От сърце

Истината е, че съм от хората, които не са лудо влюбени в Коледа и нейната магия. Затова ми е доста трудно да кажа нещо по-сантиментално за това време от годината, след като всеки е прочел и чул толкова красноречиви и галещи душата слова за така прекрасните коледни дни. Не съм и от хората, които нямат търпение да украсят елхата, нито от тези, които слушат коледни песни от началото на декември.

Не смятам, че мога да кажа нещо изключително красиво и вдъхновяващо за този период от годината. И все пак я обичам или по-скоро я заобичах истински заради това, което дарява на нас, хората. Дава най-големия повод да кажеш благодаря. За всичко. Най-малкото - защото те има.

Краят на годината винаги ни кара да се замислим поне за миг за това, което е отминало. Да поспрем стрелките на часовниците за момент и да обърнем поглед назад. Да видим какво се е променило и какво е останало същото. Да се запитаме дали сме взели правилните решения, дали сме там, където сме искали да бъдем, или сме забравили същността си. Време, когато освен с коледните светлини и аромат, се сблъскваме със себе си и последиците от нашите решения.

Харесвам Коледа, понеже тя има силата да разтопи ледените висулки, които са се образували по нашите хорски сърца. Онези сълзи на сърцето, които са замръзнали от студ, преди да изчезнат, и ни тежат, най-сетне ще са свободни.

И тогава сърцето ни напомня за важното в живота. Напомня ни, че това да даряваш топлина, загриженост и любов е далеч по-значимо от това да получаваш.

Имаше време, в което мислех, че хората се сещат да бъдат човечни единствено по празниците, но всъщност често единствено тогава имат време да бъдат себе си и това, което искат, без да са притиснати от задачи, ангажименти и битови проблеми.

Коледните празници ти дават възможността да си починеш. Да оставиш всичко на заден план и да се фокусираш върху най-значимото. Семейството, здравето, благодарността, добрината. Да се постоплиш до камината. Да постоплиш сърцето си.

В тези коледни дни ти прекарваш време с най-близките си и изпълваш не само стомаха, но и душата си. Докосваш нежното ѝ небце със смеха на обичаните роднини, с усмивките на любимите си приятели. Научих се, че това е дарът на Коледа. Защото каквото и да се е случило през тази една година, дори да си се провалил или пък да си успял, има ли те – всичко е възможно. И на тези дни е хубаво просто да погледнеш цялото богатство, което имаш около себе си.

Това е най-прекрасно опакованият подарък, който Дядо Коледа оставя под елхите.

И да благодариш, че го имаш. Защото, ако през тази една година ти си имал късмета да не загубиш ценен човек, всичко друго е поправимо. Ако през тези коледни празници и дни видиш очите на хората, които обичаш най-много, чуеш гласовете им, то това е най-красивият подарък на Коледа. Без значение дали си получил нов телефон, компютър, обувки, или каквото и да било. Без значение дали стаята е украсена красиво, или дори няма коледна елха. Тези неща само придават естетичен вид на празника, но истинската магия и ефирност е в това да оцениш какво имаш и да не забравяш, че това да даряваш е много по-прекрасно от това да получиш. Въпреки че винаги се случва точно обратното. Но за това имаме Коледа.