На заем от...

Ще ви сервира първо Скаридата и после захарен памук. И така, детството му наистина имаше вкус на пържоли. Единствено вятърът между страниците на „Изкуството на френската кухня“ от Джулия Чайлд разнасяше що-годе непознат и екзотичен мирис. Книгата, стояща високо върху постамента на хладилника, се разлистваше само в прередките нощи, когато родителите му се събираха с мистериозни възрастни долу, а силната миризма на миди Сен Жак се катереше с пипалата си нагоре по стълбите и влизаше в неговата стая. Тогава Антъни склопяваше очи в леглото и се чувстваше като в ботаническата градина на краля. Все пак минаха няколко месеца преди да изпита първия си истински вкусов оргазъм.  

Готови ли сте за Скаридата? Беше първото му пътешествие до Франция! Семейната почивка включваше и престой на борда на „Куин Мери“. Беше и неделя, алелуя! Само в неделя на момчетата им позволяваха по чашка разредено вино и цигари. Сервираха му vichyssoise – дума, в която впоследствие се влюби – и скарида. В момента, в който я видя, времето спря. Спря така, че Антъни се изплаши да не би и да се върне назад. Въпреки това изчака нещо като пет човешки секунди, за да възбуди вкусовите си рецептори. После засмука полупрозрачното белезникаво месо, откъсна жилата от малката черупка и я обърна в устата си, сякаш лодката на океана.

Отсега нататък щеше да гледа на вкусовете като на аналгама от органичност и психичност. Сексуалност и сол. Отмъщение и естрагон – впрочем това съчетание щеше да опита съмсем скоро, когато техните паркираха на площад Vienne, оставиха него и малкия му брат в колата и невъзмутимо влязоха да вечерят в ресторант La Pyramide. За да ги ядоса, Антъни щеше да поръча най-невижданите ястия от менюто. И да си обещае никога да не забравя вкуса им. Дори ако за това се наложи да го изстъргва – на живот и смърт – от мръсните чинии на хората.

Първата му работа като мияч в един ресторант в Провинстаун го направи толкова щастлив, че който го погледнеше, имаше чувството, че току-що е сдъвкал бонбон от джинджифил, чесън и лимонова трева. Синята якичка си подхождаше със свенливостта му, а фактът, че присъствието на философски въпроси в миалната машина бе неуместно, му се струваше прекрасен. Друго обаче го накара да поиска да стане готвач. Една гледка, която промени напълно концепцията му за храната и го накара да оценява ястията емоционално и със всичките си сетива. Няма да увърта – бе гледката как шеф Боби чука една младоженка върху барел в морето от боклук. Как я пълни в задния двор на ресторанта, докато вътре младоженецът и гостите смучат плата с морски дарове.

За пръв път гледаше секс на живо. Но не го правеше като скудоумен зяпач. Напротив, присъстваше на един напълно творчески акт, докато в главата му някой палеше Lucky Strike и надуваше парче на Curtis Mayfield или Marvin Gaye. Тогава не схващаше мотивацията на булката. Днес я разбира чудесно. Тогава не знаеше, че ще вижда далеч по-шокиращи неща в кухнята на живота и по пътя. А преди да стигне до луксозните кухни на Supper Club, One Fifth Avenue и върха на центъра „Рокфелер“, пътят му минаваше през овчи черва и дилъри на наркотици в Ийст Вилидж.

С времето се светна, че да готвиш означава да бъдеш натуралист. Да си готов да чукаш в склада за сухи продукти. Да умееш да боравиш с мензурата, пипетата и офсетовия нож на своето въображение. Да присъстваш на оргията на собственото си любопитство – дори обектът на любопитството ти да е препечен ректум от африкански глиган. Честно ли? Искаше да раздвижи компаса на хорските сетива. Да бъде рибата на желанието, която се изплъзва от ръцете и скача от една географска и културна чиния в друга. И докато кухнята му размиваше своите очертания и от лофтовете на Манхатън преливаше в сателитната чиния на Travel Chanel, Антъни подозираше, че оставя жените в неведение. Дали копнееха да си легнат с него или върху канапето му от трюфели?

Все пак залагаше на първото – понеже знаеше за тях неща, които самите те не подозираха за себе си. Като това, че са най-съблазнителни, докато ядат нехайно и без никакви маниери, без страх от неизвестното и обезкостени от предразсъдъци. Или че начинът, по който приготвят омлет, разкрива характера им. Толкова, че ако бе накарал последната си съпруга, Отавия, да бърка яйца в края на връзката им, щеше да научи много повече за чувствата й.

Знаеше също, че когато яде омар и хайвер, една жена изглежда адски секси. И че няма нужда да се притеснява от целувката след вечеря, защото малко вино или къри в дъха й го подлудява. Жените често не го разбираха. Не схващаха, че не е нужно да е съгласен с тях, за да ги харесва и уважава. Или че когато нарича някоя „дебелото ми сифилистично пуделче“ това съвсем не означава, че не иска да си легне с нея.

Ако сега застане гол пред огледалото, ще види онези белези на пътуването, за които ви спомена в началото. Изгарянията и белезите от порязване с нож отпреди почти двайсет години. Раните от третиране на омари и скариди, от възпламеняване и кожни обриви днес са поизбледнели, макар артритът на дясната му ръка да се е влошил. Въпреки това Антъни се чувстваше в по-добра форма отвсякога.

Пътуваше 250 дни в годината, беше строен, не се подуваше от алкохола и правеше бразилско жиу-житцу всеки ден. Беше един щастлив човек и имаше най-готината работа в света. А сега ето ви и диджестива. На смъртния му одър, попитали великия Уорън Зевон какви са последните му мъдри думи към хората. А Зевон се врзял надалеч, отворил уста, преглътнал за последно и казал: “Наследете се на всеки свой сандвич”.

Още текстове от Елена Колева може да прочетете на личния ѝ блог wordpark.org, посветен на писането и шляенето отвъд реалността.