Интервюта

На какво ви научи работата по "Триказка"?

Христо: На много неща, имайки предвид, че това е първият предприемачески проект, с който се занимавам. По принцип съм човек, който иска да има контрол над всички неща и да следи начина, по който те се случват. Един от първите уроци за мен в началото беше фактът, че всъщност не мога да се справя сам.

Трябваше да превъзмогна тази гордост у себе си, за да мога да оставя определени отговорности на други хора и да им дам възможност те да усъвършенстват това, което аз съм направил. В един момент разбрах, че това е много по-печеливш процес - да се доверяваш на хората, с които работиш, и да не се тревожиш дали нещата ще се случат по твоя начин.

Защото в повечето случай човек просто не е способен да има този поглед над всичко, да вижда цялата картинка и да бъде диригент на оркестъра, за да контролира дори най-незабележимата нота.

Друго важно нещо, което осъзнах, когато стартирахме проекта, е значимостта на обратната връзка. Разбрах, че не можем да предполагаме какво искат да видят хората и е хубаво да започнем комуникацията си с тях дори на по-ранен етап. Защото виждам колко по-голяма сила има развитието на един проект, когато повече хора от самото начало са имали възможността да имат досег до него. До един момент ние държахме нещата вътре в екипа, защото се притеснявахме, че някой ще ги критикува. Но виждам, че това е много полезно. 

Затова бих насърчил хората, които тепърва започват да развиват проект, да бъдат по-отворени в това, което правят. Хората се влюбват в нещата, за които дават времето си.

Ако някой човек ти даде от своето време – наистина направи така, че това време да си е струвало.

Иначе си взел два часа от нечий живот, което е много страшно. Затова, когато хората отделят от времето си за това, което им предлагаш, се постарай да постигнеш максимума.

Илиана: За мен може би най-голямото предизвикателство в реализацията на “Триказка” беше да поставя абстрактните си идеи в конкретни образи. Не просто конкретни за мен, а конкретни от гледна точка на хората, които ще дадат тези два часа от живота си, за да изиграят играта.

В това видях колко ценно е умението да предадеш в света на физическите неща онези мисли, представи и въображения, които са само в главата ти. Как тези неща да бъдат вградени в образи, същества, стихии или предмети, които така да говорят на хората, че да изградят един свят, в който, когато влезе човек, да разбере какво сме имали предвид.

Може би точно това е най-ценното и предизвикателното – да се научим заедно като екип с различните ни средства да създадем един цялостен свят, в който, когато някой влезе, да усети определени чувства, които да се окажат близки и ценни за самия него.

В това аз се научих да променям първоначалната си идея, да не държа толкова на собствената си представа за нещата, а да видя как тя трябва да се впише в общото. Понякога е много по-ценно да пожертваш това, което ти си представяш, за да може друг да даде каквото може от себе си и цялата идея да достигне в целта.

Как ще продължи вашата “Триказка” занапред, мислите ли вече за следващи игри под шапката на “Бордерия”?

Христо: Да, имаме изградени основни механики за две игри, които бихме могли да реализираме в бъдеще. В момента не движим работата по тях, защото искаме да финализираме настоящия продукт и да сме сигурни, че сме направили максимума за него. Дължим го и на хората, които са подкрепили проекта. 

Когато проектът приключи, имаме идеята да издадем играта и на български език у нас. За съжаление, още нямаме капацитета да го направим, тъй като “Триказка” е скъпа и многокомпонентна – имаме над 350 карти, миниатюри, големи картонени полета и т.н. Играта винаги е била насочена предимно към хората, за които това е хоби, но темите, които представяме, са особено близки до българина.

Относно другите евентуално предстоящи игри, надяваме се да имаме финансова стабилност в издателството, за да можем да включим още хора в екипа си. Искаме да разширим дейностите си не само в България, но и в чужбина. Но все пак акцентът ни в момента е да направим качествена “Триказка”. Останалото ще се получи, ако е писано.

Какво бихте посъветвали други млади хора, които имат желание да започнат проект с подобни измерения, но не се решават да направят първата крачка?

Илиана: Ако имаш идея за проект, който искаш да реализираш, най-важното е да знаеш какво имаш да дадеш на хората, какво искаш да им кажеш. И в този процес, който наистина не е прост, да си готов да излизаш от собствените си представи, планове и комфорт, така че идеята на това, което си тръгнал да правиш, да е по-важна за теб от моментните трудности.

Да имаш какво да кажеш, да имаш с кого да го кажеш и да знаеш, че казването му е много по-важно от това, колко ти е трудно в момента.

Христо: Най-добрият подход е, когато имаш идея, но си склонен да я оставиш. Защото това, което е по-важно, е с кого я реализираш. Ти можеш да имаш нещо гениално, но много рядко можеш да го реализираш сам. Затова имаш нужда от подкрепата на другите. 

Така, с много труд, усилия и подкрепа, ще успееш да постигнеш целта си. Важно е обаче да разберем и че нещата невинаги са под наш контрол - могат да се получат, могат и да не се, това не трябва да ни обезсърчава.

Човек трябва да бъде свободен в осъзнаването, че неуспехът не е провал, когато си дал времето си, имал си идея и си я завършил заедно с хората, които са важни за теб.

И дори да не си постигнал успех все пак си получил опит, който ще можеш да внесеш в следващото си начинание.

Ако си пропуснал първата част от интервюто ни с Христо и Илиана, можеш да я откриеш ТУК.