Интервюта

Коя е любимата ти птица, която нарисува през това време?

Не мисля, че имам любима. Но имам специално отношение към чаплите, тъй като най-често ги виждах на езерото и ми се сториха най-смели. Рисувала съм ги повече от веднъж. Така че бих се спряла на тях – чаплите са страшно красиви, гъвкави и бели, което също много ми допадна. Има и други видове, но белите са може би любимите ми.

Проектът се нарича „Полет в солта“ – много красиво име. Какво кара лично теб да се чувстваш, сякаш летиш?

Може би моментът, в който взех решението, че искам да съм художник. Всяка стъпка в този път, включително и този проект, беше част от осъществяването на моята мечта да бъда истински художник.

И винаги когато взема решение, което ми помага в този път, го чувствам като истински полет.

Все по-често инструментите на изкуството се използват, за да адресират някакви общественозначими каузи. Защо според теб има такава тенденция и възможно ли е изкуството да постигне истинска промяна в реалността?

Определено. И аз, и всички колеги, които работихме по проекта, сме на мнение, че изкуството има способността да влияе на хората на много дълбоко, дори катарзисно ниво. Може да звучи драматично, но ако не го вярвахме, нямаше да се занимаваме с това. Така че мисля, че е много естествено за един художник да се обърне към тези процеси.

До някаква степен всеки един от нас има и такива творби, които се занимават с много по-лични теми. Но дори и те по някакъв начин са универсални и се отнасят до света като цяло.

Просто смятам, че е много естествено за творците дори по отношение на общественозначимите теми да използваме нашия единствен и най-силен инструмент – да отразяваме през изкуството гледната ни точка, това, което виждаме в реалността. Няма по-естествено нещо за нас.

Ева Петрунова и Деница Николова, които стоят зад танцовия пърформанс

Проектът ще продължи ли да се развива и в бъдеще?

Говорили сме с Българска фондация „Биоразнообразие“, които останаха много очаровани от целия проект и начина, по който той се разви. Те са ни поканили другата година да направим нещо подобно и евентуално да поканим повече творци, които да се включат с произведенията си. Не знам дали ще бъде под същото име, дали ще бъдем същите хора в екипа, но като цяло се вълнуваме да работим с фондацията и в бъдеще.

Би ли работила чрез творчеството си и за други каузи освен опазването на околната среда?

Да, тъкмо приключвам работа по илюстрация за кампания на Български младежки Червен кръст, който отбелязва 100 години добротворчество. Във връзка с това са поканили 10 худажници, които да направят илюстрации по този повод. Първоначално тематиката беше обвързана с БМЧК, но впоследствие на мен ми зададоха конкретно темата за опазване на околната среда.

Разбира се, бях готова да работя с тях и преди тази тема, тъй като всяка благотворителна работа ме вълнува и вдъхновява.

„Полет в солта“ обръща внимание на стремежа към симбиоза между човек и природа. Възможна ли е обаче такава симбиоза на практика и какво можем да правим, за да се стремим към нея в ежедневния си начин на живот?

Моята лична гледна точка в работата ми по този проект беше свързана със симбиозата между човек и природа. Докато говорихме за начина, по който ще представим „Полет в солта“, с Любика Георгиева се съгласихме, че е важно да покажем на хората, че е възможно да има симбиоза. Атанасовското езеро не е изглеждало по този начин преди човешката намеса, то е станало такова благодарение на хората.

Има една история, че е имало комари, които са пренасяли много болести, и понеже те се отблъскват от солената вода хората са поставили началото на солодобива като занаят. Впоследствие са дошли всички останали животни и се е получила тази страхотна симбиоза в езерото, която е направо удивително, че съществува.

Това беше първоначалната гледна точка. Но ако погледнете уебсайта или приложението ни, където сме качили късометражния филм на Любика, ще откриете, че той отразява противоположната позиция. Там не виждаме симбиозата между човек и природа, а напротив - сблъсъка между тях, между тези два свята, привидно несъвместими на нашата Земя.

Може би истината е някъде по средата. Но и Любика, и аз, и момичетата танцьорки на едното събитие със своя пърформанс, действаме с надеждата, че ако хората мислим достатъчно и взимаме осъзнати решения в ежедневието си, това по някакъв начин ще ни помогне да се придвижим към привидно нереалната действителност на истинска симбиоза между човек и природа.

Как би обяснила това, с което се занимаваш, на някое малко дете?

Това е много интересно, защото малките деца не гледат по нашия „възрастен“ начин на живота. Аз имах възможноста да проследя темата с тях, тъй като бях учителка в Лятната академия за деца към Националната художествена академия. Там представих урок със задача, свързана отново с темата за опазването на околната среда. Опитах се в работата си с децата да се фокусирам върху това, колко е чудесен светът и колко интересни неща съществуват около нас, вместо върху факта, че сме на прага да ги изгубим.

Направих го с идеята, че децата са винаги изпълнени с надежда, виждат светлото, а не толкова тъмното. И на мен не ми се иска да ги обръщам към тъмното. По-скоро се надявам да продължат да виждат хубавото в света и да се борят за него.

По време на Лятната академия им разказах за това, което съм видяла по време на престоя си на Атанасовското езеро, за това, което имаме в България като природа. Децата бяха наистина много очаровани, повечето от тях бяха изненадани колко красива е природата ни, дори не ми вярваха. Реално много се заредиха от цялата тема. За децата природата е нещо незаменимо и те не могат да си представят света без нея.

Сега се шегуваме за новите поколения, мислим, че могат да прекарват цялото си време в дигиталния свят, но истината е, че не е така. Ако изведеш децата навън, за да играят сред природата, това тотално ще промени нещата за тях.

Какво послание ти се иска да отправиш с „Полет в солта“ към нашите читатели?

На първо място – да пазим природата и околната среда, да взимаме осъзнати решения в ежедневния си живот за тази цел.

И второ – когато човек има някаква кауза, в която силно вярва, стига да положи усилията и да е готов да даде всичко от себе си, за да постигне целта си – той ще успее.

Затова съветвам всички хора, които имат нещо, в което вярват, да не се отказват от него, а да впрегнат всички усилия, за да го постигнат, да го покажат пред света и да му дадат гласност.