Култура

В първия ден на ноември ще обявят резултатите от националния младежки конкурс за поезия “Веселин Ханчев” в град Стара Загора. Организаторите (Община Стара Загора, Библиотека „Родина” и къща музей „Гео Милев”) по традиция ще наградят автора, заел първо място, с издаване на дебютната му стихосбирка.

Есента е време за поезия, при това с младежки полъх. Националният младежки конкурс за поезия “Веселин Ханчев” ще обяви тазгодишните си победители на 1 ноември в Стара Загора. В 36-тото издание на най-стария поетичен конкурс за младежка поезия участниците са 93-ма, като броят на дамите е 76, а този на господата - 17.

Литературният форум има за цел да даде поле за изява на всички бъдещи поети на възраст между 14 и 25 години, при условие че никой от тях все още няма издадена стихосбирка. Авторите могат да участват с от 5 до 10 поетични творби, а журито, което ще ги оценява, се състои от поета, литературовед и преподавател от катедра „История на философията“ на Софийския университет доц. Васил Видински, поетесата, редактор, драматург и лауреат на конкурса Мария Донева и поета Иво Рафаилов (последните двама носители на „Златното яйце”).

Участниците са от почти всички областни български градове. Най-много са тези от София (24), а градът домакин се разписва с петима претенденти. По петима са и младите представители от Пловдив и Бургас, а от Велико Търново, Благоевград, Габрово, Гълъбово, Димитровград и Разград са изпратили по трима.

За първа награда се връчва призът "Златното яйце", както и възможност за издаване на самостоятелна първа стихосбирка. За втора и трета награда се присъждат парични премии. На 2 ноември по традиция за участниците ще се организира Поетическа работилница заедно с журито.

Елин Рахнев, Крум Филипов, Мария Донева, Иво Рафаилов, Стоил Рошкев, Владислав Тинчев, Десислава Неделчева, Николай Атанасов са само част от утвърдилите се творци благодарение на Националния конкурс “Веселин Ханчев”. Миналогодишният победител Мартин К. Илиев ще представи по време на изданието и първия си поетичен сборник, озаглавен „В печалния хан на дните”.

Като човек от равнината

Като човек от равнината живея с разбирането, че където и да съм,

слънцето трябва да лумва в три и половина, снегът винаги да се трупа,

мъглата да те сплаши, а по улиците на града –

да чуваш как някой раздига вечерята.

Когато градът ми цъфти, той наново разказва пролетта,

водите стават на люляци и никой никога

не е виждал нещо подобно.

Само големите реки са пълни с истории, сомове и удавници.

Само по тях плават и по тях някой може да пристигне и да си замине.

Само те дават утешения, несравними с планината.

Климатът, който, напичал плочите на тялото в детството,

останал в недрата, търси своите отражения.

Това е убеденост, че слънцето не е било създавано, за да щади,

нито реката само за да бъде гледана.

Мартин К. Илиев