Интервюта

„Зад превиващата се от морския вятър тръстика се разгръща скритият рай на птиците. Атанасовското езеро представлява една неочаквана гледка, наместила се удобно в градския пейзаж на Бургас. Оттук преминава древният път на прелетните птици - „Виа Понтика“. А под разперените им криле се развива и солодобивът на града - едно симбиотично съжителство...“

Този красив и спокоен пейзаж подтиква въображението ни да встъпи в необятния свят на творческата колаборация „Полет в солта“. Вълнуващият проект представя артистичната гледна точка към лагуната край Бургас, описвайки симбиотичното съществуване на Атанасовското езеро сред човешкото присъствие. Така с инструментите на изобразителното, филмовото и танцовото изкуство, създателките на „Полет в солта“ повдигат значимия въпрос за опазването на околната среда и грижата за тази изумителна симбиоза в настоящето и в бъдещето.

Творческата колаборация започва с едномесечна практика на художничката Биляна Дешева, която наблюдава и рисува птиците и пейзажите в лагуната край Бургас. Впоследствие режисьорката Любика Георгиева заснема късометражния филм Landless, който предлага по-различен поглед върху присъствието на човека в природата. Творбите, създадени в рамките на „Полет в солта“, са представени на няколко събития в София и Бургас заедно със специален танцов пърформанс на Деница Николова и Ева Петрунова. А средствата от продажбите на принтовете, илюстрираното книжно издание и част от приходите от самите картини са дарени на каузата „Лагуната на живота“, посветена на опазването на Атанасовското езеро.

Какво подтиква тези талантливи млади артисти да обединят творческите си усилия в подкрепа на подобна кауза? Какво е чувството да прекараш цял месец край едно от най-красивите места в България с единствената задача да рисуваш? И възможна ли е наистина симбиозата между човека и природата в съвременния конфликтен свят? По тези и редица други въпроси си говорим с художничката Биляна Дешева от „Полет в солта“. А в разговора ни почти чуваме крясъците на чайките, вятъра в тръстиката и лежерното вълнение на тихата вода в това симбиотично съжителство...

Биляна Дешева с една от картините

Откъде се появи идеята за проекта и творческа колаборация „Полет в солта“?

Идеята много се промени от зараждането си насам. Отначало си представях „Полет в солта“ като единична изложба. След това започнах да оглеждам темата за опазването на околната среда от различни страни и си дадох сметка колко голяма е тя. За да достигне до хората, тази тема трябва да бъде представена по интересен начин, защото никой не обича скучни лекции. Бих казала, че много хора в момента смятат и че това, с което аз се занимавам – живопис върху платно – е отживелица.

Съответно знаех, че за да се обърне внимание на проект от такъв тип, е по-добре да направим колаборация, в която много други артисти могат да представят своите гледни точки.

Тогава започнах разговори с моята най-добра приятелка Любика Георгиева, която така или иначе винаги е на линия, когато започвам някакъв проект. Тя е сценограф по образование, но има желание да пробва различни форми на изкуството, за да се изразява, една от които беше формата на късометражния филм. Попитах я дали иска да работим заедно и да обвърже филма си с темата за опазването на околната среда.

Много фактори в хода на проекта промениха плана ни, сред тях и финансирането. Подкрепи ни Национален фонд „Култура“, който предлага доста добри програми за артистите покрай пандемията. Финансирането изискваше проектът да се фокусира в конкретна посока и да достигне до голяма публика, което съвпадна и с нашата цел – по-голяма осведоменост.

Артистичният екип зад "Полет в солта"

Защо се спряхте тъкмо на каузата „Лагуната на живота“? Какво ви накара да се припознаете в нея?

Аз съм много голям любител на животните, така че не мога да кажа, че е имало „аха“ момент при откриването на тази кауза. Просто беше много естествено и за мен, и за колегата ми Любика.

„Лагуната на живота“ представлява съвместен проект на Българска фондация „Биоразнообразие“, Българското дружество за защита на птиците, Черноморски солници, Заедно 2011 и други малки организации. Каузата популяризира Атанасовското езеро край Бургас и е насочена към поддържането на симбиозата между човек и езеро.

Много хора изобщо не знаят за съществуването на Атанасовското езеро, включително сред жителите на Бургас. Не знаят, че в града им има такова природно богатство, че то всъщност представлява лагуна, че е дом на фламинги, пеликани и т.н. Отначало наистина звучи много нереално – четеш, слушаш, гледаш снимки, но не ти се вярва, че подобни гледки могат да се видят в действителност.

Аз лично за пръв път посетих езерото през месец май, преди да започна практиката по проекта, но тогава бях там закратко и не успях да видя нищо. От Българска фондация „Биоразнообразие“ обаче работиха много отблизо с нас, за да направим този проект така, както трябва. Така, когато отидох за цял месец, те ми осигуриха много хубава възможност с помощта на орнитолози да посетя езерото така, както те го правят – отиваме рано сутринта и в продължение на 7-8 часа седим и гледаме птици.

Наистина е много впечатляващо, че имаме този природен ресурс. Нещо повече, той ни е под ръка, не е толкова далеч от нас.

Имали сте доста интересни събития през последните месеци, включително за деца. Как преминаха те, какви бяха резултатите?

Резултатите бяха смесени, тъй като за едно или две от събитията не бяхме достатъчно подготвени. Аз нямам много опит с такъв тип дейности и ми беше трудно да намеря начина, по който трябва да постъпя, за да получа желания резултат. И въпреки това дори на онези събития, които не бяха чак толкова успешни, видях, че хората, на които съм отделила време да им обърна внимание по темата, им беше станало толкова интересно, че дойдоха на събитието и дори доведоха приятели.

Предполагам, че просто такъв тип инициативи изискват по-личен начин на представяне.

В Бургас много от хората, които дойдоха на събитието, бяха попадали по една или друга случайност на мен през месеца, който прекарах в рисуване в ателието си. То беше в пространството Симбиотично на „Лагуната на живота“, което се намира леко извън града, но хората много често се разхождат в тази ивица, защото спортуват.

Имаше много минувачи, които ми обръщаха внимание, беше им интересно, че рисувам там, искаха да разберат какво се случва.

Много от хората се запалват по дадена идея именно по този начин. Просто трябва да има всякакви канали за достигане – не само реклама, а и личен контакт.

Ти си прекарала цял месец в рисуване край морето. Можеш ли да разкажеш повече за този работен процес? Коя беше най-запомнящата се случка?

Като цяло преживяването беше много паметно, тъй като обикновено не съм толкова смел човек, не взимам такива решения – да отида изведнъж в чужд град, да живея там един месец сама, при положение че нямам приятели и познати. Добре, че бяха колегите от фондация Биоразнообразие, те дори ми дадоха колело и всеки ден трябваше доста дълго да го карам, за да стигна до ателието, което също е лично постижение за мен, тъй като не съм толкова отявлен колоездач.

Цялото изживяване с това, да имам поставена цел и да се боря да достигна до нея независимо от всички трудности, беше много предизвикателно и ми даде много като опит.

Съвременният начин на живот и работа е доста динамичен. Да си представиш човек, който се отдава на творчеството си край морето, звучи като красива сцена от книга. Как се чувстваш като човек, който е опознал този по-бавен, автентичен и близък до природата начин на работа и живот?

Честно казано, това не е първият ми досег с този начин на работа. Аз съм завършила Академията и там имаме много добри възможности за практики, от които съм се възползвала по време на обучението. Не за цял месец, но за две седмици отиваш в някакво село и единствената ти задача е да рисуваш.

В случая може би беше по-сложно, тъй като „Полет в солта“ беше задача, която сама си поставям. Никой не ме държи отговорна дали ще завърша този проект, дали ще ги нарисувам тези картини. Беше трудно да бъда толкова дисциплинирана сама за себе си.

Разбира се, беше много хубаво да имам цял месец само за рисуване, но си имаше и своите предизвикателства, а именно трудността да влезеш в някакъв ритъм на работа.

Докато намериш този ритъм, минава известно време. Аз имах една седмица на главоблъсканици как ще се получат нещата, как ще виждам птиците, как ще ги рисувам - имаше много фактори, които трябваше да преборя някак си, за да изпълня това, заради което отидох.