Образование и наука

Превод от: www.pcgamer.com/

„Аз съм лош съсед. Живея в Гримуд и често взимам храна и оръжия от обществения склад, без да питам. С часове проучвам околностите, но скришом, не искам да участвам в групата, която защитава града. Аз съм човек, който би си взел от общата храна, въпреки че не е платил за нея.

Но нещо започва да се променя. Усещам как вледененото ми сърце започва да се топи. Изведнъж имам нуждата и желанието да подам ръка, да общувам с другите и да им помагам. Тези нови усещания ще ме вкарат в беда, сигурен съм.“

Гримуд, вече в безплатна отворена бета версия, е предизвикателна социална ролева игра, създадена от студиото за компютърни игри Big Moustache Games, базирано в София. Темата е „оцеляване“ – играчите, разделени на групи на случаен принцип, населяват малък град, а околностите на града се развиват постепенно. Всяка вечер в полунощ чудовища нападат града, и с течение на времето взимат все повече жертви. Това дава на всички участници един ден да разучат картата на града и заобикалящите го обекти, да съберат нужните материали, от които да направят оръжия, и да подсилят защитата на града, за да оцелеят още един ден.

Има различни предизвикателства, като например факта, че всеки участник е в ролята на случаен герой в група със случайно избрани непознати, или факта, че участниците трябва да са сити, да пият достатъчно вода, да са здрави – цялата идея на играта е да се грижиш за себе си и да имаш винаги достатъчно енергия.

"Влизайки в играта, си създавам аватар, и му давам името Аватар. Защото е оригинално. Тъй като играта е базирана на идеята да оцеляваш като част от общество, веднага осъществявам контакт с други участници.

След като съм преминал изискванията за ролеви играч, продължавам напред, игнорирайки всичко и всички. Картата се стели около града и навсякъде има заклинания. Заклинанието е нещо съвсем незримо в началото, докато не започнеш да го разучаваш. Ако аватар-а ти има добро зрение и развито шесто чувство, може да го проучи, преди да навлезе в такава зона, и да разбере дали има чудовища, скрити наоколо. Но Аватар има лошо зрение, така че ми се налага да вляза в зона със заклинания и да я проуча.

Тези зони могат да съдържат езерца за риболов или източници на питейна вода, гори, в които има гъби или може да се събере дървесина, горски хижи и лагери, ловни площи, понякога даже трупове, кутии с полезни материали. Понякога там можеш да срещнеш и чудовища, с които да влезеш в битка.

Аз лично предпочитам да разучавам околностите, и да се връщам до града само ако ми трябва храна – която взимам от запасите на града, или оръжия – които изработвам с материали, взети от същия този склад със запаси.

Всяко действие, което предприемеш, отнема от енергията ти. Да събереш дървесина, да потърсиш нещо, да влезеш в битка, да построиш временен лагер, да се разхождаш наоколо, ти коства точки енергия. За да събереш нови сили, трябва да ядеш, пиеш или да спреш за почивка.

Полунощ наближава, а аз едва сега осъзнавам, че съм далече от защитения град, чиято защита всички други се опитват да подсилят, за да оцелеят през нощта. А докато те работеха за общото благо, аз брах гъби и пиех вода от езерца. Ако не си зад укрепленията на града, когато настъпи полунощ, автоматично умираш, така че се отправям назад. Нося толкова много неща, които съм събрал през деня, че само движейки се между омагьосаните зони губя енергийни точки. А не мога да ям, защото има праг, над който всичко, което погълнеш, те кара да искаш да повърнеш.

Вече съм близо до града, но съм прекалено уморен да се приближа. Правя усилие да се стегна и да си построя лагер, където да си почина, но дори и за това нямам сили. Правя почивка там, където съм спрял, но за да получиш една точка енергия, трябва да почиваш една минута, а на мен са ми нужни поне 30 - 40, за да стигна до града. Имам нов план – да моля за помощ.

Да, пренебрегнах нуждите на съгражданите си. Да, чаках до 23:56, за да ги помоля да пратят спасителна мисия. Да, аз съм лош, лош Аватар.
Работата е там, че другите играчи са страшно свестни. Казвам им, че нямам енергия и че съм на няколко зони от града, и един от другите играчи, с риск за живота си, тича до местоположението ми с голям пакет домашно сготвена храна.

Аз, разбира се, пропуснах да им кажа, че вече съм ям прекалено много – и то от храната, открадната от запасите на другите участници. Така че храната не ми помага, трябва ми отвара за възвръщане на енергията.

Вече е 23:58 и хората в града обмислят кого да изпратят да донесе отварата в гората, за да ме спасят. В този момент най-после съвестта ми взима надмощие в главата ми, и аз им казвам да не рискуват заради мен, защото няма време.

Беше изключително мило от тяхна страна да се опитат да спасят егоист като мен, и този жест ме накара да искам да съм по-активен и отзивчив член на обществото. За съжаление, Гримуд е създадена така, че когато Аватар умре секунди след атаката над града, изчезва не само от играта, но и от сървъра. И след рестартирането на играта се озовава в друга версия на света на играта, без надежда да срещне същите участници, които така безкористно се опитаха да му помогнат."

Гримуд е игра, даваща ни достъп до друг свят, в който обаче властват същите морални и етични принципи – ако си егоист, умираш сам в гората, натъпкан до пръсване с храната, която си откраднал от съгражданите си. Критиците на подобни компютърни игри казват, че хората, които ги играят, губят представа за реалността, че това няма нищо общо с действителния свят и че не носят нищо ново и положително. Но тук не е така. Опитайте и се убедете сами!