На заем от...

В нощта, когато нагонът спира, мостът „Чавдар“ не свързва два булеварда, а една 40-годишна жена с отвъдното на желанията и катакомбите на страстта. Върви по парапета на зрелостта и не се страхува от мъжа по петите й. Знае, че е поредният, привлечен от хубавите й прасци и че я гони, за да я погледне в лицето. Не предполага, че приближава като горящ фитил към динамит и че ще я заключи в пламъка, към който никой не посяга. „Да ти еба майката!“ – изругава, щом я вижда отпред. И отминава. „Първо си казах, че е невъзможно. Че не съм чула добре. Стига глупости, ти никога няма да погрознееш. Дори, когато наистина погрознееш... А после започнах да се бичувам с камшика на съмнението и да повтарям думите му, докато душата ми не ги прие както плътта поема гвоздеи. Спомних си и думите на Фол – че все някой ден времето ще ампутира младостта ми. И готава отново ще се уча да ходя. И просто стъпих от дугата страна на моста.“

Веднъж усетила летливостта на мъжете, сексът й станал противен. И най-хубавият пенис бил хобот на малариен комар. Задникът й хлътнал, талията й изчезнала, „сурата“ й се набръчкала като чаршаф и побрала болката в улеите. „Не исках да живея в лъжи. Бях прекалено умна, за да обвинявам съдбата и прекалено наясно, че с мен е свършено. Отказах се от работата в библиотеката и от къщата от другата страна на моста. Дойдох дук, където ми е мястото – в кота нула на страстта. Позволилиха ми да остана в абонатната при условие, че чистя входа. Бях предпочела да съм плъх, отколкото еснаф.“ Ако някой може да огъне ребрата на Земята и да й намери друго място под слънцето, нека го направи. Да откъсне плесенясалите й зърна и да ги засее в пръстта – страстта ще поникне отново.

Paula Ortiz - Women's Secret / Dark Seduction from Producciones Oxígeno on Vimeo.

„Ти няма ли да захванеш нещо в тоя живот, дето ще ти донесе награда?“ – пита я веднъж майка й. „Ако беше чела колкото четох аз, щеше да си десет спъпала над мен. Така и не си взе поука.“ – назидава я друг път Фол. Но да търсиш поука в страстта, е като да търсиш поука в боксов мач. Всичко, което ти остава, е да стъпиш върху собственото си сърце и да гледаш зрелището на болката. Когато бащата на Фол, Николай, й помага да стане учителка в Усойка, Евгеня най-после грабва шанса. Става учителка по старсти на един преподавател по геология... Заедно изучават тектониката на плочите и природните бедствия – в леглото. Питайте я как е произлязла Вселената и тя ще ви разкаже собствената си теория за Големия взрив...

„Притискала си мъжете като менгеме и не си им позволявала да се отдръпнат. Не си ги молила да те пазят. Искала си всичко от секса и не си носела морален компас в неговата джунгла. Какво като крилата на пеперудите в Бразилия предизвикат торнадо в щата Тексас? Майната им на последствията!“ Не виждам лицето й, но знам, че се усмихва. И че в зимата на нейния живот мъжете са били единственото й лято. „Дали мисля живота си за грешка? Не и знаеш ли защо? Много хубаво живях, бе! Много хубаво беше, бе! Ма това не беше ден, два или година... Беше цял живот – компании, мъже и пълни чаши... И не ме интересува как ще ме снимате. Ако искате, снимайте ме в лицето...“ – казва и ме поглежда с лекомислието на обречените. А аз се засрамвам от наивната си младост и слизам към горната земя. Не й казвам сбогом. Знам, че ще се видим отново – от другата страна на моста.

Още текстове от Елена Колева може да прочетете на личния ѝ блог wordpark.org, посветен на писането и шляенето отвъд реалността.