в тяхната ситуация . Може би най-големият успех, който постигаме чрез делата от публичен характер, е да убедим съда чрез продецурата на съдебен преглед да постанови, че дадена политика на дадена държавна институция е незаконна, неразумна и/или ирационална. Когато съдът постанови това, държавната институция се задължава да промени тази политика и начина, по който ще се отнася към този вид казуси в бъдеще. От това печелят не само нашите клиенти, но и всички засегнати от тази политика.

Кое е нещото, с което се гордеете най-много?

„Нещото, което ме кара да се гордея може би най-силно, са всички пъти,  в които съм съм виждала благодарността в очите на клиент, на когото съм помогнала чрез моята работа. Чувставам се горда и удовлетворена, когато получа благодарствени картички от мои клиенти след приключването на техен случай. От професионална гледна точка, разбира се, повод за гордост е когато спечелим дело или успеем да променим дадена политика. От персонална гледна точка, това, което най-много ми въздейства обаче, са пътите, в които виждам, че постиженията ми в съда се отразяват реално на съдбата на моя клиент.

Осъзнавам как този човек, който е пристигнал във Великобритания буквално само с дрехите на гърба си, е заделил последните си стотинки, за да покаже благодарността си към мен. Такъв тип жестове винаги ме разчустват и ме мотивират да продължавам да работя в тази сфера. Карат ме да се чувствам сякаш съм променила човешка съдба и съм направила света малко по-добро място за живеене. Може и да е само за този конкретен човек, но това ми е напълно достатъчно.

Какво Ви мотивира да ставате всеки ден и да отивате в съда?

Огромното ми желание да помогна на колкото се може повече от пренебрегнатите от закона. Често се шегувам, че приемам клиентите си за свои деца. Това може да са хора на 60 годишна възраст и въпреки това, ги третирам така, защото знам, че те ме приемат не само като техен адовкат, но и като най-добър приятел, единствения човек, на когото могат да разчитат в Англия. В повечето случаи те нямат никого другиго тук. За мен е изключително важно да не предавам техните очаквания и надежди. Знам, че тези хора ми вярват безусловно.

Затова и оставам на тяхно разположение по всяко време, дори и когато съм в отпуск. Може и да съм на другия край на света, но съм винаги с работните си лаптоп и телефон. Винаги проверявам дали някой ми е пратил SMS, дали ми се е обадил, или ми е пратил имейл, защото за мен връзката с клиента е изключително важна и съм подготвена за спешни ситуации по всяко време. Изпитвам професионална и лична отговорност към своите клиенти и винаги поставям техните интереси и нужди на първо място. Може би това е нещото, което ме кара да се събуждам и винаги с ентусиазъм да започвам работния ден, за да продължавам да се боря за мисията, която съм си наложила сама.