Успелите споделят

Доц. д-р Арсения Иванова е една положителна и страстна личност, която успява да завладее и вдъхнови всеки студент, докоснал се до нейния уникален стил на преподаване. По професия е актриса, завършила НАТФИЗ „Кр. Сарафов” през 1995 г. Изявявала се е на сцената на Драматичен театър „К. Величков” – Пазарджик и Младежки театър „Н. Бинев” - София. В последните 18 години се занимава и с преподаване на бъдещи актьори в дисциплината Сценична реч в Театрален колеж „Любен Гройс” . Споделя, че това е едно от най-хубавите неща, които животът й поднася, благодарение на нейния професор и ментор – проф. Елена Баева. 

От 12 години е част от екипа на СУ „Св. Климент Охридски” във Факултета по Журналистика и Масови комуникации, преподавайки на бъдещи журналисти и ПР специалисти „Култура на речта” и „Техники на вербалната комуникация”, като от пет години е и в екипа на Философския факултет на СУ с програмата „Говор и поведение пред камера и микрофон”. Също така тя провежда и лекции в Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг – София по „Презентационни умения”, което акцентира върху поведението на презентиращия по време на презентация.

За живота, вдъхновението и умението да бъдеш себе си, ще си поговорим с доц. Арсения Иванова:

Опишете се на нашите читатели с 15 думи.

Обичам движението. Наблюдавам живота и търся невидимото. Следвам стъпките на благородните помисли. Чувствата ме заливат. Любовта е всичко.

Кога осъзнахте, че искате да се занимавате с актьорско майсторство?

Винаги съм знаела, че няма да правя нищо друго.

Какво Ви даде актьорската професия?

Начин на мислене и действане...

Знанието как да опозная себе си и света около мен...

Съкровеното усещане, че човешката душа е необятност, която имам привилегията да докосна...

Направи ме по-добър човек...

Какво Ви вдъхновява?

Не съм се замисляла... имам богато въображение... може да ме вдъхнови дори едно падащо листо или преминаващ самолет над мен... погледът на любим човек... погледът на непознат човек... прочетена или чута история... всъщност, мисля, че във всичко намирам вдъхновение (с изключение на глупостта).

Как се насочихте към преподаването?

Нямах и най-малка представа, че някога ще преподавам. Това се случи благодарение на моя професор Елена Баева. Аз съм завършила Актьорско майсторство в НАТФИЗ в неин клас. Когато няколко години по-късно тя ме покани да преподавам в Театрален колеж „Любен Гройс“ по дисциплината „Сценична реч“ дори не повярвах, че бих могла да се справя. Но държа да споделя, че начинът, по който проф. Баева може да те мотивира и да ти даде крила е несравним. Няма да е достатъчно да кажа, че цял живот ще съм й благодарна. Тя е причината да разбера какво се крие в мен като потенциал за преподавател, да поискам да работя точно това и да обичам още една професия, освен актьорството.

Да си добър актьор или презентатор е въпрос на талант или по-скоро на много труд и отдаденост?

О, това са две абсолютно различни професии. Актьорството е изкуството да изиграеш живота на някой друг. Презентирането е с елегантно актьорско умение да представиш идеите си, но разчитайки на себе си и на собствените си интелектуални възможности. В тази ситуация силната, мотивирана, компетентна личност е гаранция за успешна презентация.

И актьорството, и презентирането са умения постигнати с много работа и усвояване на специфични знания. Разбира се, че е необходим талант, това се отнася за всяка една професия, но той е само началото. Следващата крачка е отдаването и посвещаването. За да станеш майстор в една област, са ти необходими 10 000 часа практика или казано по друг начин - 10 години.

Вие сте и актриса, и преподавател. Някога отминава ли „сценичната треска“?

Зависи как тълкуваме понятието. Ако е „страх“, може би ще е дълъг процес на преодоляване. Ако е „вълнение“, ще е тръпка към предстоящото и ще е стимул. Тогава ще е полезна „треска“. При всеки човек е различно, но мисля, че ако в мен „сценичната треска“ отмине, ще загубя сладостта от предизвикателството.

Повечето хора изпитват страх и ужас от това да говорят пред аудитория. Какво ще ги посъветвате?

Дали ще успея с няколо думи? Не съм сигурна. Поради тази причина има хора като мен, които обучаваме. Необходим е по-дълъг период от време, в който се провежда целенасочен тренинг, с определени упражнения, задачи и разиграване на различни ситуации. Едно от най-важните неща обаче е отделната личност да има смелостта да се изправи срещу страха си и да ИСКА да го преодолее, да повярва, че МОЖЕ. Тогава всичко е възможно. От личния си опит мога да кажа, че няма непреодолими страхове от говорене, ако има категорична МОТИВАЦИЯ. Човешката психика е невероятна. Тя е най-силният ни съюзник, стига да му се доверим.

Какво е да си презентиращ?

Радостта да водиш словесното действие. Удоволствието да „разказваш“ презентацията си. Да умееш да вдъхновяваш хората, които те слушат и гледат. Да си уверен, чаровен и компетентен. Да водиш презентацията си по твой неповторим начин. Да достигнеш до ниво, в което да наложиш своя марка в представянето и всяка твоя презентация да е запомняща се. Да се чувстваш свободен, а не задължен. Да обичаш презентирането. (Това е моята мотивация и стремеж по време на обученията по презентиране. Това е моделът и вследствие на него - методът на работа, който следвам.)

Кои са най-често срещаните грешки на неопитните презентатори или оратори?

Категорично мога да кажа, че и за презентатора, и за оратора един от най-крехките и уязвими моменти от словесното действие е НАЧАЛОТО. Поради тази причина дори най-добрите световни оратори или презентатори репетират началото на словото си повече от 10 пъти.

Какви са условията, за да бъде един човек успешен?

Това ми звучи като философски въпрос. Кой ще има дързостта да определи накакви граници на успеха или какво прави човека успешен? Според мен, всеки би подходил към отговора спрямо собствената си ценностна и морална система, спрямо моделите си на поведение, изградени от личната му житейска ситуация. Една част от моите представи за успеха са – духовното търсене и изграждане; достойното присъствие и приемане на и в света; уважението като морална категория; радостта от човешкия живот; самоуважението и достойнството, които са ни дадени по право като човешки същества, но които е необходимо да достигнем и да отстояваме през целия си съзнателен живот.

България за мен е…

Моето място.

Младите хора на България са…

Уникалната възможност за продължението на историята.

Какво е посланието ви за младите българи, които тепърва започват да изграждат своето бъдеще?

Да са убедени, че са част от непрекъснатата промяна и че без тях тази промяна няма да е възможна.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.