"Природата е най-ценният ни ресурс". Кои са младежите, борещи се за Синеморец
Каква е обратната връзка от страна на хората, които ви следват? Срещате ли подкрепа, съпричастни ли са с каузата?
Веско: Това, което ми прави впечатление, е, че хора с различен профил припознават темата като нещо важно. Има хора, които от години се борят за това, в нас те може би виждат свежа енергия, която да се излее в тази кауза. Но нашата цел е наистина да активираме и по-младото поколение, което правим най-вече чрез Инстаграм.
Според мен в България идеята за гражданска отговорност до някаква степен още се развива. Но я виждаме, виждаме я в това, което се случва около нас. Има активност и тя резонира в Синеморец. Има отзвук, хората имат интерес да се включват и ни питат, за да им разкажем повече.
Преди съм отразявала казуса „Бедечка“ и оттам имам представа колко тежка е институционалната борба за опазването на една природна местност. Процесът сигурно е още по-предизвикателен за млади хора като вас. Можете ли да разкажете повече как се справяте с всичко това, с цялата тази административна и институционална трудност?
Веско: Има две страни. От една страна, чисто от емоционална гледна точка, можем да кажем: „Това не е наша работа. Наша работа в момента е да се фокусираме върху развитието си и да се наслаждаваме на младостта си.“
Но тогава въпросът става – чия работа е спасяването на Синеморец?
Това поражда другата гледна точка – ние не сме взели избора да участваме в този казус, защото сме млади, а просто защото виждаме проблем. Този проблем изисква разрешение. И аз не знам с какви очи ще продължа да ходя на Синеморец, гледайки тези строежи и начина, по който всичко се срива.
Има много хора, които си мислят – аз ще си направя моето кътче хубаво и уютно, а в същото време кофата за смет отпред прелива. И ти не можеш да избягаш от това.
Ремина: Така и в Синеморец не можеш да избягаш от това, че няма канализация и всичко се изсипва в морето. А хората с хубавите частни вили влизат в същото море, в същата отходна вода.
Веско: Затова не гледаме на това, което правим, като на нещо възвишено в служба на обществото.
Не, то е много просто – всички ние сме свързани заедно в това, което се случва, и ако не предприемем действия, всички ще плуваме в тази вода. Няма измъкване.
Какъв съвет бихте дали на хора в други части на България, които също имат желание да започнат подобни инициативи за опазване на природата, но може би не знаят как да подходят?
Ремина: Аз бих ги посъветвала да наблюдават какво се случва около тях и да бъдат заинтересовани. При всеки от нас е имало такъв процес на любопитство - погледнал е строежа, проверил е в интернет, заинтересувал се е, видял е какво правят организациите по въпроса. Открил е дупка в мястото, видял е този проблем и си е помислил, че може да допринесе за неговото разрешаване по начин, който не е бил прилаган досега.
Веско: Според мен е хубаво хората, които искат да направят промяна, да не се опитват да преоткриват колелото. Голяма част от казусите, свързани с опазването на българската природа, не са от днес или от вчера, има опит в тях и всъщност това е нещо, върху което ние също трябва да работим.
Да търсим повече диалог с хората, които са минали преди нас и са утъпкали тази пътека. Защото те имат много ценна информация и могат да ни помогнат много.
Има някакъв хюбрис в по-младите хора – ние идваме и правим революция. Но ако целта в крайна сметка е каузата да стигне от точка А до точка Б, със сигурност бих препоръчал на хората да търсят менторство. И да са готови да бъдат настоятелни, защото хората през годините са били много тъпкани, много лъгани и мамени и човек трябва да бъде готов да бъде настоятелен и да заяви, че не идва просто, за да каже, че иска да направи нещо, а че наистина ще го направи. Просто имаме нужда да работим заедно.
Ремина: Разбира се, работата заедно винаги е плюс. Но трябва и да не се страхуваш да се изправиш сам. В крайна сметка, при тези казуси, които се проточват с години, винаги има пропуски, допуснати от предишните поколения. Една свежа, нова перспектива може да бъде разковничето. Затова според мен балансът между двете страни е най-добрият вариант.
