Мариела Георгиева се бори срещу насилници: Вярвам, че песента на една птичка може да привлече цял хор
След дългогодишно пребиваване в чужбина Мариела се завръща у нас и първото, което прави, е да създаде инициатива информираща за домашното насилие. Кампанията "Лицата на неродените пеперуди" е резултата от тази идея – платформа, в която различни хора споделят своя опит с домашното насилие, споделят се дискусии и мечти за един по-добър свят.
Разкажете ми повече за себе си – вашите интереси, мечти...
Странно нещо са мечтите – появяват се в детството и сякаш започваме да ги губим с възрастта.
Аз се осъзнах навреме – успях да запазя детското в мечтите си. Като дете мечтаех да бъда пътешественик, да пътувам по света и да спасявам хора. Мечтаех и да летя. Не със самолет. После, започнах да мечтая за любов, сетне за хубави дрехи, дом, Харли Дейвидсън мотор... Но материалното не ми донесе кой знае какво удовлетворение. Пак започнах да си мечтая за мир, тишина, спокойствие и топлина.... Трудно се постигат, но аз не се отказвам...
Вие сте бивш следовател в отдел Домашно насилие в САЩ. Какво мислите за домашното насилие там – то повече ли е или по-малко, отколкото у нас?
Аз мога да говоря (и то не представително) само за Тексас, тъй като там съм работила. Домашните скандали от най-различно естество са не просто ежедневие, но понякога ми се е струвало, че са ежеминутие. Според статистиката всеки един от трима жители на Тексас са изпитали домашно насилие поне веднъж в живота си, като най-голям е процента на пострадалите в групата на момичета и жени между 16- и 24-годишна възраст, като в Тексас този процент се смята да бъде 3 пъти по-висок от средностатистическия за страната.
Ако мога да вярвам на статистическите данни, които намирам за България, тук положението е същото – една на всеки 3 жени е жертва на домашно насилие. Разликата е, че в Тексас законът не третира насилието като „полово обусловено“ и стереотипната нагласа за „мъж насилник – жена/дете жертва“ е много по малка, отколкото в България. Или с други думи, макар и в САЩ да има предавани стереотипи по отношение на
домашното насилие, законът еднакво защитава мъжете и жените, повече се говори и има по-голямо приемане и разбиране на факта, че мъжете също могат да бъдат жертви, и има статистически данни за пострадали от домашно насилие мъже, нещо, което тук липсва.
А иначе, насилието си е насилие – то не подбира по раса, възраст, пол, националност, географски ширини... То е бич на човешкото общество. И разликата в различните общности е само в начина, по който отреагираме на насилствените актове.
Защо един човек става насилник? Какво трябва да му се е случило, да го е подтикнало, за да стане такъв?
Много са теориите за това какво обуславя насилието – има такива, които го обясняват с биологични фактори, други – с психологични или социални. За мен истината е, че насилието има много лица. И че агресията е във всеки един от нас. И е грешно да се слага знак за равенство между агресия и насилие.
Агресията може да бъде проявена във формата на самозащита, може също така да бъде преобразувана от негативна енергия в позитивна такава и за това имат значение както личностни характеристики, така и влиянието на семейството, както и натискът на някои социални фактори. Твърде дълга тема, на която може много да се говори.
Това, което за мен е важно обаче, е да се разбере, че насилието е ОСЪЗНАТ акт на зрял индивид, и като такъв е подвластен на законово наказание. Много е грешно да се търси оправдание за насилниците в това, което са преживели. Много други хора са преживели същото, често и по-лошо, но не се превръщат в насилници – не казвам, че психологичните и социални фактори не влияят върху формирането на индивида, но твърдя, че като се изключат болестните състояния, ние имаме контрол над действията си.
Какви инициативи смятате, че трябва да се предприемат, за да се намали домашното насилие у нас? В САЩ провеждат ли се достатъчно инициативи?
Мисля, че у нас е необходимо да се говори повече за домашното насилие.
Трябва да се въведе обучение в училищата, за да могат учители и ученици да разпознават знаците на домашно насилие, да придобият чувствителност, желание и нагласа да помогнат. А това може да стане чрез преодоляване на страха, на стереотипните възгледи и създаването на емоционална култура.
Много важно е също да се тренират органите на реда – да разпознават различните форми на домашно насилие, да разпознават първичния агресор, да приемат факта, че насилието не е обусловено от пола, да разграничават насилие от агресия, породена от психично състояние. Трябва да се промени законът така, че да дава еднаква защита на всеки индивид, пострадал от насилие.
Какво бихте казали на човек, който е жертва на домашно насилие? Какво бихте го посъветвали?
Аз самата съм изпитала домашното насилие в личен план и съм го преживявала с всеки случай, по който съм работила. Наясно съм с връзките, които се получават между насилник и жертва. Наясно съм с методите за манипулация, използвани от насилниците. Наясно съм, че решението да си тръгнеш не само не е лесно, но често е и опасно.
Но това, което искам да кажа на всеки, който минава през този ад, е, че оставането е още по-опасно.
Ситуацията, в която сте, не е и никога не е била, нито някога ще бъде ваша вина! Усещането, че сте слаби, ненужни, недостатъчни, неспособни да се справите, не е нищо повече от това – усещане! Вие можете и го дължите на себе си и на тези, които обичате и ви обичат! Никога не оставайте „заради децата“. Така ги наранявате още повече! Не сте сами! Споделяйте! Търсете помощ! Да поискаш помощ, не е срамно! Това е проява на сила!
Разкажете ми за участниците в “Лицата на неродените пеперуди” – какви хора са те, вдъхновяват ли ви...
Участниците са хора творци. Артисти, като голямата бургазлийка Димитрина Тенева, поети, писатели, художници, учители. Всеки един, творец на съдбата си!
Някои от тях лично са изпитали ударите на домашното насилие на гърба си, но са намерили сили да се изправят и да сътворят нов свят за себе си. Можете да се запознаете с тези обикновени – необикновени хора в страницата ми във фейсбук. Всеки един от тях е Вселена и аз съм благодарна, че моят свят се е докоснал до техния. Аз твърдо вярвам, че хората заедно могат всичко.
За пръв път ли провеждате подобна кампания? Ако да, в бъдеще смятате ли да провеждате отново?
Да, за първи път провеждам кампания с мои лични средства.
С връщането си в България, нямах време да се ориентирам кое как се е променило за последните 19 години... Но исках да направя нещо, с нещо да съм полезна. Имаше хора, които ми казаха, че не си струва, защото не съм познато име, защото не съм асоциирана с голяма организация или институция, и просто, нали знаете: „Една птичка, пролет не прави“. Но аз съм си аз. Аз вярвам, че песента на една птичка може да привлече цял хор. Също така вярвам, дори един облагодетелствал се човек от инициативата е достатъчен да даде смисъл!
И да отговоря и на втория въпрос: да, надявам се да мога да превърна инициативата „Лицата на неродените пеперуди/Творци срещу насилието“ в ежегодна кампания..
Искате да помогнете на Кризисен център “Самарянска къща”. Как смятате да ги подкрепите и защо избрахте точно тях?
Както казах, от скоро съм в България и не съм много наясно с организациите подпомагащи хора, пострадали от домашно насилие. Докато правех проучването си, питах мои приятели, които имат някакъв опит в неправителствения сектор, и те ме насочиха към няколко сдружения и асоциации, за които дадоха добри отзиви.
Сред тях беше Сдружение „Самаряни“. Писах на въпросните организации. Получих отговор само от две. В последвалата кореспонденция, когато обясних, че инициативата ми е лична, едната организация отпадна – просто не ми отговориха – предположих, че загубиха интерес. Сдружение „Самаряни“ приеха с отворени обятия инициативата. За мен това е показателно, че тази организация не търси само финансова облага и работи с душа.
Има ли нещо друго, което бихте искали да споделите с нас?
След като ми давате тази възможност, бих искала да споделя, че имам книга, върху чийто превод на английски работя в момента, която е базирана на истински случаи от практиката ми и това е моят принос към публичния дискурс на темата „Насилие“. Името на книгата е същото като на инициативата ми, или по-скоро, инициативата носи името на книгата ми – „Лицата на неродените пеперуди“...
