История

Според Директора на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров средновековният замък на крепостта Русокастро е най-големият и най-сложният из българските земи. НИМ ще отпусне средствата, необходими за пълното разкриване на разкопките при с. Русокастро, Община Камено – на 20 км от гр. Бургас.

Под ръководството на Директора на Регионалния исторически музей в гр. Бургас Милен Николов специалистите разкриват недвижима археологическа културна ценност от национално значение. Археологическите проучвания са започнали още през 2006 г. и до момента са разкрити калдъръм, части от крепостната стена, цитаделата/средновековен замък, западната порта и създадения през V-VІ в. храм „Св. Георги Победоносец” на горната тераса на хълма. Общата площ на крепостта е около 300 дка, а феодалният замък се простира върху терен от 2,5 дка.

Изградената през V в. и разрушена по време на османските походи през 1443 г. крепост Русокастро е спомената за пръв път като многолюдно селище от арабския географ Ел Идриси и според хрониките е упражнявала контрол върху стратегическите пътища в Североизточна Тракия – между север и юг, от всички източни проходи на Стара планина и Северното Черноморие към протока Босфор и Константинопол. Византийските летописи са запазили сведенията за мащабната битка при Русокастро от 18 юли 1332 г., когато цар Иван Александър разгромява византийската армия на император Андроник.

До разположената на висок хълм на 3 км на север от с. Русокастро крепост се стига по обиколен черен път или по изсечена в скалите пряка пътека от юг, а до тракийското светилище „Русина дупка“ – създадено в малка карстова пещера на северната страна на хълма – по оформена в скалата стълба и обезопасена пътека през крепостта. Работи се по облагородяване на инфраструктурата с изграждане на път до върха на крепостта и паркинг за автобуси с финансова помощ от Националния исторически музей.