Изкуство

Запознайте се с Биляна. Може би вече сте чували красивия ѝ глас в изпълнение на някое авторско парче из софийските барове. През последния месец концертите ѝ на сцена са невъзможни заради извънредното положение, но между Биляна, музиката и публиката ѝ граници няма. Още на четвъртия ден след началото на изолацията тя направи първия си лайвстрийм, а месец по-късно онлайн гиговете ѝ са вече пет (два от тях с талантливата кахонистка Лорета Матеина).

Дали „изпреварва“ някои от най-популярните родни изпълнители с онлайн концертите си, за Биляна едва ли е толкова важно. Всъщност за нея кризата носи със себе си креативен заряд и различни възможности за връзка с творчеството и ценителите му. За нас пък това е възможност тепърва да ви вдъхновим с още независими артисти на свободна практика, които заслужават подкрепа.

Защото музиката ни сближава, където и да сме!

Разкажи ни накратко за себе си. Кога и как започна да се занимаваш с музика?

Това съм аз, Биляна! Занимавам се с музика и театър, преподавам български като чужд език в училище „Едно“. Имам също три котки.

Винаги ми е трудно да отговоря на този въпрос – кога и как съм започнала с музиката. То стана на етапи. Обичам да пея от дете. Започнах да свиря, докато учех в НАТФИЗ през 2014-а година, без да си давам много зор. През 2015-а за първи път написах песен, беше някак си без да искам. През 2018-а си казах, че макар и да не приемам сериозно себе си в музиката, време е да приема сериозно музиката в живота си.

Къде най-често можем да те открием да свириш?

В момента – мисля, че е ясно – вкъщи! Имам YouTube канал, Facebook и Instagram страници, навсякъде съм откриваема като It’s me, Billyana. Под същото име ме има и в Patreon, където всяка нова песен и всеки нов запис се появяват няколко седмици преди да са излезли в публичното пространство.

А един ден, когато карантината свърши, ако всичко е наред, ще ме откриете на Хан Крум 30, в SOHO. Любимото ми място в София.

Какво включва репертоарът ти? Имаш ли любими парчета, които не пропускаш да изпълниш? Какво изразяваш чрез авторската си музика?

Зависи от периода. Напоследък свиря почти само авторски неща. С най-голямо удоволствие – тези на български. Още по-конкретно, през последните дни – „Долната земя“. Това е песен за моментите, когато битките, които водим, се изместват вътре в нас, и на всичкото отгоре понякога е по-добре да ги загубим.

При мен обикновено песен се ражда тогава, когато искам нещо да кажа, а друго нещо ме спира. Много често другото, дето ме спира, съм аз самата. Може да се каже, че чрез писането на песни, изобщо чрез творчеството заобикалям (в добрите моменти преодолявам) собствените си рестрикции.

Как се отразяват извънредното положение и ограниченията на музиката ти?

Интересно се отразяват. Мен кризите често по извратен начин ме зареждат с енергия да правя неща. Може би точно защото виждам творчеството като преодоляване на граници.

Много си мисля напоследък за този цитат от Шекспир „…аз мога да живея в орехова черупка и пак да се чувствам господар на безкрайни простори“.

Разбира се, имам моменти на отчаяние и страх, но не мисля, че е нормално да нямаме.

Какво е различното в онлайн гиговете, имат ли своя положителна страна?

Имам усещането, че онлайн гиговете по странен начин сближават хората. Преди няколко седмици това да се съберем заедно на някой концерт, беше приятно и рутинно занимание.

Сега всеки път, като свиря или слушам нечий лайвстрийм, е празник. Чувството е, сякаш всички сме се протегнали един към друг през разстоянията и сме щастливи да се достигнем. Може да е трудно, но можем да сме заедно в трудното.

Свириш ли и с други музиканти?

Най-често свиря с Jessiah – Джеси Виденова, с която правим кавъри на укулеле и китара/укулеле и пиано, както и с Mot à Mot (Лорета Матеина на кахон и още вокали от Кристина Митева), с които пък свирим предимно авторските ми неща. Скоро в Youtube ще излезе първи опит за студиен запис на песента “Run”, аранжирана от Данаил Стоилов и изсвирена пак от него (укулеле и китара) и от Алекс Алексиев (китара).

Все прекрасни музиканти, и на всичкото отгоре - хора, които обичам! И е хубаво да се работи с тях.

Занимаваш ли се и с друг тип изкуство?

Занимавам се с театър. Бях спряла за няколко години, но сега наново прохождам в това изкуство. Много труден и интересен процес. Преди пишех много, ала и това бях спряла да правя. Последната година започнах пак и от време на време публикувам разни неща на страницата си. Мисля, че писането го правя с най-егоистични цели, защото години наред не съм изпитвала никакво желание да споделям онова, което пиша. Не съм сигурна и че е нужно някому. А може би се страхувам. Сега се опитвам да разбера.

За какво мечтаеш?

Мечтая все по-малко да ме е страх. Мечтая все по-малко да ни е страх всички. Може би е иронично предвид това как се развива светът ни, а може би не е.

Може би пътят отвъд страха минава право през него.

Какво послание би отправила към всички, които обичат да те слушат?

Правете нещата, които обичате! Не се чудете дали ги можете, просто ги правете! И си стойте вкъщи. Моля ви!

Да се пазим един от друг, може да е страх, но да се пазим един другиго, е любов.