"Завърналите се:" С дъх на чай през границата - От Англия през Япония до България - как един оптик отвори чайна в София?
Това е история за спокойствието на чая, който за разлика от кафето е мир за съществото. Именно любовта към чая отвежда оптикa по образование Николай Кандиларов в чаена плантация в далечна Япония. "Там звънци няма. Никой не притеснява другите, не се заключват. Колите дори стоят отворени ...От следващия ден животът продължи по съвсем различен начин," разказва Николай.
Преди Япония обаче Николай "спира" за малко в Бристол, Англия.
"Не знаех къде отивам, нямах никакви познати и беше пълна импровизация. Намерих си работа през интернет - едно скайп интервю, пратиха ми договора, подписах, последва еднопосочен билет, фотографската техника и голямата раница - това беше," споделя още Николай.
В местна оптика започва като асистент, стига и до мениджърското място, но корпоративният стрес му идва в повече.
Затова и пет години по-късно прави завой на 360 градуса.
"След сватбата на мои приятели в Индия се запалих по чая."
Прави си сайт за продажба на различни видове чай от цял свят.
Желанието да се докосне до извора, а не само да продава, го отвежда в страната на изгряващото слънце малко преди ковид пандемията. Започва да бере чай в плантация в малкото селце Уазука.
"Не бях виждал подобно нещо. Израснал в София, после в Бристол всеки бърза, докато при тях (бел.ред. японците) това нещо го няма."
На прага на обявената пандемия от коронавирус се прибира в Англия с джобове пълни с чай и с всякакво оборудване, нужно за една чайна.
Вирусът сковава страната, няма неделни пазари, на които Николай да продава чая си, затова взима и решението да си дойде у дома.
"Шест месеца по-късно си стегнах багажа - 400кг. Както заминах така се и върнах - без планове за връщане, без каквото и да било."
В София започва работа в оптика, в която остава три години.
След това решава да импровизира и да отвори своя чайна в сърцето на столицата.
