Движението "Ученици за промяна": Какво означава образование, което ни носи смисъл?
Кампанията настоява за свободно, модерно и демократично образование, но в крайна сметка това са доста абстрактни определения. Можеш ли да конкретизираш системните промени, които искаш да видиш в образователната система и начина на преподаване?
Промяната трябва да бъде законова. В закона има вписани три раздела на материала – А, Б и С. Раздел А представлява абсолютно задължителният материал, през който всички ученици минават, раздел Б представляват профилите, а раздел С е в рамките на правомощията на един директор да основава клубове и други структури, свързани с дейността на самото училище.
Споделям идеята на редица експерти и иноватори в образователната система за необходимостта общият раздел А със задължителния материал да намалее като обем, а за сметка на това раздел Б да се увеличи и профилите да добият повече тежест, за да имат учениците повече свобода на избор сред предмети, към които изпитват по-голям афинитет.
Едно момче, което се интересува от математика повече, отколкото от литература, трябва да има възможността да приоритизира математиката, защото в противен случай няма да отприщи пълния си потенциал в избраната област. Така че ни е нужна повече свобода в образованието именно в този смисъл.
Друго конкретно наше искане е Комисията по иновации в рамките на МОН да стане по-прозрачна в дейността си. Тази комисия одобряват идеи за иновации в училища, които предлагат такива, и впоследствие проучва как се справят училищата, които са ги въвели. Резултатите от тези проучвания обаче са неоткриваеми. Учители, ученици и родители трябва да знаят какво се случва в рамките на тази система и може би дори да имат възможността да дават гласа си за това, кои промени искат да приоритизират, кои иновации смятат за по-добри и необходими от други.
Тази прозрачност в образователната система като цяло е от изключително голямо значение.
Това обаче е доста амбициозно – да се променя законът. Със сигурност ви предстои доста работа с институции, което може да бъде много тягостен процес.
Да, затова засега се отделям от шествията, тъй като тези промени не стават с излизане на улицата, а с преговори, комуникация, добронамерено общуване. Аз съм изцяло отворен към това, да чуя всяко мнение, без да обвинявам никого.
Знам, че всички сме в рамките на тази система, която има недостатъци, и всички искаме тя да се промени.
В глобален план виждаме младежки активисти в различни сфери като Грета Тунберг в екологията и Малала Юсуфзай в образованието и правата на момичетата. Техните истории са доста вдъхновяващи, каквато е и твоята в рамките на кампанията „Ученици за промяна“. Но в крайна сметка доколко младежкият активизъм може наистина да постигне целите, които си е заложил? Виждаш ли възможност движението реално да доведе до истинска промяна, вместо да остави само вдъхновението след себе си?
Надявам се, че няма да останем само с вдъхновението. Ние не сме тук, за да вдъхновяваме и да създаваме интересни послания.
Ние сме тук, за да действаме и да направим промяна.
Дали стремежите ни са химера? Не мисля. Аз съм започнал това начинание с една дълбока вяра, че ние се нуждаем от действия за промяна, и ако възрастните не ги правят, ние ще ги правим. Ако някой 70-годишен академик не се е сетил как да подобри системата, тогава ние ще го направим.
Младите хора са най-инициативните, най-идейните, най-необременените. Дори понякога си мисля, че трябва да разчитаме на тях за някои иновативни идеи, които идват отвън, а не са продукт на контекста, от който всички сме част.
Ти си млад и имаш специфична мотивация, която нерядко отслабва с времето. На какви качества разчиташ да ти помогнат да продължиш по пътя към промяната?
Това изцяло зависи от човека. Тук можем да говорим много драматично за начина, по който човешкият дух успява да пребори външните обстоятелства, за волята, действието и т.н. Но истината е, че просто човек не трябва да се отказва.
Аз съм готов да дам всичко от себе си и занапред за тази кауза, защото вярвам в нея с всичко, което имам. И нямам намерение да спирам.
В момента си студент по „Социология“. Планираш ли да продължиш да работиш за модернизацията на българското образование? Какви са плановете ти за бъдещето?
Това е начинание, което се дели на много отделни по-малки цели. Аз нямам представа какво ще ми се случи след пет или десет години. През цялото време се развивам. Може би на по-късен етап ще осъзная някои неща, които сега ми убягват, но засега единственият ми план е да продължа да се пускам по тази вълна, която съм подкарал в момента, понеже виждам, че тя води някъде.
Това абсолютно убеждение във възможния успех на тази кампания не произтича от въображението ми. Аз виждам, че промяната може да проработи и определено резонира с хората - не само с младите, но и с възрастните. Много от тях мислят тези неща, които аз смея да заявя.
Именно това ме задвижва - възможността да стъпя на раменете на едно общество, което е повярвало в тази промяна.
Освен това планирам да продължа образованието си, тъй като много ценя знанията и науката и смятам, че ще ми бъдат полезни и по-нататък в живота.
Как би обяснил целта на „Ученици за промяна“ на някое малко дете?
В един от разговорите ми с учители и представители на независими образователни центрове ме предизвикаха да си представя, че съм на седем години и тъкмо започвам първата си година в училище. Тогава ме попитаха: "Имаш ли представа каква е причината да влезеш в училище, или по-скоро се чувстваш принуден да го направиш?"
Истината е, че сега децата влизат в училище и не им се обяснява защо това им е нужно. Не им се обяснява, че по този начин ще градят себе си като личности, ще се забавляват, ще развиват мисленето си. През целия цикъл от 12 години младият човек седи на чина и слуша, до голяма степен лишен от възможността да участва със собствената си воля и идеи в този процес.
Така че ако говоря по темата с някое дете на седем години, бих започнал с това, да му задам въпроси.
Ние все пак сме насочени към това, да получаваме мнението на учениците, да ги третираме като мислещи човешки същества, а не като обекти, на които трябва да се вменява нещо. Така че първата ми цел е да задам няколко въпроса, да разбера как се чувства детето, какво го интересува в заобикалящия го свят, коя книга иска да прочете, коя формула по математика иска да разбере по-добре.
Идеята на „Ученици за промяна“ е, че винаги започваме от индивида, от отделния човек, който гради своето познание за света, без някой да го принуждава.
Има ли как хората да помогнат, ако са съпричастни към каузата?
Могат да харесат нашата страница. Организациите могат да ни пишат и да се свържат с нас, ако имат желание за партньорство. Всеки родител, учител и заинтересован от темата човек може също да ни пише. Приветстваме всякакви мнения, така че просто контактувайте с нас. Ние продължаваме да обновяваме страницата и групата ни „Ученици за промяна“ и занапред.
Какво послание ти се иска да отправиш към нашите читатели?
Ако искаме да отхвърлим това бреме, тази екзистенциална криза, която българският човек познава от десетилетия насам, е време да започнем да мислим за ценностите, които възпитаваме у най-младите. Как ги отглеждаме, какви правомощия им даваме, дали им позволяваме да са независими, отговорни и т.н., или обратното - потискаме ги.
Нека да действаме и най-после да започнем да мислим за реални решения на всички проблеми, които имаме пред себе си. И нека се замислим най-вече за бъдещето на образователната система, защото тя стои в основата на всичко.
Анонимен
2022-01-13 00:00:16 ReplyКато ученичка бих искала да кажа,че графика на всеки един ученик е прекалено натоварван. Ние сме деца, и като всяко друго дете ние искаме да излизаме навън с приятели, да говорим и да играем, но заради натовареният ни график това е прекалено трудно. Много е трудно да уча по 5/6 предмета ВСЕКИ ДЕН. Дори и "почивните дни" не са почивни, защото и тогава учим. Доста от децата са подложени на стрес. Ревем над учебниците защото не можем да научим толкова много материал за един ден. И над 60% от материалът, който се взима в училище е ненужен. Е тогава защо го учим?
Според мен ще бъде много по-добре, ако на ден имаме по 3/4 часове. Да, може би звучи прекалено малко, но когато се сетим,че има деца, които родителите им КРЕЩЯТ И БИЯТ, заради това,че са имали по-ниска оценка, и то защото не са могли да си научат заради това,че са трябвали да учат по още предмети и са изморени, звучи много добре да имаме 3/4 предмета, а?
От малки носим тежки раници,и то за да научим нещо, което дори няма да ни помогне в живота.
Защо не започнем да учим за расизма и дискриминацията? За как да се справим с притеснението и стресът? За как да преодолеем смъртта на близък човек?
И за други ПО-ВАЖНИ ТЕМИ от (примерно)
"Тъждествени изрази"
Анонимен
2022-01-13 00:05:06Промяната започва от нас, и тя трябва да е по-рано, от колкото по-късно!