"Природата е най-ценният ни ресурс". Кои са младежите, борещи се за Синеморец
През последните години се наблюдава възход на постматериалните ценности, сред които е и опазването на природата. Това обаче се промени с идването на пандемията от COVID-19, която изведе на преден план въпросите на здравеопазването, икономиката, условията на живот. Къде според вас се намира природата като приоритет в момента? Имат ли хората у нас готовност да се борят за нея?
Веско: Интересен факт е, че през 2007 г. са първите протести след промените, които затварят Орлов мост. Те са били именно в защита на Странджа. Като личности ние сме отгледани с идеята, че природата е много ценна. „Аз съм българче. Обичам...“ Какво обичам? „Наште планини зелени“.
Но тази природа се губи. Фундаментално не е трябвало да се стига дотук, където се намираме по отношение на Черноморието. Върху него са нанесени необратими щети. Приканваме хората да погледнат с малко по-критично око на развитието на места като Созопол, Лозенец, къмпинг Градина.
Тяхното застрояване е проблем, който отдавна чука на вратата. И в крайна сметка не можем да обвиняваме никого, ако не успеем да го разрешим. Естествено, здравето е приоритет, там проблемите също са десетилетни, както и в икономиката. Но това са едни паралелни процеси и могат да се решават заедно.
Ремина: Да, вече се виждат много явни и сериозни щети и има една лампичка, която светва. Въпросът е кога и дали ще има време да ги поправим. Това не се отнася само до Странджа и крайбрежието, а и до мръсния въздух, изсичането на горите.
Но аз мисля, че сме на правилния път и че има други хора като нас, които също настояват на дневен ред да стоят тези въпроси.
Просто през изминалата година имахме доста по-важна работа да сме фокусирани върху политическата криза в страната и много често въпроси като опазването на околната среда в глобален план остават малко по-назад.
Веско: Но мога да ви гарантирам, че за хората в Синеморец те продължават да са на преден план. Тук има един интересен аспект – естествено, ние говорим от позицията на привилегия, не ни се налага да мислим какво ще ядем утре. Но това ни натоварва с определен тип отговорност. Очевидно има много хора, които нямат капацитета, гласността и силата да се отдават на подобни казуси.
Ние имаме възможността да го правим, а привилегията, която ни я позволява, означава и голяма отговорност – както при Спайдърмен.
Човек трябва да осмисли това сам. Не можем да наложим на хората да се борят за природата, но ние го правим и даваме пример. Смятам, че оттам нататък не боли и ти да се присъединиш. Даже е страхотно, запознаваш се с невероятни хора, чувстваш се по-свързан с местата, за които се бориш, и дори в такъв аспект е изключително облагорадавящо преживяване, начин на съществуване. Ти правиш това, свързан си с тази кауза.
Въпреки всички трудности и голямата отговорност, която изпитвате, звучите по-скоро обнадеждени за бъдещето на каузата. Какво ви вдъхновява да продължавате да развивате Save Sinemorets? Какво ви дава смисъл, смелост, сила?
Ремина: Това, че има и други хора, които се борят и на които им пука. И когато ти се срещаш с тях, взаимно се вдъхновявате. Виждаш една огромна подкрепа, хората ти казват: „Ей, това, което правиш, е наистина ценно“. Те може да нямат волята да ти помогнат в конкретния момент, но въпреки това оценяват това, за което се бориш. Това ме обнадеждава.
Веско: Хората, които искат да разберат каква е моята причина, нека да посетят Синеморец следващото лято. Препоръчвам вечерта да излязат за малко и да отидат да се разходят малко по-вляво от селото, близо до скалите.
Да застанат, да замълчат, да си затворят очите. И ще разберат. Това е всичко.
Как могат да ви подкрепят хората, които имат желание да допринесат към каузата?
Веско: До 10 декември провеждаме кампания със страхотните хора от BaseCamp, които внасят стоки на Patagonia в България. С тях правим един по-нестандартен „Черен петък“, като те ще дарят приходите от тези продажби за нашата кауза. Защо това е важно? Защото ни предстоят правни разноски и разходи за информационна кампания, която да излиза отвъд настоящата ни аудитория. И в тези начинания ще имаме нужда от финансова подкрепа.
Друг начин хората да ни помогнат е като ни пишат, ако смятат, че имат умения или желание за придобиването на умения, с които да се включат в каузата. Ние сме напълно открити към разширяването на екипа ни.
Защото това, срещу което се борим, е много голямо. И всеки човек, който иска да се присъедини и смята, че има какво да даде на каузата, е добре дошъл.
Ремина: Бих добавила, че освен да ни подкрепят финансово и да се присъединят към нас могат просто да говорят за това и да се информират. Има достатъчно ресурси по казуса, които и ние често споделяме. Колкото повече хора са информирани по темата и открито отстояват позицията си, толкова по-голяма е вероятността да окажем натиск за промяна и институциите да разберат, че сме сериозни и наистина искаме това да се случи.
В късометражния ви филм се споменава, че институциите имат властта, но нямат волята да решат проблема. Във връзка с това - какво бихте казали на министъра на околната среда и другите отговорни лица по казуса със застрояването на Синеморец?
Веско: Бих им обърнал внимание на това, че решенията, които взимат, имат широк обхват на действие. Облагата, която може би ще получат за едно или друго решение, ще им се стори краткотрайна, но решенията имат дългосрочни последици.
А историята помни кой какви решения е взел.
Синеморец наистина е повратен. Оставим ли Синеморец да бъде застроен, няма да остане нищо. Няма друг вариант – или правим обрат и се опитваме да опазим природата си, или я оставяме да бъде разрушена.
За последните 30 години щетите, нанесени на нашето Черноморие, са потресаващи. Тези имена се помнят и се знаят – на хората, отговорни за това. Част от нашата работа е имената им да не се забравят. И ако някой прави нещо с идеята, че ще придобие някаква облага и след това постъпката му ще потъне – няма да потъне. Ти влизаш в историята на това място завинаги.
Ремина: Аз бих им казала, че тези последици касаят и тях лично, техните семейства, тяхната общност. Това, което те правят, има отзвук за толкова много поколения и хора. И ако те взимат тези ужасни решения, мислейки за това, не мисля, че ще могат да спят спокойно.
За финал - едно послание към нашите читатели.
Веско: Ще цитирам Филип Баров от нашия документален филм, на когото принадлежи знаковата реплика:
Природата е най-ценният ни ресурс. Нека я опазим.
